Решение № 59 от 24.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Х., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А

Гражданско дело № 202456****00706 по описа за 2024 година

Гр.дело № 706/2024 г. по описа на ОС-Х. е образувано по искова молба с вх. № 8306/02.09.2024г.от Д. П. А. с ЕГН ********** от ************** чрез адв. Г. Г., АК-Х. против Прокуратурата на РБългария, ********** .

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за сумата в размер на 100 000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че през 2016 г. ищцата Д. П. А. е заемала длъжността „М.И.” в М.Б., назначена със заповед на директора на Агенция „М.”. По време на една от смените й на дата 29.09.2016 г. на ГКПП „К.А.“ била проведена акция на служители от звено „Антикорупция“ на МВР и ДАНС. Ищцата и колегите й били в пълно неведение за случващото се и изживели огромен стрес заради гръмко проведената срещу тях операция, за която веднага съобщили всички местни и централни медии. След полунощ на 30.09.2016 г. домът на Д. А. бил заобиколен от служители на МВР и ДАНС, което привлякло вниманието на всички живущи в блока. Цяла нощ присъствието на полицията продължило, като до 6 часа сутринта Д. и съпругът й били заставени да стоят на място, да не пипат нищо и да чакат пристигането на следовател. Двамата били в пълен ужас и шок. Недоумявали какво се случва, били много изплашени и изнемощели от стрес и безсъние. По-късно през същия ден били извършени обиск на Д. А. и претърсване и изземване в жилището, в което тя живеела със семейството си. В същия ден, на 30.09.2016 г. ищцата била задържана за срок от 24 часа. С постановление за привличане на обвиняем от 01.10.2016 г. ищцата била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. първо и второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 от НК по ДП № 33/2015 г. по описа на СО-СГП-СЗА, за това, че на 26.07.2016 г. на митнически пункт „К.А.“ в качеството си на длъжностно лице държавен служител /чл. 93, т. 1,6. „А“ НК/, на когото е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, изпълняващ длъжността „М.И.“ в М.Б., назначен със Заповед на Директора на Агенция „М.“ и подписал длъжностна характеристика за 1 длъжността „М.И.“ с основна цел на длъжността, предвидени в чл. 16, ал. 1 от Закона за М.те, в съучастие като извършител с Й.С.К., също извършител, поискала дар - парична сума в размер на 500,00 щатски долара с левова равностойност в размер на 889.25 лева от свидетел с тайна самоличност, с идентификационен номер „****“ по ДП № 33/2015 г., като на същата дата и място в съучастие като извършител с Й.С.К., също извършител, приел дар парична сума в размер на 500,00 щатски долара с левова равностойност в размер на 889.25 лева, който не му се следва, от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер „****“ по ДП № 33/2015 г. през Митнически пункт „К.А.“.Д. А. по същото това време страдала от онкологично заболяване, поради което и след представяне на съответните медицински документи от страна на адвоката й, спрямо нея била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2000,00 лв.С постановление от 01.11.2016 г. на разследващия прокурор по ДП № 33/2015г. по описа на СО-СГП-СЗА, по отношение на Д.

А. била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Постановлението било обжалвано, но с Определение от 28.04.2017 г., постановено по Н.Ч.Х.Д. № 303/2017 г. по описа на ОС-Х., искането за отмяна на забраната било оставено без уважение. Заради забраната А. не могла да пътува в чужбина и да посещава дъщеря си, която от години живеела там. Една година и два месеца по-късно, с постановление на прокурора от 18.06.2018 г. мярката за процесуална принуда спрямо Д. била отменена. С постановление от 22.01.2018 г. делото било изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура с оглед събрани в хода на разследването данни за това, че между извършителите са били налице структурни връзки, които предполагат наличие на организирано престъпно сдружение и било образувано ДП № 88/2018 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр. пр. № 112/2018 г. на Специализираната прокуратура.С постановление от 15.02.2019 г. прокурор от Специализирана прокуратура прекратил производството за престъпление по чл. 321 от НК, организирана престъпна група, прекратил същото изцяло спрямо част от лицата, а спрямо останалите обвиняеми за извършените от тях деяния, досъдебното производство било изпратено по компетентност/ местоизвършване на престъпленията/ на Окръжна прокуратура - Х..С постановление на ОП-Х. от 10.06.2019 г. производството било прието по компетентност и регистрирано като ДП № СП-81/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Х., пр. пр. № СП-1163/2019 г. по описа на ОП-Х.. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 08.04.2024 г. същото било прекратено спрямо Д. А., като постановлението спрямо нея влязло в законна сила на 06.07.2024 г.

