Определение № 101 от 23.05.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Силистра, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д. при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Търговско дело №

20213400900117 по описа за 2021 година

В хода на производството по несъстоятелност и в изпълнение на задълженията си на 27.03.2023г. В. И. Г. – синдик на „Манекс“ ЕООД , ЕИК 118537101, е изпратил за обявяване в ТР по партидата на дружеството Допълнителен списък на служебно приетите вземания на кредиторите на „Манекс“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ. Списъкът е обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20230327094708.

Синдикът е приел предявените от НАП с молба изх. № М-24-03- 373/21#56 от 16.02.2023 г. публични вземания в общ размер на 1 154 640,66 лв., от които главници в размер на 954 187,70 лв. и лихви към 14.02.2023г. в размер на 200 452,96 лв., като е предвидил поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, по отношение на приетите главници в общ размер на 954 187,70 лв. и лихвите върху тях в общ размер на 82 659, 06 лв., начислени върху главниците до 03.12.2021г. - датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност.

На 05.04.2023г. в срок по делото е постъпило възражение подадено чрез представител от НАП – София срещу така обявения списък.

По конкретно във възражението се коментира обстоятелството, че с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, се ползват вземанията, възникнали след датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Според процесуалният представител на агенцията публичноправните вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, се ползват с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. В тази връзка юрисконсултът счита, че предявените от НАП главници на публичните вземания за данъци в общ размер на 954 187,70 лв., както и лихвите, начислени върху тях до 03.12.2021 г., възлизащи в общ размер на 82 659,06 лв., като възникнали до датата на постановяване на 1 съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност срещу длъжника следва да се ползват с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. По тези аргументи се иска от съда да постанови определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с което да измени изготвения от синдика списък на служебно приетите вземания на кредиторите на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК 118011489, обявен под № 20230327094708 в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника, като по отношение на приетите от синдика главници на публичните вземания за данъци в общ размер на 954 187,70 лв. и начислените върху тях до датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност - 03.12.2021 г. лихви в общ размер на 82 659,06 лв., предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. с № М-24-03-373/21#56 от 16.02.2023 г., бъде предвидена поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

От представеното от синдика писмено становище става ясно, че същият намира възражението за неоснователно.

Синдикът приема, че с РА №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022 г., на който са основани претенциите на агенцията са установени публични вземания на длъжника, възникнали преди открИ.е на производството по несъстоятелност, което е открито с Решение № 57 от 03.12.2021 г. по настоящото дело № 117/2021 г. Сочи се, че срокът по чл.

688 от ТЗ, е изтекъл на 04.03.2022 година, като в този срок процесиите публични задължения не са предявени. В подкрепа на тезата си синдикът се позовава на РЕШЕНИЕ № 4 от 21.07.2022г. по т.д. № 2475/2020г., т. к., I т. о. на ВКС, с което е указано, че: „Публични вземания, възникнали до открИ.е производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1 предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Синдикът счита, че това тълкуване е приложимо по аналогия и за случаите, когато вземанията са възникнали до открИ.е производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл, 688, ал. 1 ТЗ.“

Сочи се, че в случая вземанията са установени с ревизионен акт от 12.09.2022г., като тримесечният срок за предявяването им е изтекъл на 12.12. 2022 година. В тази връзка синдикът намира, че по силата на служебното начало, би следвало съда да изключи с определението по чл. 692 от ТЗ, приетите публични вземания, с оглед разрешенията, дадени в РЕШЕНИЕ № 4 от 21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г., Т. К., I Т. О. на ВКС.

Относно изложените във възражението аргументи синдикът намира, че възраженията, касаещи поредността на удовлетворяване са неоснователни. Предявените вземания имат своето основание в ревизионният акт, който е издаден след открИ.е на производството по несъстоятелност, т.е. - не е налице условието по чл. 722, ал. 1 т. 6 от ТЗ. Според синдика съгласно чл. 118, ал. 1 от ДОПК, данъчните задължения се установяват и изменят с 2 ревизионен акт. След като тА.в акт не е бил издаден преди открИ.е на производството по несъстоятелност, то и няма как за същите да се установи друга поредност, освен тази по чл. чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Съдът след, като обсъди възражението и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основанието за коментираните вземания е РА №Р-03001921005681-091001/12.01.2022г. поправен с РА №Р-03001923003053-003-001/11.01.2023г., а не както синдикът е приел в становището си РА №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022г. Вземането се състои от главница, лихви възникнали преди открИ.е на настоящото производство по несъстоятелност открито на 03.12.2021г. и лихви възникнали след открИ.е на производството.

