Решение № 111 от 08.12.2025, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. гр. Червен бряг, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. В.а като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200076 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производството е образувано по жалба на И. Ю. Щ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...., подадена по реда на чл.59 ат ЗАНН чрез адв. Р. М. М. от АК - Ловеч против Наказателно постановление № 22-0374-000098/22.02.2022 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР – Плевен РУ - Червен бряг, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят - редовно призован се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв. Рдасолва М. с пълномощно по делото. С подадената жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата срещу наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – Началника на РУ към ОДМВР – Плевен РУ Червен бряг редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмо рег.

№374000-1408/10.08.2022 г. взема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли да бъде оставена без уважение.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Атакуваното наказателно постановление е обжалвано в преклузивния срок по чл.59, ал.2 1 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН. Съдът, след като извърши цялостна проверка по процедурата по съставянето на АУАН и по издаването на наказателното постановление, не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна: На 06.01.2022 г. около 22:00 часа в с. Радомирци, ул. “Н.

Тодоров” № 13 жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, тъмно син, с рама № WVWZZZ1KZ4PO72924, който не е бил регистриран по надлежния ред, а е бил транспортиран с пътна помощ. В хода на транспортирането е възникнала непредвидена и обективна ситуация – скъсване на укрепващ елемент (колан), обезопасяващ автомобила върху пътната платформа, което е наложило незабавното му разтоварване.

С оглед на това, както и поради необходимостта от освобождаване на пътното платно и предотвратяване на евентуално пътнотранспортно произшествие, жалбоподателят е преместил автомобила на изключително кратко разстояние – в рамките на десетки метри.

Движението е било инцидентно, краткотрайно и продиктувано изцяло от конкретната обективна обстановка.

По делото не се установяват настъпили вредни последици, не се доказва застрашаване на други участници в движението, нито умишлено или лекомислено поведение от страна на жалбоподателя. Напротив, жалбоподателят е съдействал на органите на реда и е дал подробни обяснения относно обстоятелствата по случая.

По делото са приобщени и писмени доказателства, удостоверяващи, че по случая е била образувана прокурорска преписка. С постановление на прокурор при ТО - Червен бряг на Районна прокуратура – Плевен, е отказано образуване на досъдебно производство, при приемане, че деянието не съставлява престъпление по смисъла на НК. Със същото постановление материалите са изпратени по компетентност на административнонаказващия орган за преценка по реда на административно-наказателната отговорност.

Съдът отчита, че прокурорската преценка няма обвързваща сила относно административно-наказателната отговорност, но я взема предвид като допълнителен обективен ориентир при оценката на характера и степента на обществена опасност на деянието. Направеният прокурорски извод за липса на данни за престъпление кореспондира 2 с констатациите на съда, че в конкретния случай деянието не разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност, което подкрепя извода за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Л. В. – актосъставител, М. И. и Т. П. – полицейски служители, както и свидетелят на жалбоподателя В. П. – водач на пътната помощ.

Свидетелят Л. В. заявява, че не е очевидец на самото управление на автомобила. Същият сочи, че е съставил АУАН в РУ – Червен бряг въз основа на данни, подадени му от колегите от жандармерията, след като автомобилът вече е бил откаран там. Свидетелят изрично посочва, че колегите са били на място и имат непосредствени впечатления, докато той е извършил единствено процесуалните действия по установяване на самоличността и съставяне на акта.

Свидетелят М. И. дава показания, че е възприел движение на автомобил без регистрационни табели, като съобщава, че е видял платформата и зад нея управлявания автомобил. Твърди, че автомобилът е бил управляван към бензиностанция и че пътната помощ не е била със включени светлини. Свидетелят не установява конкретната улица и не дава категорични данни относно механичната необходимост от разтоварване.

Свидетелят Т. П. потвърждава, че е възприел управление на автомобил без регистрационни табели, но изрично заявява, че няма ясен спомен относно връзката между автомобила и пътната помощ. Същият сочи, че жалбоподателят е обяснил, че отива за размяна на автомобил, като не е заявил пред него, че колата е била част от транспортиране с пътна помощ.

Свидетелят В. П., водач на пътната помощ, подробно и последователно описва обстоятелствата по транспортиране на автомобила, скъсването на укрепващия колан, създалата се непосредствена опасност автомобилът да падне и необходимостта от незабавно разтоварване и кратко преместване, за да се освободи пътното платно. Показанията му са логични, детайлни и съдът ги възприема като достоверни, доколкото съответстват на обективната житейска логика относно поведението при подобна извънредна ситуация.

Съдът констатира известни разминавания в показанията на свидетелите относно целта на движението и връзката с пътната помощ. Тези различия обаче не са от такова естество, че да опровергаят основните факти – че движението е било кратко, инцидентно и без настъпили вредни последици. Разминаванията се обясняват с различната степен на възприемане и ролята на свидетелите в ситуацията, както и с изминалото време от събитието.

От съвкупната оценка на доказателствата съдът приема, че формално е осъществен съставът на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът изрично подчертава, че не отрича обществената опасност на този вид нарушения по принцип, но отчита, че в конкретния случай обществената опасност е значително занижена.

Движението е било краткотрайно, инцидентно и продиктувано от конкретна извънредна ситуация. Не са настъпили вредни последици и поведението на жалбоподателя не разкрива укорима форма на вина, насочена към трайно заобикаляне на закона, а към реакция в конкретна ситуация с цел предотвратяване на по-тежки последици.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на 3 административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.

Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се касае за инцидентен случай, който не е довел до никакви общественоопасни последици. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.

При това положение и след като са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, и се съобрази обстоятелството, че административно-наказващият орган не е извършил такава преценка, което представлява нарушение на материалния закон и обуславя отмяна на наказателното постановление, съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено.

По разноските: Предвид изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. По делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0374-000098/22.02.2022 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Червен бряг, с което на И. Ю. Щ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от

Административнопроцесуалния кодекс, в

14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________ 5