Решение № 106 от 19.06.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Ася Т. Лилова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20251450100079 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М. Р. Г., ЕГН: ********** е предявил иск против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, с който ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 2745947/22.03.2023 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и да обяви за нищожен Договор за поръчителство от същата дата, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, както и да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща платена при изначална липса на основание по договора за потребителски кредит, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, в които ответниците оспорват изцяло иска. Правната квалификация на претендираните права е чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

1

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 2745947/22.03.2023 г., с предоставена заемна сума в размер на 6000 лв. Съгласно чл. 4 от договора ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, какъвто бил сключен на 22.03.2023 г., с уговорено възнаграждение от 5748.23 лв. Ищеца твърди в исковата молба, че предсрочно е погасил вземането по процесния договор за потребителски кредит в размер на 9223.00 лв., което се установява от Удостоверение за липса на задължения на лист 9 от делото. Това не се и оспорва от ответниците.

Поддържа се в молбата, че процесният договор за кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Намира, че договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като от текста на договора не ставало ясно как е формиран ГПР.

Сочи нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, претендирана по договора за поръчителство не била включена в ГПР. Излага твърдения, че ответниците са свързани лица, като печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД.

Навежда доводи за нищожност и на договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че с този договор се накърняват добрите нрави, доколкото се достигало до значителна нееквивалентност на престациите на страните, както и се заобикалял закона съгласно чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на ищеца не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя, ио ако поръчителят "АЙ ТРЪСТ" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Твърди, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство ищеца не е получил каквато и да било услуга, 2 просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните по процесните договори с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните.

Сочи, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство по силата, на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца към кредитора. За описаната услуга се дължало възнаграждение в размер на 5748.33 лв., което се дължало на 12 месечни погасителни вноски. Сочи, че сключването на договора за поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, когато параметрите по кредита били ясно определени.

Твърди, че сключването на договор за поръчителство било само възможност, но не и задължително при тегленето на кредит. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следвало да се включи в ГПР, тъй като било възнаграждение за допълнителна услуга. Поради изложените твърдения, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор и от ответника „Кредисимо“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва възникването на облигационна връзка между страните по процесния договор за потребителски кредит с твърдяното от ищцата съдържание на правата и задълженията на страните. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК, като в ГПР била включена единствено договорната възнаградителна лихва.

Поддържа, че възнаграждението за поръчител не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.

Сочи, че въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира следното.

Доказани са твърденията на ищеца за недействителност и на двата 3 договора за потребителски кредит и за поръчителство поради следното:

В договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛН. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Съгласно чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Договора за предоставяне на поръчителство от 22.03.2023 24 г сключен с дружеството „Ай тръст" ЕООД е нищожен тъй като с него се обезпечава задължения по недействителен договор, което пък води до липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Основанието за сключване на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е типичната причина, поради която тя се сключва. Като се съобразят правата и задълженията на страните по процесния договор за гаранция, следва да се приеме, че се касае до договор, 4 който по правната си характеристика представлява договор за поръчка:

Каузата на договора за поръчка, когато той е възмезден (какъвто е настоящият случай) е „давам, за да направиш“. Дори „Ай тръст" ЕООД да изпълни уговореното, то няма да произведе никакъв правен ефект – касае се до гарантиране, поръчителстване по недействителен дълг. Това лишава сключената сделка от кауза.

Т. е., съдът следва да приеме, че и двата процесни договола са недействителни.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не се спори между страните, че ищеца предсрочно е погасил вземането по процесния договор за потребителски кредит в размер на 9223.00 лв., което се установява от Удостоверение за липса на задължения на лист 9 от делото, което не се и оспорва от ответниците.

Тъй като чистата стойност на кредита е в размер на 6000 лв., а са погасени 9223.00 лв., то сумата в размер на 3223 лв. се явява недължимо платена и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи на връщане. За разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. този иск следва да бъде отхвърлен.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски.

Следва в решението присъдените суми да бъдат превалутирани, съгласно чл. 11, ал. 2, вр. чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Р.

България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 2745947/22.03.2023 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, по предявения от М. Р. Г., ЕГН: ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

5

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от 22.03.2023 г., сключен между М. Р. Г., ЕГН: ********** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по предявения от М. Р. Г., ЕГН: **********, срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899 със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, да заплати на М. Р. Г., ЕГН: **********, сумата от 1647.89 € /3223.00 лв./, по предявения иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, да заплати на М. Р. Г., ЕГН: **********, сумата от 300 € деловодни разноски.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, да заплати на М. Р. Г., ЕГН: **********, сумата от 200 € деловодни разноски.

Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6