Решение № 3368 от 19.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3368 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504364 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на взискателя „Овергаз Капитал“ АД срещу разпореждане от 09.03.2026г., постановено по изп.д. № 20138410407995 по описа на на ЧСИ Н.М., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи подадената от жалбоподателя молба с вх. № 014896/23.02.2026г., с която е поискано насочване на принудително изпълнение срещу собствения на длъжника Б.А.А. недвижим имот, а именно: ателие № 10, находящо се в гр.

София, ул. ****, II жилищен етаж.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдебният изпълнител бил разглеждал възбранения имот като жилище, докато в действителност същият бил ателие за творческа дейност и не бил с предназначение за задоволяване на жилищни нужди, поради което нормата на чл. 444, т. 7 ГПК не намирала приложение по отношение на него. Законът за устройство на територията не приравнявал понятията „жилище“ и „ателие“, като такова било допустимо единствено за целите на определяне предназначението на сградите.

Разграничението се провеждало и в Наредба № 7 от 22.12.2003г. на МРРБ, както и в съдебната практика. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да даде задължителни указания на съдебния изпълнител за изнасяне на имота на публична продан.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжникът Б.А.А. е подал писмени възражения, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че в действащото законодателство не съществувало определение за понятието „ателие“ за разлика от определението за жилище, съдържащо се в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Действителното предназначение на обекта нямало легални измерения, като определението му било функция 1 от начина на ползване, закрепен в кодовете, представляващи основни кадастрални данни.

Промяна на предназначението, съгласно легалните дефиниции на ЗУТ, всъщност представявала промяна на кодовете съгласно Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Функционалното предназначение на имота не се определяло от посоченото в кадастралната карта, а подлежало на установяване. В тази връзка сочи, че процесният обект притежавал саостоятелен вход, баня, тоалетна, спалня и кухня, поради което отговарял на изискванията за жилище, установени в чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Безспорно бил установен фактът, че длъжникът и членовете на неговото семейство не разполагали с друг жилищен имот, поради което задоволявали жилищните нужди чрез ателието, което не ги надвишавало. Липсата на промяна в предназначението на имота към датата на налагане на възбраната не лишавала длъжника от закрилата на закона, като счита, че нормата на чл. 444, т. 7 ГПК изхождала от функционалното предназначение на имота и фактическото му ползване, в каквато насока била и съдебната практика, както и практиката на ЕСПЧ. Моли съдът да остави без уважение жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител е изложил съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че съгласно чл. 444, т. 7 ГПК не се допуска изпълнение върху единственото жилище на длъжника, като в конкретния случай не били налице законоустановените изключения от нормата, тъй като семейството на длъжника се състояло от съпруга и деца и необходимата му жилищна площ възлизала на 55 кв.м., докато процесният имот бил с площ от 32,37 кв.м., изчислена чрез сбор от площта на двете стаи на основание пар. 1, т. 1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Също така процесният имот не бил ипотекиран в полза на взискателя. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за нежилищен характер на имота, като следвало да се даде предимство на начина, по който имотът се ползва фактически. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Съдът, както взе предвид становищата на страните, намира следното.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – взискател по изпълнителното дело – срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК/ в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Употребеното в чл. 444, т. 7 ГПК понятие „жилище“ има значението, което му придава нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, а именно на съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съдържанието на съвкупността от помещения от своя страна е изяснено с нормата на чл. 40, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, съгласно която всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

От приобщения към изпълнителното дело препис от нотариален акт за учредяване и 2 запазване право на строеж и прехвърляне на поземлен имот срещу задължение за построяване № 46, том IV, рег. № 11853, дело № 581/19.12.2013г. се установява, че процесният обект е описан като състоящ се от стая с кухненски бокс, стая, килер, балкон и сервизни помещения. От приетото разрешение за ползване № ДК-07-С-19 от 01.03.2016г. се установява, че строежът – жилищна сграда с гаражи и подземен паркинг, находяща се в УПИ X-18,19, кв. 23 по плана на гр. София, м. „ГТЦ Зона В-17“, район „Сердика“ – Столична община, ул. ****, имот с идентификатор ***, е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и е въведен в експлоатация. От приобщения в изпълнителното производство препис от схема за разпределението на помещенията в обекта /която не се оспорва от жалбоподателя/ същият се състои от стая с кухненски бокс; стая; балкон; антре; баня-тоалетна и складово помещение /килер/.

Видно от гореизложеното, още към момента на издаване на разрешението за ползване, процесният самостоятелен обект в сградата е имал правната характеристика на жилище и по делото няма спор, че се ползва за задоволяване жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Касае се за обект, който е проектиран, реализиран и въведен в експлоатация в съответствие със законовите изисквания за жилище и се ползва като такова, а не за извършено от длъжника незаконно преустройство на нежилищен обект. При това положение издаването на разрешение за промяна на предназначението на обекта от „ателие“ в „апартамент“ без извършване на строителномонтажни работи по реда на чл. 147а ЗУТ има единствено административно значение и липсата на издадено такова към датата на възбраната не влияе върху факта, че имотът отговаря на легалната дефиниция, въведена с пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ вр. с чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Ето защо процесният самостоятелен обект представлява „жилище“ и попада в приложното поле на забраната, установена с чл. 444, т. 7 ГПК.

На следващо място от приетите в изпълнителното производство справки по лице в Службите по вписванията се установява, че длъжникът Б.А.А. и неговата съпруга И.Г.Г.-А. не притежават друг жилищен имот. Противното не се и твърди в подадената от взискателя жалба, нито се твърди имотът да е ипотекиран в полза на взискателя или да са налице други основания за отпадане на несеквестируемостта. От изисканата в изпълнителното производство справка за семейно положение, съпруга и деца на длъжника се установява, че същият има съпруга и едно ненавършило пълнолетие дете – тричленно семейство, поради което и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, нормата за жилищна нужда е 55 кв.м. Както е изяснено в пар. 1 от ДР на Наредбата, така посочената жилищна площ се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване - дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи - стени и колони. В нея не се включват кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, 3 тавански помещения и други подобни. В случая площта на двете стаи от процесния обект, без включване на обслужващите помещения, е 32,37 кв.м., поради което законоустановената норма на жилищна площ за тричленно семейство не е надвишена.

Предвид гореизложеното, процесният индивидуален обект е несеквестируем на основание чл. 444, т. 7 ГПК и обжалваното постановление, с което е отказано изпълнение върху него чрез изнасянето му на публична продан, е законосъобразно. Депозираната от взискателя жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от взискателя „Овергаз Капитал“ АД жалба срещу разпореждане от 09.03.2026г., постановено по изп.д. № 20138410407995 по описа на ЧСИ Н.М., с което е отказано искането на жалбоподателя за изнасяне на публична продан на собствения на длъжника Б.А.А. недвижим имот, а именно: ателие № 10, находящо се в гр.

София, ул. ****, II жилищен етаж.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4