Протокол № 659 от 20.10.2023, Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

№ 659 гр. Русе, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Съдебни

Виолина Г. Чубурова заседатели: Мариян Й. Димитров при участието на секретаря Десислава Ботева и прокурора С. Гр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Александър Иванов Наказателно дело от общ характер № 20234500200367 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Съдът след проведеното тайно съвещание с оглед произнасяне по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК, съобразявайки отговорите на съответните въпроси дадени от страните и преценявайки направените изявления, искания и доказателствените материали, констатира визирайки конкретно направеното от адв. З. искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними, че значителна част от доводите, с които това искане се аргументира са неоснователни, но първо по време изложените от тях са съответни на направеното искане, като съдържанието на обвинителния акт обективира в посочения от защитника смисъл допускане на съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуални права на процесната подсъдима. Съответно съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 249, ал. 2, във вр.248, ал. 1, т. 3 от НПК поради допуснато процесуално нарушение от предвидените в чл.348, ал.3 и по - конкретно т. 1 на същата – правото да научи за какво престъпление е обвинена, по изискуемият от НПК и от задължителната съдебна практика, начин. Това следва от считаното от настоящата инстанция, че съдържанието на обвинителният акт в обстоятелствената му част не изпълнява изискванията, въведени с чл.246, ал.2 от НПК и пояснени с Тълкувателно решение № 2 от 1

2002 г. от 08.10.2002 г. на ОСНК на ВКС и по – конкретно, указаното в т.4.2 от същото, а именно - в обстоятелствената част задължително да се посочват всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на дадено твърдяно престъпление, както и участието на обвиняемия в него.

Съдът като съобрази съдържанието на процесния обвинителен акт констатира, че описаните действия конкретно на лист 2 от същия, дават само обща информация - принципна информация за твърдени действия, които обективират начина на извършване на съответните твърдени деяния обективиращи съвкупно, твърдяното продължавано престъпление и то единствено се изчерпват с посоченото, че подсъдимата включвала в дневниците за покупки, респективно в справките - декларации по ЗДДС фактури, по които е ползван пълен данъчен кредит, без тези фактури да обективират реални сделки. Съответно посочена е и последицата от това според обвинението, а именно деклариране на по-голям размер приспаднат данъчен кредит, което води до определяне на по-малък размер на дължимия ДДС за внасяне за всеки един от посочените в обвинителния акт периоди.