В исковата молба се твърди, че наказателното производство срещу ищцата е продължило почти 8 години. През този изключително дълъг период от време ищцата била принудена да претърпи множество неудобства от различно естество. Седмица преди ищцата да бъде привлечена като обвиняема по ДП № 33/2015 г. по описа на СО-СГП-СЗА, на 24.09.2016 г., дъщеря й заминала за Гилфорд, Англия, тъй като била приета в специалност „Икономика и финанси“ в Университета на Съри. Нововъзникналата ситуация причинила огромен стрес и на момичето, а оттам и на майката, която и без това била разтревожена за новия живот, който предстоял на дъщеря й. Натоварената програма в университета на момичето не й позволявала тя да се връща в България, а поради наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ ищцата не можела да пътува при дъщеря си. Този факт се отразил отрицателно върху ищцата, още повече че за нея това бил първи сблъсък с правосъдието, а и тя не намирала логично обяснение за случилото се, което да даде на дъщеря си. Чувствала се безпомощна и в безизходица.През 2010 г. ищцата Д. А. била диагностицирана с рак на гърдата и през същата година претърпяла операция на дясната гърда по повод открития карцином. Деликатното й състояние изисквало да не се подлага на стрес, тъй като той можел да доведе до необратими последици по отношение на здравето й. През 2016 г. състоянието й било стабилно и овладяно, като грижите за здравето й се свеждали до посещение на лекар за контролни 2 прегледи веднъж годишно. Образуваното и водено срещу нея наказателно производство станало постоянен източник на тревоги и в крайна сметка оказало своето негативно влияние върху здравословното й състояние. През 2018 г. след преглед при специалист се установило, че ищцата е развила нов карцином и на лявата гърда, поради което тя претърпяла втора тежка операция. Поставената диагноза и последващото лечение, през което ищцата е била принудена да премине, направили живота й изключително труден. Висящото спрямо нея досъдебно производство допринесло за това мъките й да са още по-големи най-вече в психически план. Въпреки състоянието си, ищцата трябвало да бъде на разположение на органите на досъдебното производство, да им съдейства и да участва в извършване на следствени действия. Положението й било много сложно, а делото засилвало нейните тревоги.В резултат на образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство за нея възникнали проблеми и в професионален план. През ноември 2016 г., срещу нея била открита процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В хода на дисциплинарното производство дисциплинарно наказващият орган е приел, че тя е осъществила състава на дисциплинарните нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, поради което била издадена заповед за уволнението й. Изводите на наказващия орган за извършени нарушения се базирали именно на образуваното спрямо нея наказателно производство. Останала без доходи, което още повече влошило положението й.По-късно ищцата била възстановена на работа, но на друга длъжност, която била с по-ниско заплащане. Притесненията и тревогите, които ищцата търпяла ежедневно в продължение на осем години, оказвали влияние върху здравословното й състояние. Непосредствено след привличането й като обвиняема по образуваното наказателно производство тя получила възпаление на бъбреците - остър тубулоинтерстициален нефрит, който бил вследствие на силния стрес, поради което била хоспитализирана за три дни, а след това й били предписани редица медикаменти, за да продължи лечението си в домашни условия. Това възпаление било изключително болезнено и причинило голям дискомфорт.В последните години тя загубила надежда и била много разочарована от правосъдието, което в продължение на почти осем години не успявало да разкрие истината по образуваното наказателно производство. Разклатеното й психическо здраве я принудило да посещава и психиатър през 2022 г., тъй като имала денонощни проблеми със съня. Чувствата на напрегнатост, нервност и тревожност се дължали най-вече на тревогите й заради делото, което било установено в хода на извършения й преглед от психиатър. Загубила апетит и липса на желание за каквато и да било дейност.Особено негативно влияние върху нейното състояние оказало и промененото в лоша посока отношение на съгражданите й. За това спомогнали публикациите в местните медии, свързани с образуване на производството. Ден след привличането й в качеството на обвиняема, в местен вестник излиза статия, която публично разгласява имената на обвинените и подробности за престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, както и за взетите спрямо тях мерки за неотклонение. Последвали още няколко статии с гръмки заглавия, които разкривали подробности около дисциплинарните производства, които са образувани спрямо някои от лицата, като в тези статии по отношение на ищцата било направено уточнението, че страда от онкологично заболяване. В публикациите се сочело, че именно заболяването й било основание за вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо нея. Всички тези новини бързо се разчули из града и хората започнали да задават на ищцата неудобни въпроси, свързани, от една страна, с наказателното производство, а от друга, със здравословното й състояние. А. станала постоянен обект на клюки, злословие и коментари, които ставали все по-брутални с времето.

Лошото отношение на хората в един момент я принудило да се откаже да излиза от къщи, за да отиде дори и до магазина. Наложило й се заедно съпруга си да пътува до гр. Х., за да пазарува оттам.Ищцата твърди, че и до ден днешен продължавала да има проблеми с психическото и физическото си здраве. Постоянно била тревожна и под стрес дали случилото се няма да се повтори. В професионален план също все още били налице 3 неудобства за нея, тъй като със страх вършила работата си и не била уверена в себе си. Все още й се налагало да обяснява на хората, че наказателното производство спрямо нея е прекратено и невинността й доказана.Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ й давала право да претендира обезщетение за вреди, претърпени в резултат на воденото спрямо нея наказателно производство, което е прекратено, тъй като обвинението й не е доказано. На основание чл.4,ал. 1ЗОДОВ претендира обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за да търси отговорност на Държавата в лицето на ответната Прокуратура на Република България. .Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и предвид трайната и преобладаваща практика по подобни казуси, според ищцата адекватно на вредите й би било обезщетение в размер на 100 000 лева, която сума претендира заедно със законната лихва върху нея, считано от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - 06.07.2024 г., в какъвто смисъл е и поставеното в т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по Т.д № 3/2004 г. на ВКС.