Решение № 127 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Търговско дело № 20215300900569 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Предявени от Ш. Д. Ш., ЕГН ** от ** п р о т и в „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК 131421443 . Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 27.01.2020г, датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане, изразяващи се в претърпени болки, страдания и влошено емоционално и психическо състояние следствие на получени от него телесни повреди – контузионно изкълчване на 43 и 33 зъби II степен и 42, 41, 31 и 32 зъби III степен; счупване на I-во ребро в ляво, травма на интраабдоминални органи без открита травма в корема; кръвонасядане по лявата половина на гръдния кош, дясната половина на корема, охлузване по лявата половина на корема и контузия (сублуксация) на лява раменна става; сумата общо от 3588,67лв, ведно със законната лихва, начиная от 27.01.2020г до окончателното изплащане, представляваща

1 претърпени имуществени вреди от заплатени разходи за лечение на травмите, като всички вреди са следствие от претърпяно от ищеца на 09.07.2018г ПТП, като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, на обходен път на гр.Пловдив, причинено виновно от П.А.Б., при управление на л.а. „Ауди А4 ” с рег.№ РВ ** РХ, установено с влязла в сила Присъда № 17 от 17.02.2020г по НОХД № 2265/2019г по описа на ОС - Пловдив. Претендира съдебни разноски по списък – дължимо възнаграждение за адвокатска защита, определено при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК 131421443 оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът посочва, че на 09.07.2018г около 02.45часа, в тъмната част на денонощието, П.А.Б. управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“ с рег.№ РВ ** РХ, по път Н-86 (обходен/околовръстен път на гр. Пловдив) с посока на движение от запад на изток. По същото време С. З. Е. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“ с рег.№ К *** АС по северната лента на същия обходен път Н-86 в посока обратна на посоката на движение на автомобила на Б., т.е. от изток на запад, в който автомобил ищецът се е возел като пътник на предна дясна седалка. Водачът Б. губи управление върху автомобила „Ауди“ той внезапно навлиза в насрещната пътна лента за движение, от което настъпва неизбежен удар с насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Пасат“, в предната му лява част, като ударът бил много силен. От него ищецът усетил силни болки по цялото си тяло, загубил съзнание и бил транспортиран с линейка от мястото на удара до Спешно отделение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив от пристигналия екип на спешна медицинска помощ. Там констатирали получени от него множество наранявания по цялото тяло и в увредено общо състояние, като лечението започнало веднага. Конкретните установени травми били контузионно изкълчване на 43 и 33 зъби II степен и 42, 41, 31 и 32 зъби III степен; счупване на 1-во ребро в ляво, травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема; кръвонасядане по лявата половина на гръдния кош, дясната половина на корема, охлузване по 2 лявата половина на корема и контузия на лява раменна става. Сочените увреждания били установени и в издадената му Съдебномедицинска експертиза № П-283 от 2018г от съдебен лекар - контузионно изкълчване на 43 и 33 зъби II степен и 42, 41, 31 и 32 зъби III степен; счупване на 1-во ребро в ляво, травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема; кръвонасядане по лявата половина на гръдния кош, дясната половина на корема, охлузване по лявата половина на корема и контузия (сублуксация) на лява раменна става.

Ищецът посочва, че болките били много силни и продължителни и почти не можел да се движи от травмата на гръдния кош и счупеното ребро.

За проведеното лечение му била издадена Епикриза от 12.07.2018г на Клиника по Втора хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив и след това лечението му продължило в домашни условия и отново било съпроводено с много силни и нетърпими болки. Започнал и лечение на избитите зъби, което първоначално било проведено в гр.Пловдив и след това се наложило да продължи в **, като разходите били изцяло за сметка на ищеца.

От травмите възникнали усложнения, които заедно с продължаващите болки го принудили да направи множество последващи прегледи по издадени му Амбулаторни листове от 31.07.2018г, 01.08.2018г, 16.08.2018г, 11.09.2018г, 17.10.2018 година. Постъпвал няколко пъти на лечение и рехабилитация на травмите в МБПЛР „Света Богородица“ – ** - на 10.10.2018г, на 19.04.2019г и на 02.10.2019година. На 26.06.2020г поради продължаващо главоболие и световъртеж, постъпил на лечение в МБАЛ Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ - гр. Пловдив, продължило до 29.06.2020г, видно от издадената му Епикриза от 29.06.2020г от Неврологично отделение. Допълва, че освен преживяните физически болки се стигнало и до влошаване на емоционалното и психичното му здраве и поради това посещавал лекар специалист - психиатър.

