Решение № 44 от 11.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500076 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№10140/16.11.2023г. от К. Н. Н., ЕГН: ********** и Н.

И. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „Х.Д.” № 11 – длъжници по изпълнително дело №20228870400088 по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№... при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Пазарджик против Решение № 331 от 16.10.2023 г. по в.гр.д. № 526/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, II граждански състав, с което се оставя без уважение жалбата им срещу разпределение от 12.07.2023г по същото изп. дело В жалбата се поддържа, че обжалваното решение неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено, като вместо това настоящата инстанция отмените обжалваното разпределение и реши по същество въпроса за разпределението на събраните суми по изпълнителното дело, като се излагат конкретни съображения във връзка с наведените пороци.

Против същото решение е постъпила и втора жалба с вх.№10033/14.11.2023г. от „Ф.а." ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: област Л., община Л., с. Д., ул.

„Д.п." N9 4, представлявано от управителя Р.Ф.Ф., явяващо се присъединен взискател по по изпълнително дело №20228870400088 по описа на ЧСИ Д.Д.. Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 331 от 16.10.2023 г. по в.гр.д. N° 534/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, II граждански състав, с което е оставена без уважение жалбата на „Ф.а." ЕООД 1 против разпределение от 12.07.2023 г. по изп.д. № 20228870400088 по описа на ЧСИ Д.Д., като вместо това бъде отменено извършеното от ЧСИ Д.Д. разпределение от 12.07.2023 г. по изп.д. № 20228870400088 като неправилно.

Жалбите са допустими, тъй като са подадени в срок и от лица, легитимирани да обжалват неизгодния за тях акт на окръжния съд.

В законния срок, от „П.и.б.“ АД и от Община П. – взискатели поизпълнителното производство, са постъпили отговори по жалбите, с които се оспорват същите като неоснователни, като се иска да бъде потвърдено обжалваното решение. Останалите взискатели не вземат становище.

След преценка на материалите по делото, съдът намира следното:

Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г по т.д.

№2/2021г на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

В жалбата на „Ф.а.“ЕООД се поддържа, че дружеството е присъединен взискател, с вземания на обща стойност от 126 275,36 лева и че в това качество е участвало в публична продан по изпълнителното дело, по която е обявено за купувач на недвижими имоти, съсобствени между длъжниците К. Н. и Н. Н., на обща стойност от 56 900.90 лв. Възразява се, че съдебният изпълнител е следвало да прихване и съответно да намали от вземанията му цялата сума, за която е обявен за купувач, т.е. сумата от 56 900.90лв., а не да се заделят суми, които да се изплащат на другите взискатели, тъй като същите са хирографарни.

Според настоящата инстанция, това възражение е неоснователно, тъй като в хипотезата, при която за купувач е обявен един от всички взискатели, но предложената от взискателя-купувач цена не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, както е в настоящия случай, приложима е нормата на чл.495 от ГПК, съгласно която обявеният за купувач взискател е длъжен да внесе в двуседмичен срок от разпределението сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. В тази връзка, съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №2 от 26.06.2015г по т.д.

№2/2013г на ОСГТК на ВКС и ТР№2 от 22.11.2022г то т.д.№2/2021г на ОСГТК на ВКС , редът за удовлетворяване на вземанията не се променя от факта, че за купувач е обявен взискател. Последният не получава привилегия за пълно удовлетворяване на собственото му вземане само, защото е обявен за купувач. Ето защо, правилно, на основание чл.492, във вр. с чл.495 от ГПК, съдебният изпълнител е определил сумите, които обявеният за купувач взискател следва да внесе за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели от публичната продан.

Предвид изложеното, жалбата на „Ф.а.“ЕООД срещу атакуваното решение на 2

Пазарджишкия окръжен съд се явява неоснователна.

По жалбата на длъжниците К. Н. и Н. Н. съдът намира следното:

Според доводите в жалбата, съгласно чл. 136 от ЗЗД, вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД , като първи по ред, имат право на предпочтително удовлетворение и при недостиг на постъпилата сума за удовлетворяване на всички вземания, именно вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ще следва да бъдат удовлетворени първо с постъпилата сума, а останалите вземания - в случай, че остане наличност. Посочва се, че видно от процесното разпределение, вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има само ЧСИ, а именно: т.5 - за начислени такси с включен ДДС в размер на 2 861,44 лева и т.6 - за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с приспадната такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 25 695,25 лева.

