Решение № 170 от 10.07.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Н., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20223620101059 по описа за ***дина

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, ведно с искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК, от страна на ищеца О. С. И. от с. П., обл. Ш., чрез процесуалния представител адв. А. Д. от АК – Ш., против ответницата С. О. С. от гр. В., представлявана от адв. С. М. от *АК.

В исковата молба ищецът заявява, че е наследник на С. И. О., който починал на *** г.

След смъртта си С. О. бил наследен от съпругата Ф.Ю. О. и от трите им деца - ищецът, неговите сестра А. С. И. и брат О. С. И.. Преживялата съпруга починала на *** г. Двамата наследодатели оставили в наследство на своите деца следните два недвижими имота, намиращи се в с. П., общ. К., обл. Ш.: Поземлен имот с площ 1150 кв.м., съставляващ *** в квартал 40 по плана на село П., при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, *** и улица, ведно с построените жилищна сграда, гараж, две второстепенни постройки, с административен адрес на имота ул.***; както и Поземлен имот с площ 1440 кв.м., съставляващ УПИ *** в кв.40, при граници: ***, ***, ***, *** и улица. Съпрузите-наследодатели приживе не се снабдили с нотариален акт за собствеността си. Единствено от съдържанието на разписен лист на квартал 40 в село П. ставало ясно, че дворище ПИ пл.№** е записано на името на С.

И. Ф. /О./. От смъртта на наследодателите имотите се владеели, ползвали и обработвали от двамата им синове, които живеели в тях заедно със семействата си, като ползването било уредено по взаимна тяхна уговорка. Всеки от тях заплащал дължимите данъци и такси, съобразно идеалните си части. По повод на възникнал спор между двамата през юли *** ищецът решил да се снабди с документ за собственост за идеалните си части. На *** г. се 1 снабдил със скица, в която било записано, че имотът се води на С. И. Ф.. От удостоверения на данъчна оценка №*** от *** г. и №*** от *** г. ставало ясно, че имотите са декларирани на тримата наследници- децата на наследодателите. След справка в Агенцията по вписвания ищецът узнал, че ответницата С. О. С. – дъщеря на брат му О. И., се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на двата наследствени имота – нотариален акт №**, том **, дело №*** г. по описа на Служба по вписвания– Н. и акт №**, том **, рег. №***, дело №*** г. по описа на нотариус Т.С.. Ответницата, обаче живеела основно в гр. В., не живеела и не ползвала имотите в село П. и никога не осъществявала владение изцяло за себе си. Ищецът владеел за себе си сграда-къща в имота, заедно с постройките на допълнително застрояване до нея и ползваните части от поземлените имоти. Това владение продължавало от смъртта на наследодателите и твърди, че те са негова собственост по наследство и давност, като и към настоящия момент ползва и владее без противопоставянето на никого. Затова моли за решение, с което съдът да признае за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик по наследство и давност на 1/3 ид.част от двата процесни имота, ведно с включените в него всички постройки, както и нотариален акт №**, том **, дело №*** г. по описа на Служба по вписвания–Н. и акт №**, том **, рег. №***, дело №*** г. по описа на нотариус Т.С. да бъде отменен до размера на неговите идеални части. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В предоставения срок за писмен отговор ответницата е депозирала такъв. Счита исковете за допустими. Заявява, че твърденията на ищеца относно неосъществено владение от нейна страна върху двата процесни имота не отговарят на действителността. Единствено ответницата живяла със своите баба и дядо в имотите до смъртта им и продължила владението след тяхната смърт. Затова счита себе си за единствен собственик по давностно владение, а по отношение на претендираните от ищеца постройки по приращение или при условията на евентуалност - по давност. Единствено ответницата поддържала и ремонтирала сградите и оградите, като за някои свои разходи запазила и платежни документи. Ясно било за всички, включително и за ищеца, при неговите кратки пребивавания, че ответницата смята имотите за свои собствени. В имотите ответницата изградила удобства за своето семейство и за семейството на родителите си. Даже закупила двата съседни имота. Самият ищец преди *** се завръщал в Р.България инцидентно, като бил приеман като гост. Живеел в Република ***. През *** заедно със семейството си се завърнал трайно в България. След като узнала, че ищецът смята да се установи в имота й, ответницата му изпратила нотариална покана, за да защити собствеността си. Ответницата оспорва твърденията, че дядо й С. И. О. е бил собственик на процесните имоти, защото нито той, нито друг се позовал приживе на придобиване по давност и не притежавал титул на собственост на имотите. Ищецът пребивавал в постройка, в която бил допуснат от ответницата, която постройка не съществувала на скицата и не била нанесена в регулационния план на селото.

