Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 7 от 30.04.2026, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Наказателно дело от общ характер 171/2025
Вид
Присъда № 7
Подписан
30.04.2026
В сила
16.05.2026
Състав
ЧАВДАР ХРИСТОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 7/30.04.2026 г., постановена по НОХД № 171/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих

Производството е образувано по внесен от РП – Разград обвинителен акт против подсъдимия Д. П. Н. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Според обвинението на 28.05.2025 г. в гр. Исперих, обл. Разград, подсъдимият причинил на Р. Р. А. средна телесна повреда, като й нанесъл удари в областта на устата, вследствие на което били увредени зъб 21 и зъб 22, с настъпило трайно затруднение на дъвкателната функция.

В разпоредителното заседание пострадалата Р. Р. А. заявява, че не желае да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител.

В съдебните прения представителят на РП – Разград поддържа обвинението изцяло, като намира, че авторството и съставомерността на деянието са доказани от показанията на пострадалата, от показанията на останалите свидетели, доколкото ги подкрепят, и от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза.

Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от около 1 година.

Защитата на подсъдимия оспорва обвинението от фактическа и правна страна. Излага възражения, че по делото липсват преки и категорични доказателства подсъдимият да е нанесъл удари в областта на устата на пострадалата; че част от свидетелите сочат единствено бутане, респективно падане или приклякане на пострадалата; че пострадалата е имала предхождащо хронично заболяване на зъбите и венците, а причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите увреждания не била доказана по несъмнен начин.

Подсъдимият не дава обяснения пред съда и в последната си дума заяви, че не е виновен и не е удрял пострадалата.

След цялостна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. П. Н. и пострадалата Р. Р. А. живеят в кв. Запад в гр.

Исперих. Между тях преди инкриминираната дата не са били налице трайни лични отношения, но семействата им живеят в близост, поради което се познават като жители на един и същи квартал.

На 28.05.2025 г., във вечерните часове, подсъдимият се намирал в дома на своя братовчед В. З. в кв. Запад, където се употребявал алкохол и се слушала музика. В определен момент св. В. З. напуснал дома си, за да отиде до магазин, а подсъдимият останал в дома му. В близост до дома на пострадалата и до съседния имот се намирали и деца, между които и детето на подсъдимия. Пострадалата Р. А. била на улицата със своето внуче, както и в присъствието на други жени от квартала.

Между пострадалата и подсъдимия възникнал словесен конфликт, свързан с поведението на децата и с шума в района. Конфликтът прераснал във физическо посегателство от страна на подсъдимия спрямо пострадалата.

Подсъдимият нанесъл удар в областта на устата на Р. А., вследствие на което тя изпитала болка, от устата й потекла кръв, а впоследствие били установени 1 увреждания в областта на горната челюст – избИ.е на зъб 21 и травматично разклащане на зъб 22.

Непосредствено след случилото се пострадалата подала сигнал на телефон 112. На място пристигнали служители на РУ – Исперих. Те установили пострадалата и подсъдимия, който бил във видимо нетрезво състояние. Поради събралото се множество хора и създалото се напрежение подсъдимият бил отведен в районното управление, където от него били снети сведения и му бил съставен протокол за предупреждение. Още при първоначалното възприемане на случая от полицейските служители пострадалата посочила подсъдимия като лицето, което й нанесло удар.

На 30.05.2025 г. пострадалата била прегледана от съдебен лекар. В издаденото съдебномедицинско удостоверение и впоследствие в назначената съдебномедицинска експертиза е прието, че при Р. А. са налице избИ.е на зъб 21 /първи горен ляв резец/ и травматично разклащане на зъб 22 /горен втори ляв резец/ с негативна прогноза – спонтанно отпадане или изваждане.

Посочено е, че загубата на първи горен ляв резец и неминуемото отпадане на втори горен ляв резец обуславят трайно затруднение на дъвкателната функция, включително във фазата на отхапване, за срок повече от един месец, както и смущения в говора и естетиката.

От събраните медицински доказателства се установява още, че пострадалата е имала предхождащо пародонтално заболяване. Съдът отчете това обстоятелство при преценката на причинната връзка, но прие, че то не изключва травматичния произход на процесните увреждания. Напротив, вещите лица посочват наличие на травматична компонента и обясняват, че установеното разширяване на периодонталната сянка и състоянието на зъб 22 са съвместими с получена травма, а не само с хроничния пародонтален процес.

Фактическите изводи на съда се основават на показанията на пострадалата Р. Р. А., на показанията на свидетелите Т. А., С. С. и Д. Д., на заключението на съдебномедицинска експертиза, разяснено в съдебно заседание от вещите лица д-р Д. В. и д-р В. Б., както и на писмените доказателства, приети и прочетени по реда на НПК.

Съдът кредитира показанията на пострадалата Р. А. в частта, в която тя твърди, че подсъдимият й е нанесъл удар в областта на устата. Показанията й са последователни относно съществените обстоятелства – мястото на деянието, участниците, възникналия конфликт, посегателството спрямо нея, болката и кръвотечението от устата, както и последващите затруднения при хранене. Действително в отделни нейни изявления се наблюдават неточности относно броя на ударите и точния час на случилото се, но тези неточности не засягат ядрото на обвинението и се обясняват с динамиката на инцидента, стреса от преживяното и продължителността на наказателното производство.

Показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на св. Т. А..