При аритметично пресмятане се установявало, че общият размер на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е 28 556,69 лева , състоящ се от вземанията на ЧСИ за 2 861,44 лева и 25 695,25 лева/, при което сумата общо в размер на 28 556,69 лева от цялата постъпила сума от 36 160,90 лева трябвало да отиде за погасяване на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Според жалбоподателите, в настоящия случай, съдебният изпълнител е извършил процесното разпределение в противоречие с реда на удовлетворяване на вземанията, уреден в чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, като вместо да разпредели от постъпилата сума в размер на 36 160,90 лева, сума в размер на 28 556,69 лева за удовлетворяване в цялост на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, ЧСИ Д.Д. е определил общ размер на вземания за погасяване за реда , равняващ се едва на сумата от 1 887,73 лева. Възразява се, че от разпределението не става ясно и как е определен размерът от 1 887,73 лева. Излагат се съображения, че при наличието на достатъчно средства за погасяване на всички вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е налице обективно нарушение на закона от страна на ЧСИ да не бъдат удовлетворени същите в цялост. Поради това, жалбоподателите счита, че допуснатото от съдебния изпълнител нарушение на реда на удовлетворяване на вземанията, уреден в чл. 136 от ЗЗД, е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на процесното разпределение от 12.07.2023 г., предявено на 14.07.2023 г.

В жалбата се поддържа, че аналогична е ситуацията и с извършените разпределения на сумата в размер на 16 320 лева и на сумата в размер на 4 420 лева. Отново, вместо да разпредели от така постъпилите суми необходимите средства за удовлетворяване в цялост на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, ЧСИ Д.Д. определил общ размер на вземания за погасяване за реда равняващ се едва на сумата от 513,83 лева, респективно 139,16 лева. По този начин, останали непогасени, при наличие на средства за това, вземанията на ЧСИ, per. № ... за начислени такси с включен ДДС в размер на 2 067,88 лева и вземанията на ЧСИ, per. № ... за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с приспадната такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 087,25 лева.

Така направените възражения не могат да бъдат споделени, по следните съображения:

На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, с първа по ред привилегия се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. Следователно, в 3 този реда за погасяване се включват таксите, начислени във връзка с изпълнителния способ, от реализирането на който са постъпили сумите, подлежащи на разпределение, както и таксите по служебното движение на делото, каквито са таксите за извършени справки по т. 3 ТТРЗЧСИ, таксите по т. 4 и т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане/връчване на призовки за предявяване на разпределение на страните, както и таксата по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на самото разпределение, административни такси за справки.

Таксите, начислени във връзка с действия по служебно движение на делото, предназначени да осигурят безпроблемния му и законосъобразен ход, се възлагат в тежест на длъжника и ако не са заплатени авансово от взискателя, се събират в полза на съдебния изпълнител при постъпване на суми в резултат на предприети изпълнителни способи. Ето защо, правилно в процесното разпределение, в първи ред на привилегиите, от общо начислени неплатени такси по делото към момента на разпределението в размер на 2861,44 лв., са разпределени 793,56 лв., представляващи обикновени такси до т. 3, 4, 5, 11, 13 и 31 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ., а по т.26 от ТТРЗЧСИ са разпределени в полза на ЧСИ общо 1747,16 лв, т.е. в първи ред на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са удовлетворени вземания в общ размер на 2540,72 лв. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на жалбоподателите, че в първи ред на привилегиите ЧСИ е следвало да удовлетвори всички разноски по изпълнението, тъй като не кореспондира нито със закона, нито със задължителната съдебна практика.

В жалбата от К. Н. и Н. Н. се възразява също, че в процесното разпределение е отбелязано, че ТД на НАП - гр. П., офис Пазарджик, е присъединен взискател, на основание чл. 458 от ГПК, но впоследствие, този взискател, който е с вземания в общ размер на 378 804,13 лева, не фигурирал нито в таблицата с констатираните вземания на страница първа и втора от разпределението, нито в извършените разпределения на страница трета и следващите.

Съдът намира, че така направеното възражение е неоснователно, тъй като ТД на НАП - гр. П. не е взискател на К. Н. и Н. Н., чието имущество е било предмет на изпълнение и постъпилите от което средства са предмет на процесното разпределение, тъй като е кредитор на „К.Н.Н.“ ООД - в несъстоятелност - солидарен длъжник по изпълнителното дело, с прието в производството по несъстоятелност вземане в размер на 378 804.13 лева. Ето защо, правилно ТД на НАП - гр. П. не фигурира нито в таблицата с констатираните вземания на страница първа и втора от разпределението, нито в извършените разпределения на страница трета и следващите от същото.

На последно място, в жалбата се посочва, че изготвеното към процесното разпределението Приложение 1 се явявало изключително неясно и бланкетно, като не позволявало да се провери основанието и дължимостта на начислените такси. Това възражение на жалбоподателите също не може да бъде споделено, тъй като във въпросното приложение, относимо към т.1 от разпределението, е налице подробна информация за датата на начисляване на всяка такса, основанието на което е начислена и размерът й.

След образуване на делото, от жалбоподателя „Ф.а.“ЕООД е постъпила молба вх.

4

№1313/13.02.2024г., към която са приложени последващи разпределения по същото изп. дело, които според настоящата инстанция са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което и не следва да се обсъждат.

По изложените съображения, съдът намира, че разпределение от 12.07.2023г. по изпълнително дело №20228870400088 по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№... при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –Пазарджик е законосъобразно, поради което обжалваното Решение № 331 от 16.10.2023 г. по в.гр.д. № 526/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, II граждански състав, с което се оставят без уважение жалбите на „Ф.а.“ЕООД и К. Н. Н. срещу същото, ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.