Решение № 127 от 02.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ловеч, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20244300500341 по описа за 2024 година С решение № 173/23.04.2024 г. по грд № 1924 по описа за 2023 г., РСЛовеч е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконно уволнението на д-р М. С. М., с ЕГН **********, извършено със Заповед № РД-151515/17.10.2023 г. на министъра на здравеопазването и я е отменил.

Съдът е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ д-р М. С. М., с ЕГН **********, на заеманата от него длъжност преди уволнението - „***“ в Държавна психиатрична болница - Ловеч.

Съдът е осъдил на основание чл. 225, ал. 1 КТ Държавна психиатрична болница - Ловеч, с ЕИК 000289053, с адрес: гр. ***, представлявана от д-р Л.З.Т., да заплати на М. С. М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8 681.56 (осем хиляди шестстотин осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки) лева - обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода 17.10.2023 г. до 15.12.2023 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Държавна психиатрична болница - Ловеч, с ЕИК 000289053, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Княз Александър I Батенберг“ № 22, представлявана от д-р Л.З.Т., да заплати на М. С. М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 360. 00 лв. (две хиляди триста и шестдесет) лева, сторени разноски по делото.

Съдът е отхвърлил искането на Държавна психиатрична болница Ловеч, с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

1

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Държавна психиатрична болница - Ловеч, с ЕИК 000289053, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Княз Александър I Батенберг" № 22, представлявана от д-р Л.З.Т., да заплати в полза на Районен съд Ловеч държавна такса в размера на 447. 26 (четиристотин четиридесет и седем лева двадесет и шест стотинки) лева и разноски в производството в размер на 150. 00 (сто и петдесет) лева.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. Ч., процесуален представител на д-р Л.З.Т. - Директор на ДПБ Ловеч, с която моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, както и да им бъдат заплатени присъдени разноските за двете инстанции.

Счита, че при постановяване на решението са допуснати съществени материалноправни и процесуални нарушения, тъй като с отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК са посочили, че при условията на обективно съединяване, искът следва да бъде предявен и срещу Министерство на здравеопазването гр.

София, като втори ответник. Застъпва тезата, че е налице необходимо, задължително другарство на страната на ответника, тъй като предметът на спора е идентичен и за двата правни субекта - работодателят и по-горе стоящият спрямо него орган - това е едно и също, конкретно индивидуално трудово правоотношение. Излага, че първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно това искане и в открито съдебно заседание отново са поискали произнасяне на съда относно привличането на Министерството на здравеопазването гр. София, като втори ответник, в качеството на необходим другар, но и това искане без конкретна аргументация е било оставено без уважение. Твърди се, че в атакуваното решение, първоинстанционият съд само е констатирал, че са направени такива искания и възражения, без каквато и да е правна и обективна обосновка и липсват изобщо мотиви на решението в тази насока.

Адв. Ч. посочва, че макар ищецът да не е предявил своя иск едновременно и срещу двамата ответници, то съдът е следвало служебно да конституира и Министерство на здравеопазването, като се позовава на чл. 26 ал. 4 от ГПК и чл. 61 ал. 2 от КТ. Защитата излага, че следва да се съобрази и чл. 192 ал.2 от КТ, според която дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници и служители, назначени от горестоящ орган, се налагат от този орган. Адв. В. излага, че в тази връзка Постановление № 212/06.10.2000 год. на МС и решение № 295/02 год. по гр. д. № 105/01 год. на III г. о. на ВКС, в което съдът приема, че работодател на ръководителите на държавните здравни заведения е министърът на здравеопазването.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от д-р М. С. М. , чрез адв. Л., като молят да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно и им се присъдят сторените по делото 2 разноски.

Излага, че претенциите на въззивника по отношение на постановеното решение са единствено в посока твърдение за недопустимост поради обстоятелството, че не е конституиран като ответник при условията на необходимо другарство Министерство на здравеопазването като горестоящ орган на директора на ДПБ-Ловеч. Сочи, че това възражение е правено от ответника още с отговора на исковата молба и неколкократно впоследствие, включително в защитата по същество. Посочва, че с изрично разпореждане № 362/09.02.2024 г. първоинстанционният съд, противно на твърденията във въззивната жалба за липса на мотиви при отхвърляне на искането за конституиране на МЗ като ответник по делото, се е произнесъл по възраженията по допустимост на производството по делото и се е позовал на т. 1 от T P № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, като е изложил мотивите си, че трудовата връзка между ищеца, заемал длъжността директор на ДПБ-Ловеч /юридическо лице на бюджетна издръжка за специфичните си функции по арг. от чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от ЗЛЗ/ и болничното заведение е възникнала въз основа на договор, сключен от по-горесотящия орган Министъра на здравеопазването, като той е компетентен и да прекрати трудовата връзка и той е субектът, чрез който възниква, респективно се прекратява правната връзка с директора на ДПБ, но последният не е носител на работодателска власт. Последиците от прекратяването на правната връзка възникват именно за работодателя, който е надлежен ответник по исковете за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и за заплащане на обезщетение. Трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност - чл. 62, ал. 2 от КТ.

