Определение № 566 от 02.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Пазарджик, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100428 по описа за 2024 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Делото е образувано по повод искова молба, подадена от Б. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. П.“ № **, чрез пълномощника му адв. Ф. Ф., (***) против Р. Н. Г., ЕГН ********** с адрес с.Г., общ. П., ул. „П.“ № **.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на ***г. около *** ч., движейки се с мотоциклет по път *** в посока гр. П., в района на бензиностанция „А.“, ищецът М. бил засечен от бял микробус с марка „П.“, с рег. № ***, правещ забранен ляв завой за навлизане в бензиностанцията. Едва избегнал сблъсък, Б. М. направил прави обратен завой и се върнал назад, за да направи забележка на шофьора на белия бус, като с мотора си спрял до шофьорската врата на лекотоварният автомобил и направил жест с ръка на водача да свали прозореца. Почти веднага след това от вратата на пътническото място на белият бус излязъл ответника Р. Н. Г., облечен със синя тениска с къс ръкав. С много бърза крачка Г. отишъл до моториста, който седял върху мотора, почти с гръб към него и го бутнал с всичка сила с двете си ръце, така, че М. паднал настрани заедно с мотора. От инерцията, и ответника Г. паднал върху мотора, под който бил затиснат Б. М..

Сочи се, че така описаното било записано на видеозапис от охранителната камера на бензиностанция „А.“.

По случая било образувано ДП № *** г. по описа на РУП-П., в хода което видеозаписът бил надлежно иззет и приложен към доказателствения 1 материал, както също така било установено и че човекът със синя тениска, блъснал М., бил именно ответника Р. Г..

Твърди се, че в следствие на удара, нанесен от Г. и падането с мотора, ищецът получил Руптура Т.М. бицепс брахии декстра ин партис дистали с скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка, в долната му част, при която целият двуглав мускул се събира нагоре към рамото. В същият ден бил приет в спешното отделение на МБАЛ-П. АД, където била констатирана травмата и бил насочен за оперативно лечение.

С молба вх. № 7042/23.07.2024 г. по делото е доуточнен описания механизъм на получаване на травматичните увреждания на ищеца, като е посочено, че след като бил бутнат от мотора от ответника в опита си да задържи мотора дясната му ръка биле силно разгъната и сгъната в лакътя, при което е настъпило разкъсване на сухожилието на двуглавия мускул.

На 15.09.2022г. на ищеца била извършена операция под пълна упойка в ********** гр. С., при която сухожилието било закрепено отново към лакътната кост с помощта на 1 бр. титаниев анкер, за който пострадалият е трябвало да заплати допълнително, тъй като същият не се покрива от НЗОК.

Описано е, че в следствие на получената тра вма М. изпитвал болка в дясната си ръка, като постоперативният период бил изключително болезнен.

Ръката му била обездвижена в лакътната става в продължение на няколко месеца, а след това движенията на ръката били ограничени, и той не можел пълноценно да си служи с нея в продължение на 6 месеца, докато траело лечението. През това време извършвал и наложителна физиотерапия.

Възстановяването и към днешна дата било непълно. Ищецът работел като ******** и изпитвал болка в края на работния ден от **. Изпитвал болка и при физическо натоварване на ръката в областта на бицепса, когато иска да вдигне нещо малко по-тежко. След получената травма бил лишен от възможността да спортува активно фитнес, както правил преди това, поради болките при физическо натоварване.

Изложени са и твърдения, че в следствие на преживяния стрес и травми от насилието, ищецът трудно заспивал и често се будел нощем, през първите дни след операцията не можел да търпи силните болки и се налагало да взема редица обезболяващи лекарства.

Иска се постановяване на решение, с което да се осъди ответника да 2 заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увредата до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 857 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за медицински консумативи (титаниев анкер), необходим за извършената му операция, в размер на 840 лв., както и заплатена потребителска такса към *** гр. С. в размер на 17 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увредата до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските по делото.

Посочени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания– за изслушване на СМЕ с конкретно поставени задачи; за събиране на гласни доказателства – чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане, както и по реда на чл. 176 ГПК - да бъде задължен ответника да се ответникът да се явил лично в съдебно заседание, за да даде обяснения като отговори на описаните в ИМ въпроси; както и по реда на чл.204 ГПК да се допусне оглед на изготвения видеозапис от охранителната камера на бензиностанция „А.“.

Описано е, че въпреки надлежно искане на ищеца, от страна на РП-П. му било отказано с нарочно постановление предоставяне на преписи от материалите, приобщени в хода на образуваното № ***г. по описа на РУ П., поради което е в невъзможност да ги представи към ИМ. В тази връзка е поискал издаване на съдебно удостоверение.

С молба вх. № 7042/23.07.2024 г. ищецът е посочил, че на 18.07.2024 г. след обжалване на така постановения отказ на РП-П., са му били предоставени копие на поисканите доказателства по по ДП № ***г. на ОД МВР П., които е представил по опис. Направени са доказателствени искания по делото да бъдат разпитани лицата Ц. Д. Й., ЕГН ********** - служител на бензиностанция „А.“, с адрес гр. П., ул. „В. А.“ № ***, и С. Н. Г., ЕГН **********, с. Г., общ. П., ул. „П.“ № **, като е посочен и още един въпрос, който да бъде поставен на ответника по реда на чл.176 ГПК. С молба вх. № 7184/29.07.2024 г. в пояснение на предходната молба е представен на материален носител (флаш памет, марка „***”, ***), в екземпляр за връчване 3 на ответника, на видеозапис от 19.10.2022 г., снет от охранителна камера на бензиностанция „А.“, който е бил надлежно иззет и приложен по ДП № ***г. на ОД МВР П..