Посочва, че са настъпилото произшествие било образувано Досъдебно производство № 66/2018г по описа на Сектор „РТП“ при ОДМВР-Пловдив и НОХД № 2265/2019г по описа на ОС - Пловдив, НО I състав. Последното приключило с влязла в сила Присъда, с която П.А.Б. е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП и ищецът посочва, че е налице пряка 3 причинно-следствена връзка между настъпилия удар и нанесените му травми, които му причинили неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, влошено емоционално и психично състояние, емоционален срив, необходимост от употреба на успокоителни лекарства. Допълва, че независимо, че от удара са изминали повече две години все още чувствал болки в областта на травмите, макар и с намален интензитет. Той претърпял и имуществени вреди - заплащане на лечението му в болниците, прегледи и лечение от дентални лекари, като и лекарства и консумативи, всички в общ размер на 3588,67лв.

За управлявания от Б. автомобил била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

Пред него, на 16.04.2021г ищецът предявил претенция за доброволно обезщетяване - вх. № 10-03-947 от 19.04.2021г, по която не било извършено плащане на обезщетение, от което и произтича правния му интерес за предявяване на исковете по делото с искова молба от 28.07.2021г. Не оспорва извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 15 000лв и във връзка с това, в последното съдебно заседание, извърши намаляване на първоначално предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв, от 26 000лв на 16 000лв.

Ответникът счита исковете за допустими, но с подадения по делото отговор ги е оспорил по основание и размер, тъй като н а ищеца било изплатено обезщетение от 15 000лв и с това ответникът счита, че е възмездил преживените имуществени и неимуществени вреди. Уточнява, че между страните не е подписано споразумение. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е бил без поставен предпазен колан и с това си поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва исковете и по размер, като прекомерни, тъй като не представляват справедливо обезщетение спрямо икономическата и социална действителност в страната. Предвид оспорването на исковете за вреди оспорва като неоснователен и иска за забавено плащане. Оспорва и началния му момент, тъй като извънсъдебната претенция към него е предявена на 16.04.2021г и той дължи обезщетение не по-рано от 16.07.2021г – изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл.497, ал.1 от КЗ.

В допълнителната искова молба ищецът не е оспорил изплащането на 4 обезщетение в размер на 15 000лв на 28.09.2021г по адвотакската сметка на пълномощника му, но посочва, че това е сторено след предявяване на исковете, т.е. ответникът с поведението си е дал повод за предявяването им.

Частичното плащане към ищеца следва да се счита за частично признание от него на иска. Счита за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като виновният водач е навлязъл внезапно в платното за движение на автомолиба, в който ищецът е пътувал на предна дясна седалка, без водачът му да е могъл да реагира. Причинените увреждания на ищеца са се получили от вдлъбване навътре на части от автомобила.

Не оспорва датата на уведомяване на ответника - 16.04.2021г, но според него последният изпада в забава, считано от 19.04.2021г съобразно разпоредбите на чл.429, ал.3 и чл.430 от КЗ.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът посочва, че поведението на ищеца, при уреждане на отношенията помежду им, е причина за забавянето им, тъй като първоначално се е съгласил на обезщетение в общ размер на 15 000лв, но след това е отказал подписването на споразумение и това следва да се вземе предвид при определяне на началния момент на дължимото обезщетение за забавено плащане, както и поддържа вече изразеното становище в отговора.

С оглед изразените становища, с изготвения по делото проект за доклад, одобрен като окончателен, съдът посочи, че пред него е представен заверен препис от влязла в сила Присъда № 17 от 17.02.2020г по НОХД № 2265/2019г по описа на ОС – Пловдив и същата е задължителна за граждански съд на основание чл.300 от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца и тези обстоятелства съдът следва да приеме, че не се нуждаят от доказване. С нея подсъдимият П.А.Б. е признат за виновен за това, че на 09.07.2018г на път II86 км. 5, околовръстен път, област Пловдив при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“, с per. № РВ**РХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: „когато платното за движение има две ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или 5 заобикаляне“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - ,Зодачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на С. З. Е., ЕГН **********, починал на 10.08.2018 г. и телесни повреди на повече от едно лице, а именно: средни телесни повреди на З. С. Е., ЕГН **********, изразяващи се в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за 2-3 месеца; в счупване на горната челюст в дясно на ниво 2-3 алвеола и счупване на два максиларни синуса с кръвоизливи всред тях и счупване на две орбити, наложили оперативно лечение, довели до счупване на горна челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за около 2.5 месеца от датата на травмата; в счупване на долната челюст в областта на двата процесуса кондиларис, наложило оперативно лечение, довело до счупване на долна челюст, което довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за около 2 месеца от датата на травмата; и в избиване на II, 12, 13 зъби и 14 зъб счупен под венеца - представляващо избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето за около 2 месеца от датата на травмата и средна телесна повреда на М.С.Г. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дене аксис /втори шиен прешлен/, продължаваща в дясно по хода на тялото на прешлена до процесус трансверзус с дислокация, наложило оперативно лечение и фиксация с последваща имобилизация, което довело до трайно затрудняване на движенията на врата за около 5-6 месеца от датата на травмата, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4, б. „б“, пр.