Вземането основано на ревизионния акт от 12.01.2022г. и акта за неговата поправка от 11.01.2023г. е предявено на 21.02.2023г.

Несъмнено коментираното вземане макар дължимо от преди открИ.е на производството по несъстоятелност е предявено извън сроковете предвидени в чл. 685 и чл.

688 от ТЗ.

При така установеното съдът приема, че е налице хипотезата коментирана в соченото от синдика Решение № 4 от 21.07.2022г. по т.д. № 2475/2020г., т. к., I т. о. на ВКС, и възприема извода за дължимо от НАП предявяване на публично вземане, при невлязъл в сила акт за установяването му, съобразно разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК.

Ако не би било нужно предявяване на установено публично вземане, възникнало до открИ.е на производството по несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването му, чл. 164, ал. 5 от ДОПК, би изгубил смисъл. При това, чл. 164, ал. 5 от ДОПК, препраща към удовлетворяване по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ, т. е. включване публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, от своя страна единствено обвързва синдика със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, отново предвиждайки предявяване на вземането. Действително чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, уреждат предявяването на вземане, като предпоставка за последващо упражняване на право на принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност и преклузивните срокове за това, а чл.

164, ал. 4 от ДОПК, – задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това "както е предявено".

В тази връзка съдът намира, че след, като не е предявил вземането си в законово определените срокове пък макар и по все още не влязъл в сила ревизионен акт, което вземане да бъде прието от синдика под условие и да участва в разпределението по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ, представителя на НАП е загубил правото си да го предяви след изтичане 3 на коментираните срокове. Това становище е застъпено в соченото от синдика Решение № 4 от 21.07.2022г. по т.д. № 2475/2020г., т. к., I т. о. на ВКС, както и в правната литература.

Така например в изданието на НИП от 2019г. – „НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ – Наръчник на съдебните процедури за производството по стабилизация и търговска несъстоятелност“.

Е посочено, че „Ако служебно бъде прието вземане, което не попада в кръга на изчерпателно изброените в чл. 687 от ТЗ, вземания, приемането на вземането е недопустимо, тъй като абсолютна процесуална предпоставка за това е предявяването му, поради което съдът по несъстоятелността го изключва от списъка на служебно вписаните вземания, без да е необхоД. да е сезиран с възражение за това. Това е въпрос по допустимостта на списъка, а за нея съдът следи служебно“. В тази връзка съдът намира, че след, като е включил в списък със служебно приети вземания /макар и сезиран с предявяване/ на вземане основано на ревизионен акт влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, което вземане не е било прието под условие, когато това е било възможно включването му в списъка на служебно приетите вземания е недопустимо и вземането следва да бъде изключено.

Съдът не споделя аргумента изтъкнат от представителя на НАП в проведеното на 10.05.2023г. открито съдебно заседание за липса на възражение относно допустимостта на включването на коментираното вземане в списъка, което препятствало съда да се произнесе.

Съдът по несъстоятелността се произнася по възраженията с определение, което не се ползва със сила на присъдено нещо, но обвързва кредиторите и длъжника, освен ако спорът бъде разрешен по различен начин в исково производство по чл. 694 или чл. 637, ал. 3 от ТЗ, с влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност. Със същото определение съдът се произнася и по тази част от списъците на приетите вземания, срещу която не са постъпили възражения – чл.

692, ал. 2 от ТЗ, като в нея съдът не може да извършва промени с оглед на диспозитивното начало в процеса и липсата на сезиране, освен ако не се касае до допустимостта на произнасянето на синдика.

Ето защо и предвид гореизложените аргументи съдът намира, че следва да се произнесе служебно относно включването от страна на синдика в списък на служебно приетите вземания на вземане основано на ревизионен акт и акт за поправка постановени след изтичането на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, което го мотивира да се произнесе с настоящото определени, като изключи от така обявения в ТР списък коментираните вземания.

Водим от гореизложеното и на основание 692, ал. 1 от ТЗ, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗКЛЮЧВА о т Списък на служебно приетите вземания на кредиторите на „Манекс“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, по т.д.н. № 117/2021г. на ОС Силистра обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20230327094708, на вземанията на кредитора НАП – 4

София предявени на 21.02.2023г. в общ размер на 1154640.66лв. с основание РА №Р03001921005681-091-001/12.01.2022г. поправен с

РА

№Р-03001923003053-003001/11.01.2023г, представляващи: Главница – публично вземане за данъци в размер на 954187.70лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ; Лихви възникнали до открИ.е на производството по несъстоятелност в размер на 82659.06лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т.

7 от ТЗ; Лихви възникнали след открИ.е на производството по несъстоятелност в размер на 117793.90лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, и Начислени суми по Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, в определяем размер, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.