Решение № 152 от 14.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Шумен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243600600130 по описа за 2024 година Производство по чл. 317 и сл. от НПК.

Производството по ВНЧХД № 130/24 г. е образувано по въззивна жалба на подс. В. Д. Г. срещу присъда № 44/12.10.2023 г. постановена по НЧХД № 244/2023 г. Районен съд Разград.

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуални правила и превратно тълкуване на доказателствата. Сочи се като процесуално нарушение, че е бил осъден за по тежко престъпление от това което е посочено в тъжбата. На второ място – сочи необосновано неприлагане разпоредбата на чл. 78а от НК спрямо него. На трето място оспорва заключението на съдебнографологичната експертиза. На четвърто място сочи липса на мотиви към присъдата. На пето място сочи липса на отговор на доводите му като подсъдим в мотивите на присъдата. На шесто място сочи необоснованост на присъдата относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. На седмо място – сочи като процесуално нарушение отказа на първоинстанционния съд да разпита посочени от подсъдимия свидетели. На осмо място сочи явна несправедливост на присъдата, тъй като с наказване по 1 реда на чл. 78а от НК размера на глобата би бил много по малък от размера на глобата наложена му за престъплението за което е предаден на съд по общия ред. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с която да бъде оправдан по обвинението по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 и вр. с чл. 147 от НК. Алтернативно прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради процесуални нарушения.

Ч. тъжител редовно призован не се явява в съдебно заседание, но изпраща представител. Повереника на ч. тъжител намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Ч. тъжител Ц. И. М. работела като служител на МВР от 2004 г. като е заемала е различни длъжности в структурите на МВР. През м. юни 2022 г. тя е била на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ към Второ Районно Управление гр. Русе при ОДМВР – Русе. Съобразно длъжностната характеристика на длъжността „полицейски инспектор“ М. участвала и в извършване на проверки по сигнали на граждани и ЮЛ. М. и подс. Г. са се познавали във връзка с работата на М. по възложени и проверки във връзка с множество жалби на подс. Г.. При тези контакти на подс. Г. е станало известно, че М. е полицейски служител при ІІ РУ – Русе. На 06.07.22 г. подс. Г., депозирал в деловодството на ОД МВР – Русе, жалба заведена под № УРИ 336000 – 5421/06.07.2022г. В същата подс. Г. направил искане, а именно „ … доживотен отвод на полицайката Ц. М., от преписки, касаещи мен /независимо, дали аз съм подал жалба с/у някого или някой е подал с/у мен/“.

В жалбата си подс. Г. изложил и твърдения, че М. в качеството си на длъжностно лице „Полицейски инспектор“ съдейства на криминално проявени лица в района, който обслужва да избягват наказателна отговорност, унищожава доказателствени средства /записи от камери/, чрез които може да бъде разкрито криминално деяние. След това в жалбата си посочил следното 2

„… но аз дори мога да докажа, че е наркоманка, като я изследваме, но НА ИЗНЕНАДВАЩ ПРИНЦИП, а не нейните другарчета от МВР, като я предупредат!“. Така депозираната жалба била изпратена по компетентност на началника на ІІ РУ – Русе – св. Я. Я. за извършване на проверка по сигнала. На следващият ден на оперативка при Началника на Управлението /св. Я./, последния е разпределил жалбата на подс. Г. на Началник група „Териториална полиция“ към същото полицейско управление – св. В. И. за снемане на обяснения от пострадалата М. и още един полицейски служител – упоменат в жалбата, както и да бъдат взети за проверка наличието на наркотични вещества у М. и другия служител. На оперативка на група „Териториална полиция“ към ІІ РУ МВР Русе, св. И. свел до знанието на полицейските служители от тази група с жалбата на подс. Г., неговите искания М. да не извършва проверки от негово име или срещу него, както и твърдението на подс. Г., че М. е наркоманка.

Във връзка с молбата на подс. Г. на 08.08.2022 г. по искане на Началник Второ РУ – Русе, Ц. М. в качеството й на водач на МПС в 15. 10 ч., в 15. 20 ч. в Сектор „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Русе, / в работно време /е тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества с технически средства, съответно „ Алкотест 7510“ с № ARDN – 006 – проба № 3968 – отрицателна за алкохол; с „ Drager Drug Test 5000“ с № ARNJ – 0003 – проба 149 – отрицателна за наркотични вещества и производни на тях.

След края на тази оперативка, а и в едни по продължителен период по адрес на М., както в нейно присъствие или зад гърба й, колегите започват да подхвърлят закачки или да правят коментари относно зависимостта й към наркотични вещества, включително и св. Тодор П.. Това оказало негативно влияние върху М., която се почувствала засегната от думите на подс. Г., засегнати били нейните чест и достойнство, почувствала срам и неудобство.

Това състояние на М. било установено и от св. Я. Я.а. За известен период от време от момента на узнаване на жалбата на подсъдимия, до края на лятото на 2022г., ч.т. се затворила в себе, избягвала разговори с колеги, била депресирана, притеснена, отчаяна, поради обстоятелството, че е накърнено достойнството й пред колегите и началниците, като за нея няма полезен ход, с който да докаже своята правота.