Тази постройка имала самостоятелен електромер и водомер и предоставените платежни документи удостоверявали потреблението, направено от ищеца при престоя му в сградата.

Ответницата била собственик на постройката по приращение, тъй като били в нейния имот.

Алтернативно твърди, че е придобила постройката по давност, изтекла и спрямо ищеца. По 2 тези съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът О. С. И. е син на С. И. О. и на Ф.Ю. О..

Освен този първороден син, С. и Ф. О.и били родители и на А. И. и на О. С. И.. С. И. О. починал на *** г., а съпругата му Ф. О. починала на *** г. Ответницата С. О. С. е дъщеря на О. С. И..

Приживе родителите на ищеца живели в с. П., общ. К. и обитавали и ползвали два имота, които имоти са предмет на спора между страните. Въпросните имоти представляват:

Поземлен имот с площ 1150 кв.м., съставляващ *** в квартал 40 по плана на село П., при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, *** и улица, ведно с построените в него жилищна сграда (масивна), гараж, две жилищни постройки (полумасивни), както и обслужващи второстепенни постройки, с административен адрес на този имот - ул. ***; и Поземлен имот с площ 1440 кв.м., съставляващ УПИ *** в кв.40, при граници: ***, ***, ***, *** и улица.

Приживе С. и Ф. О.ови не се снабдили с документ за собствеността си. Отбелязване фигурира в разписния лист към плана на селото, където за собственик на *** и УПИ *** в квартал 40 е записано името на С. И. Ф., което име е идентично с името С. И. О.. Тези имоти С. и Ф. О.и получили от бащата на С. О.. През 1989 година цялото семейство се изселило в Република ***, но впоследствие всички се завърнали в страната. Първи се завърнали родителите С. И. и Ф.Ю. и продължили да живеят в имота си в с. П., представляващ *** в квартал 40. До смъртта на С. И. през *** г. синовете му живеели в ***.

След това окончателно се завърнал в България синът О. С. и семейството му, които също продължили да живеят в същия имот, включително и ответницата С. О. С.. Нейното детство преминало в имота в с. П.; през *** г. тя пребивавала в ***, а от ***.*** г. същата е с постоянен и настоящ адрес в гр. В., където завършила образованието си и работи. След *** г. ответницата често посещавала дома в с. П., а последните години със свои средства извършила ремонти на една от сградите в имота и на огради, както и други подобрения.

През това време в имота живеела постоянно нейната майка, както и баща й, когато се завръщал от пътуване. В имота съществуват общо девет сгради, като три от тях са жилищни - една масивна и две полумасивни, а пет са постройки на допълващо застрояване. Сграда №1- жилищна е с направена реконструкция и изграждане на етажи плоча и оформяне на подпокривно пространство. В останалата част междинните пространства между тази сграда и сграда 2, между сграда 2 и сграда 3 и самите сгради 2 и 3, всички жилищни са с общ покрив, като по този начин са свързани сгради 2 и 3 и междинните им пространства.

Ползването на дворната площ пред сградите било разпределено посредством ниска дървена ограда. Страните по делото имали отделни входове за ползваните от тях постройки.