Налага довод, че в този смисъл е изцяло T P № 1 /2010 г. от 30.03.2012 г., съгласно което надлежен ответник по исковете по чл.344 ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

Адв. Л. излага, че преди постановяване на това Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС е била налице противоречива съдебна практика, като в едни съдебни решения се е приемало, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е работодателят, в други горестоящият спрямо работодателя орган, в трети - че по исковете по чл.344 ал.1 т. 1 и т.2 КТ надлежен ответник е горестоящият орган, а по исковете по чл.344 ал.1 т.З КТ -работодателят.

Съществувала е и практика, според която исковете може да се предявяват и алтернативно /по избор на ищеца/ срещу работодателя или срещу горестоящия спрямо него орган. Защитата посочва, че ОСГК е приело за правилно първото становище, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от лице, чието трудово правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ, е работодателят. Налага аргумент, че позоваването от страна на въззивника на решения на ВКС, постановени преди T P № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, е неправилно, тъй като тълкувателното 3 решение с преодоляло наличната разнопосочна и противоречива съдебна практика и съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ то е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Приема, че соченото в жалбата Постановление № 212/06.10.2000 г. на МС няма отношение към правния спор и поставения процесуален въпрос.

Адв. Л. счита, че по делото правилно е конституирана като ответника Държавна психиатрична болница - Ловеч като работодател, правилно първоинстанционният съд е уважил исковите претенции на доверителя й като основателни и доказани, като е преценил, че са налице основания да не разглежда делото по същество, а именно: работодателят не е поискал преди налагане на дисциплинарното наказание на ищеца писмените му обяснения, работодателят не е получил мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда преди налагане на дисциплинарното наказание по отношение на доверителя му, който е започнал ползване на разрешен платен годишен отпуск за времето от 09.10.2023 г. - 20.10.2023 г. и е страдал от заболяване, попадащо в предметния обхват на Наредба № 5/1987г. - неинсулинозависим захарен диабет. Защитата приема, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 193, ал. 2 от КТ и на чл. 344, ал. 2 от КТ, основателен и доказан е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като е установено и доказано оставането без работа на ищеца с представена справка за сключени трудови договори от ТД на НАП, както и трудовата книжка на ищеца за констатация, както и обезщетението за оставане без работа е доказано по размер с прието по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза. Правилно съдът е уважил обективно съединените искове на доверителя й и му е присъдил сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Ч., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея аргументи и моли да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с адв. Л., като молят да се остави в сила решението на първата инстанция ида им се заплатят направените по делото разноски пред тази инстанция.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, отговор и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между Министерството на здравеопазването, представлявана от министъра доц. Б.Ф., и д-р М. С. М. е сключен договор № ***/15.05.2023 г., по силата на който на М. е възложено да изпълнява задълженията за длъжността „***“ до провеждане на конкурс, при 8 часов работен ден, с месечно възнаграждение от 528. 00 лв. и допълнително, определено в процент от основното (л. 15 от делото).

С допълнително споразумение от 23.07.2023 г. д-р М. е преназначен на същата длъжност за неопределено време, отново при 8 часов работен ден, с 4 посочено основно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и прослужено време (л. 16 от делото).

Със споразумение от 14.09.2023 г., считано от 01.01.2023 г., основното трудово възнаграждение на ищеца, за заеманата длъжност, е определено в размер на 3 515. 60 лева (л. 17 от делото).

В протокол от 18.11.2022 г. са отразени резултати от извършена на 09.11.2022 т. проверка от РС „Пожарна безопасност и защита на населеното“ Ловеч в ДПБ Ловеч. При проверката са установени нарушения на пожарната безопасност и са дадени предписания със срок за изпълнение: да се актуализира заповед за определяне на длъжностно лице, което да осигурява дейността по пожарна и аварийна безопасност в обекта съгласно чл. 6, ал. 1 т.

1 от Наредба № 8121 з-647/01. 10.2014 г. (Наредбата); да се създаде пожаротехническо досие на обекта съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата; да се актуализират всички заповеди, изискващи се по чл. 9, ал. 2 от Наредбата; да се актуализира дневникът за контрол на наличието и изправността на носимите и возимите пожарогасители по образец приложение № 4 към чл. 13, ал. 1 от Наредбата (т. 1 от протокола); по всички евакуационни пътища да се поставят табели, указващи посоката за движение при евакуация съгласно изискванията на чл. 23, ал. 4 от Наредбата и в съответствие с Наредба РД-07/8 от 20.12.2008 г. (т. 2 от протокола); наличните пожаротехнически средства да се монтират съгласно изискванията на чл. 23, ал. от Наредбата (т. 3 от протокола); наличните пожаротехнически средства да се обозначат със знаци, съгласно Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. (т. 4 от протокола); всички лампи, които са с нажежаем проводник, да бъдат снабдени със защитен разсейвате или да бъдат подменени с без нажежаем проводник съгласно чл.