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му адв. П.

К. (***) е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло основателността на претенциите.

Твърди се, че фактическата обстановка, описана от ищеца в ИМ не отговаряла на обективната истина и доказателствата, представени към нея не я подкрепяли дори косвено. Причината за въпросният инцидент се кореняла единствено в резултат на арогантното и провокативно поведение на ищеца.

Не се спори, че на *** г. около ** ч. сутринта имало словесна размяна на реплики между ищеца М. и ответника, като основни очевидци на ситуацията били сина на последния - С. Г., неговия брат - С. Г. и работника на бензиностанцията.

Описва се, че на посочения ден и час ответникът заедно със своя син и брат си, тръгнали с бял микробус марка „П.“, модел „Б.“ с рег.№ *** от домът на брата в с. Г. в посока с. О. Трябвало да спрат да заредят на първата по път бензиностанция, която се намирала на изхода на с.Г. преди изкачване на моста, водещ към гр.П.. Тъй като бензиностанцията се намирала от лявата им страна, трябвало да изчакат насрещно движещите се автомобили, братът на ответника спрял микробуса на изчакване, подал ляв мигач и пропуснал всички автомобили в отсрещното пътно платно в посока с. Г., след което предприел завой наляво, за да влезе в бензиностанцията.

Оспорва се заявеното в ИМ твърдение, че ищеца бил засечен от микробуса, тъй като в този случай би следвало мотористът да се е движел в лява лента, в посока с. Г., т.е. срещу тях, а не в дясна посока гр. П., зад техния автомобил.

Твърди се, че ищецът с „форсиране“ на мотора си, ги изпреварил от дясната страна, на сантиметър отС.ие, след като вече била предприета маневрата им да завият наляво с буса, като по никакъв начин не била пресичана или засичана посоката му на движение и той свободно и безпрепятствено можел да изчака започналата маневра на буса и да си продължи пътя направо в посока към гр. П.. Сочи се, че ищецът се движел с изключително висока скорост, като продължил посоката си около 5-10 м 4 направо. Тогава внезапно направил обратен завой и се върнал при буса, като съвсем целенасочено и умишлено препречил пътя на навлизането му във входа към бензиностанцията и спрял мотора непосредствено до шофьорското място.

Твърди се, че ищецът крещял нещо неразбираемо, тъй като бил с каска, като изведнъж ударил с ръката си по стъклото на буса, но не успял да го счупи.

Невярно било твърдението, че ищецът се намирал почти с гръб към Г..

Описано е, че в момента когато последният слизал от буса, за да провери дали има щети, ищецът М. го приближил, бутайки с крака мотора, като същевременно изритал ответника в левия крак.

Не отговаряло на истината и че ответникът блъснал с всичка сила ищеца, в резултат на което той паднал странично на земята от инерционната сила. Пояснява се, че от ритника, който ищецът му нанесъл в левият крак, ответникът залитнал, като вдигнал едната си ръка и хванал ръката на ищеца, за да се предпази от нанасянето на друг удар с ръка, както и да не го приближава повече и за да остане дистанция между тях. След като нанесъл ударът крак на ответника, ищецът загубил равновесие и двамата паднали на пътното платно, тъй като М. повлякъл Г. с него. Веднага след падането им на земята от буса излезли братът и синът на ответника, като в този момент мотористът започнал да им отправя заплахи обиди и псувни.

Оспорва се твърдението, че вследствие нанесен от ответника удар и падането на мотора, ищецът получил скъсване на сухожилието на двуглавият мускул на дясната ръка, в долната му част. Сочи се, че ответника не нанасял удар на ищеца, а загубата на равновесие и падането на моториста на земята било в резултат единствено на неговото поведение и на ударът, който сам той нанесъл с кракът си на ответника и в резултат на който изгубил равновесие и паднал на земята, при което повлякъл и него. Освен това се твърди, че ищецът по никакъв начин с поведението и телодвиженията си не е показал да изпитва болка или да е получил каквото и да било увреждане. През цялото време мотористът бил изключително нервен, арогантен и крещял, че трябвало да се заплатят всички причинени щети. Описано е, че въпреки поведението на ищеца, ответникът му помогнал да си вдигне мотора, който бил изключително тежък, а и се намирали на пътното платно, за да не стане инцидент. Ищецът го 5 повдигал от едната страна, а ответника го издърпвал от другата. Поддържа се, че ищецът паднал на платното, не в резултат на действия на Р. Г., а заради това, че загубил равновесие след нанасянето на удар с крак по ответника и сам паднал. Тъй като нормален разговор не можело да се проведе с моториста, който не спирал да крещи и заплашва, ответникът задно със сина и брат си, се качили на буса и продължили по пътя.

Оспорва се в процесния случай да са налице елементите от фактическия състав на деликта. Липсвала причинна връзка между действията на ответника и настъпилите телесните увреждания на ищеца.

Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели - очевидци – С. Г. и С. Г..

Не се възразява по доказателствените искания на ищеца.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 ГПК във връзка с чл.146 ГПК.

Правното основание на предявения иск съобразно изложеното от ищеца разпоредбата на чл.45 ЗЗД за главните искове за обезщетяване на претендираните имуществени и неимуществени вреди и чл.86, ал.1 ЗЗД за акцесорния иск за лихвата. Претенциите са процесуално допустими като предявена от надлежна страна, при наличие на правен интерес за това.