Макар последният да не е очевидец на самото нанасяне на удара, той е пристигнал непосредствено след обаждането на съпругата си и е възприел кръв по устата й, множество хора пред дома им и агресивното поведение на подсъдимия в близост до оградата. Неговите показания имат значение като косвено доказателство за непосредствените последици от деянието и за поведението на страните след инцидента.

Показанията на полицейските служители също подкрепят

2 обвинителната теза в съществената й част. Св. С. С. заявява, че при посещението на сигнала подаващата сигнала жена е посочила, че човек от квартала я е ударил, а полицейските служители са установили подсъдимия като посоченото лице. Св. Д. Д. също сочи, че жената се оплакала от удар, нанесен от съсед, след възникнал конфликт, като подсъдимият бил установен във видимо нетрезво състояние и впоследствие му бил съставен протокол за предупреждение. Обстоятелството, че полицейските служители не са установили очевидци на удара, не обезсилва показанията им, тъй като те възпроизвеждат непосредствената реакция на пострадалата и начина, по който подсъдимият е бил индивидуализиран непосредствено след сигнала.

Съдът не кредитира в пълна степен показанията на свидетелите Н. Н., М.

Ал., Р. С., М. Р. и Л. К. в частта, в която се поддържа, че подсъдимият единствено леко е бутнал пострадалата, без да й нанася удар в областта на устата. Тези показания са вътрешно колебливи и противоречиви относно присъствието на отделните свидетели на мястото и относно възприетите от тях действия. Част от тях не са очевидци на самото събитие и предават информация, получена от други лица. Освен това посочените свидетели се намират в близки родствени или семейни отношения с подсъдимия, което налага завишена критичност при оценката им. Техните показания не дават убедително обяснение за установените веднага след случая увреждания в устната кухина на пострадалата.

Показанията на св. М. Р. и св. Л. К. съдържат данни за физически контакт между подсъдимия и пострадалата, но омаловажават характера на този контакт като „бутане“. Съдът намира, че тази част от показанията им не може да бъде възприета като достоверна в ущърб на останалия доказателствен материал. Дори и тези свидетелки не изключват възникнал конфликт и физическо посегателство от страна на подсъдимия, а разминаванията относно това дали пострадалата паднала, приклекнала или била бутната по ръката с рамо, сочат по-скоро на опит за минимизиране на поведението на подсъдимия, отколкото на точен и безпристрастен спомен за събитието.

Особено значение за изясняване на механизма и характера на уврежданията има заключението на съдебномедицинската експертиза. Вещото лице д-р Д. В. посочва, че при пострадалата не са установени други травматични увреждания, но уврежданията в областта на устата са с травматичен произход и могат да бъдат получени по време и начин, съответстващи на съобщеното от пострадалата. Вещото лице д-р В. Б. разяснява, че случаят е усложнен поради наличието на напреднала пародонтоза, но именно рентгеновото изследване установява белег на травматична компонента – разширяване/удебеляване на периодонталната сянка, което е различно от обичайното разклащане на зъби при пародонтоза.

Вещото лице категорично сочи, че травма има, а състоянието на зъб 22 е необратимо и с негативна прогноза.

Защитата акцентира върху липсата на мекотъканни увреждания по устните и върху предшестващото заболяване на пострадалата. Съдът обсъди тези доводи, но не ги прие като основание за оправдаване. Липсата на изразени външни наранявания не изключва удар в областта на устата, особено при полуотворени челюсти, каквато възможност вещото лице посочи.

Предшестващата пародонтоза е фактор, който е могъл да направи зъбодържащия апарат по-уязвим, но не прекъсва причинната връзка, когато 3 именно травматичното въздействие е отключило или довело до конкретната увреда, установена по делото.

В тази връзка съдът прие, че медицинските доказателства не само не опровергават показанията на пострадалата, но ги подкрепят в найсъществената им част – наличие на удар в областта на устата, последван от избИ.е и травматично разклащане на горни леви резци, довело до трайно затруднение на дъвкателната функция.

От обективна страна подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, като чрез удар в областта на устата причинил на пострадалата Р. Р. А. средна телесна повреда. Телесната повреда се изразява в избИ.е на зъб 21 /първи горен ляв резец/ и травматично разклащане на зъб 22 /горен втори ляв резец/ с негативна прогноза – спонтанно отпадане или изваждане, довело до трайно затруднение на дъвкателната функция. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

По делото се установи, че в резултат на процесното въздействие е настъпило трайно затруднение на дъвкателната функция, а не само временно болково оплакване или преходно разклащане на зъб. От медицинска гледна точка увреждането е с продължителност повече от един месец и засяга възможността за нормално отхапване и хранене, както и говора и естетиката.

Поради това увреждането има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че насочва физическо въздействие към областта на лицето и устата на пострадалата, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал възможността да й причини телесно увреждане, като е искал или най-малкото пряко е допуснал настъпването на този резултат.

Ударът е нанесен в жизнено и функционално значима област – лицето и устата, поради което не може да се приеме, че подсъдимият е действал при липса на съзнание за възможните последици.

Не са налице основания за приложение на институтите на неизбежната отбрана или кР. необходимост. Доводите на защитата, че пострадалата се е карала на децата или е провокирала конфликт, дори и да бъдат частично възприети, не обосновават правомерност на нанесения удар. Липсват данни за непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалата спрямо подсъдимия, което да е налагало защитна реакция чрез удар в областта на устата.

При определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 54 от НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и начина на извършване на престъплението, характера на причиненото увреждане, както и данните за личността на подсъдимия.