Ответницата С. С. и нейните родители ползвали жилищна сграда №1. Ищецът, след изселването си в *** осъществявал периодични посещения в България, като първото от тях било през *** г. През *** г. пристигнал в Р.България на *** и отпътувал ****** г.; през *** г. пристигнал на *** и отпътувал на *** г.; през *** г. пристигнал на *** и отпътувал на 3

****** г. Той имал пътувания и през *** с престой от шест месеца и последно влизане на територията на Р.България на ****** При престоя си в страната той ползвал и към момента ползва жилищна сграда №**, като разполагал с ключове за нея. Ползваният ток и вода се отчитали в отделни партиди, които ищецът при консумация заплащал.

На ****** ответницата С. С. се снабдила с нотариален акт за собственост на двата горепосочени имота по давностно владение – нотариален №***, том **, рег. №***, дело №*** г. по описа на нотариус Т.С.. Пред нотариуса ответницата посочила трима свидетели – Ш.Б. А., И. М.С. и А.И. С., които заявили, че ответницата притежава процесните имоти и ги стопанисва повече от 10 години, като владението е придобила от дядо си по бащина линия.

На ***.*** ответницата изпратила до ищеца нотариална покана, връчена му на ******, с която уведомила, че е собственик на имотите по давност и го поканила да й предаде владението им.

Горепосочените факти съдът прие за установени с категоричност от представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници с изх. №***-***-***.***; удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №***.***; разписен лист; копие от имотен и парцелен регистър; копие от скица №*** г.; копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №***, том **, рег. №***, дело №***/***; 8 стр. фактури и разписки за ел.енергия и вода; декларация по чл.14 от ЗМДТ – 8 броя; заверено копие от нотариална покана до О. И.; разписка от ***22 г.; копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №**, том **, дело №**/*** г.;

27 броя стокови разписки; 17 броя разписки за електронни плащания; 22 броя приходни квитанции; заверено копие от Нотариално дело №***/***, на нотариус Т.С.; писмо от ОД МВР Ш. с рег. №*** от *** г.; както и от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.М.З., Х. О. И., И. О.

А., С.С.Д., Ш.Б. А. и И. М.С.. Съдът счете, че следва да даде вяра на свидетелските показания, тъй като няма данни някой от свидетелите да е по някакъв начин заинтересован от изхода на делото, а и между тях няма противоречия относно съществените за случая обстоятелства и съдът приема, че показанията са дадени добросъвестно.

Така на базата на събраните доказателства, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Имотите, находящи се в с. П., относно които страните спорят по делото, са били владяни от родителите на ищеца и баба и дядо на ответницата през целия им живот. Те не са се снабдили с документ за собственост на имотите, но през целия период са упражнявали фактическа власт над тях непрекъснато и необезпоковано, с намерение за своене. След смъртта на С. И. О. през *** г. владението на имотите е упражнявано от съпругата му, до смъртта й през *** г., както и децата им. В следващия период владение на съответните полагащи се идеални части от родителите им са осъществявали както ищецът О. С. И., така и неговият брат О. С. И., като всеки е осъществявал държане на идеалната част на другия.

След *** г., в периода *** г. бащата на ответницата й е предоставил владението на неговата идеална част, която в случая е 1/3 ид. част от имотите и ответницата е станала владелец на тази идеална част. Не се доказва по делото ответницата да е установила владение над частта 4 на своя чичо и да е демонстрирала това владение пред него по начин, че да отблъсне владението му. Едва в края на *** му е отправила нотариална покана да й бъде предадено владението. Доказва се по делото, че О. С. И. е притежавал ключ към една от жилищните сгради в имотите, посещавал ги е и ги е ползвал при посещенията се в България през годините, заплащал е консумираните от него ток и вода по време на престоя си. Всичко това показва, че ищецът не се е отказал от владението на имотите, нито има данни да е предоставил на ответницата владението на собствената си част от тях. В исковата молба ищецът е предявил претенция за собственост върху 1/3 ид.части от имотите, като е заявил основание за собствеността – наследство и давност. Неговите наследодатели С. и Ф. О.и приживе не са се позовали на давностното си владение над имотите и няма пречка ищецът да стори това, присъединявайки тяхното владение към собственото си такова.