3

Горната фактическа обстановка ШОС приема въз основа на свидетелските показания на св. Т. П. и Я. Я.а, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото - Жалба № УРИ 336000 – 5421 /06.07.2022г., писмо от Началник Втора РУ – ОДМВР Русе до подс. Г., писмо от М. до Началник Второ РУ – ОДМВР – Русе, писмо от Началник Второ РУ – ОДМВР – Русе до Началник Сектор „ ПП „ – ОДМВР – Русе, писмо от Началник Сектор „ ПП „ – ОДМВР Русе до Началник Второ РУ – ОДМВР – Русе, докладна записка до Началник Сектор „ ПП „ при ОДМВР – Русе, заверено копие на Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства в Сектор „ ПП „ – ОДМВР – Русе, разпечатка от техническо средство „Drager Drug Test 5000 “ с № ARNJ – 0003/ 08.08.23г., протокол за използване на техническо средство „Drager Drug Test 5000 “ с № ARNJ – 0003/ 08.08.23г., писмо от Началник Сектор „ ПИП „ – ОДМВР – Русе до Началник Второ РУ – ОДМВР – Русе, Справка, справка от ОДМВР – Русе до РС – Разград с приложени заверени копия на Заповед, акт за встъпване в длъжност, Протокол, Типова Длъжностна характеристика, Психологическа оценка на ч.т., Преписка № 2520/22г. по описа на РП – Русе, заключението на съдебно – графическа експертиза, справка за съдимост на подс. Г., характеристична справка.

При горната фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 147 ал. 1 от НК.

В жалбата с № УРИ 336000 – 5421/06.07.2022г. на ОД МВР – Русе подс.

Г. на няколко места е отправил спрямо пострадалата М. квалификацията „наркоманка“.

Съобразно правната доктрина и съдебната практика престъплението клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Това разгласяване представлява довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорно обстоятелство е твърдението за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. Но тези обстоятелства, които се разгласяват следва 4 да са не само позорни, но и неистински. Фактите и съпровождащите обстоятелства трябва да са ясно казани. Същите трябва да са пряко и директно позорящи. Освен това, позорящите изрази следва да са принципно приети за такива от обществото, да имат трайна негативна обществена оценка за тях като такива, а не да се касае за субективната им преценка в този смисъл от страна на отделни лица, както и същите изрази трябва да са насочени към конкретен адресат. Фактите следва да бъдат конкретизирани по време и място.

При клеветата се разгласява невярна информация за определени позорни факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. В настоящия случай подс. Г. на 06.07.2022 г. е депозирал жалба в ОД МВР Русе, в която е написал, че М. е наркоманка. Така употребения спрямо М. израз създава една абсолютно негативна оценка към личността, за която се отнася. Определянето на едно лице като наркоман,без той да е такъв, от гледна точка на господстващия морал отразяват една крайно отрицателна оценка за честта и достойнството на това лице, към което са били отправени и са от естеството да накърнят доброто му име в обществото. В случая се касае за разгласяване на позорен факт, свързан с личността на Ц. М.. Този израз в пълна степен изразява отрицателна оценка на личността на същата. Съдебната практика трайно приема, че за осъществяването на състава на посоченото престъпление не е достатъчно разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но е необходимо и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински. По делото са събрани доказателства, които не доказват твърдяното от подс. Г. обстоятелство, че М. е наркоман, поради което това негово изявление не отговаря на действителността и това обуславя носенето на наказателна отговорност за клевета.

При горните изводи ШОС приема, че деянието на подс. Г. следва да се квалифицира като престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК. На първо място Отдавна е изяснено в съдебната практика, че тъжбата с посоченото в чл. 81 ал.

1 от НПК съдържание не е необходимо да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена – тя не е обвързваща за съда.

Преценката за това при каква правна квалификация следва да започне наказателният процес е задължение на съдията-докладчик още в този начален етап от производството. Квалификацията, изводима от изложените в тъжбата факти, следва да намери място в разпореждането, въз основа на което и подсъдимият да знае в какво е обвинен. С Разпореждане № 339/03.05.2023 г.

5 по НЧХД № 244/23 г. на Районен съд Разград, подс. Г., съдията докладчик е квалифицирал изложените в тъжбата на М. обстоятелства като престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК и по това обвинение подс. Г. е предаден на съд. По тези факти – изложени в тъжбата на М., подс. Г. се е защитавал в процеса. С присъдата си първоинстанционния съд е приел, че правилната правна квалификация на деянието на подс. Г. /при същите обстоятелства които са изложени в тъжбата и по които подсъдимия се е защитавал в процеса/ е престъпление клевета по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. Въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като клевета по смисъла на чл. 147 ал. 1 от НК. От една страна, за да е осъществен състава на престъплението обида по чл. 146 от НК следва думите или изразите, които са унизителни за честта или достойнството, следва да са отправени спрямо това лице в негово присъствие, какъвто не е настоящия случай. От друга – отправена е към М. квалификация „наркоманка“ в жалбата на подсъдимия, която не е адресирана директно до М., а е депозирана в ОД МВР Русе, след което тази квалификация е станала достояние на служители на ІІ РУ МВР Русе и едва тогава М. е научила за това обстоятелство. Поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 147 ал. 1 от НК и го е осъдил за това престъпление, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК. На второ място – безспорно е, че към датата на депозиране на тъжбата – 06.07.2022 г., деянието по чл. 147 ал. 1 от НК следва да се квалифицира като такова по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 от НК, когато клеветата е отправена към длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му. Действително пострадалата М. към датата на депозиране на жалбата от подс. Г. е била полицейски служител във ІІ РУ МВР Русе и изложените в жалбата обстоятелства касаят изпълнението от нея на служебните и задължения. Но с изменение на НК – д.в бр. 67 от 04.08.2023 г. в сила от 08.08.23 г. разпоредбата на чл. 148 ал. 1 т. 3 от НК е отменена, следователно декиминализирана е клеветата отправена към длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, съобразно разпоредбата на чл.