След това в съдържанието на акта (л.2 до л.8) следва описание в 29 абзаца на обстоятелства касаещи всеки конкретен данъчен период като е посочено, че дружеството „МИГ ПЛЮС“ ЕООД упражнило право на приспадане на данъчен кредит и включило в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит, описани конкретни фактури, след което е посочено, че доставките по посочените фактури са декларирани в подадената с КЕП на обв.М. П. съответна справка-декларация. Тъй като отделните абзаци за отделните твърдeни деяния са идентични по структура е достатъчно да се обсъди например първия. От прочита следва, че е заявен факта на подаване на декларация за месец декември 2011г. от „МИГ ПЛЮС“ ЕООД, какво според нея се декларира по отношение на данъчния кредит, посредством кои фактури и че тези фактури били декларирани чрез КЕП притежаван от подсъдимата П. в съответната декларация. Това описание въобще не включва според съда дължимото съобразно положенията залегнали в посоченото Тълкувателно решение за описание на обстоятелства представляващи конкретни действия или бездействия на даден подсъдим, както и субективно отношение към извършваното, в частност начина на извършване на съответното деяние, квалифицирано по процесния текст и изразяващо се в няколко от възможните форми. Подхода на прокурора изготвил обвинителният акт е такъв, че на 2 практика заявената обвинителна теза е изведена чрез цитиране съдържанието на доказателствени източници (л.9 до л.26 от обв. акт), което всъщност е извършено по място след обстоятелствената част на обвинителният акт, пряко свързана с твърдяното поведение на подсъдимата П., а именно частта на лист 2-и последен абзац до лист 8-и в тази му част. Резултата е една недопустима неяснота на обвинението и установеното като факти (какво обвинението приема за даденост като факти и действия на подсъдимата по всеки от случаите), които прокурора твърди за настъпили. При това положение липсва за всяко от конкретните деяния описание на обстоятелствата, при които то е извършено и за конкретното поведение на подсъдимата във всеки един от случаите. Например, при който и да е от случаите, в описанието на случилото се от лист 2-и до лист 8-и от обвинителния акт, в частта му представляваща извършеното от подсъдимата престъпление, времето, мястото и начина му на извършване, както това изисква чл. 246, ал. 1 от НПК, изцяло липсва информация за начинът за обстоятелства свързани с изготвяне на тези фактури, за обстоятелства свързани с начина, по който те достигат до подсъдимата П., както само принципно се твърди обобщено на страница 2 от обвинителния акт, лицата които са ги предавали, съответно ако не е така, какъв е произхода на тези фактури ако се приеме, че не са получавани от лица свързани и упълномощени да извършват дейност по осчетоводяване на дейността на съответните дружества (контрагенти) и други обстоятелства, тя ли ги е изготвяла евентуално, предавани са й от неизвестно лице и т.н., които по преценка на съда е необходимо да бъдат даденост в обвинителния акт, така че да представляват твърдени конкретни действия на подсъдимата П. и да разкриват начина на извършване на всяко едно от деянията. Въобще подходът с този обвинителен акт, според съдът, а именно да се достига до изводи за нереалност на конкретни сделки, описани в обвинението чрез описване на отделни доказателствени източници и какво следва от тяхното съдържание, а не и да се извежда въз основа на последователно изложена фактическа обстановка, касаеща подробно случилото се и отношенията, настъпилите последици за всяко едно от процесните справки - декларации за съответните периоди, така както се твърдят по обвинението, лишава обвиненото лице да получи в изисквания обем и с изискваното качество, доказателствена информация по обвинението, именно за какви негови действия се ангажира отговорността му, съответно по този начин подсъдимата П. в случая е лишена 3 от правото да научи точно в какво е обвинена.

Или с обвинителният акт се възпроизвежда съдържанието на гласни, писмени и от експертен порядък доказателствени източници, а не е изложена фактология, описваща конкретното поведение – действия и тяхна конкретика – поведение на подсъдимата, с което да се осъществява всяко отделно деяния, твърдяно за извършено съгласно заключителната част на обвинителният акт, които деяния съответно обуславят според обвинителната теза една продължавана престъпна дейност. Посоченото в установяващите се общо 29 абзаца на обвинителният акт (л.2 – л.8 от същия), които се въвеждат като обстоятелствената част, не съдържат фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на твърдяното продължавано престъпление (съответно за всяко от деянията, които го съставляват според обвинението). Непълнотата на обвинителният акт в посоченото отношение, изключва възможността обвиненото лице да научи именно с кои негови действия, съчетани с психологично отношение към съответната деятелност, реализират престъпление – в какво е обвинено.

Останалите аргументи изложени от защитника на подсъдимата, съдът не счита за обуславящи извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Всички те се отнасят до годността на обвинителния акт като основен процесуален документ, както и въвежда съмнение за обективното наличие по делото и съответствието му с обвинителните актове, които са предоставени на съответните страни, в частност и за авторството дали обвинителния акт е съставен по съответния ред и компетентен орган. Всички изявления в тази насока се явяват неоснователни, като спазването на формалните изисквания за форма и валидност на обвинителният акт като официален процесуален документ е очевидно от външна страна, както и от хронологията по внасянето му от компетентен съгласно НПК орган в съда, съответно и за последвалото образуване въз основа на това действие на първоинстанционно съдебно производство по делото, като това е удостоверено по съответния ред. В частност и предвид факта, че именно този обвинителен акт е бил предоставен на страните изключва всякакво съмнение в пригодността на същия, още по-малко може да се подлагат на съмнение действията на съда по изпълнение на процесуалните разпоредби свързани с това да бъдат охранени правата на подсъдимата и защитника й, да получат 4 обвинителен акт, именно този, който е бил ангажиран от Окръжна прокуратура – Русе и да могат да реализират правата си. Още по-малко процесуално нарушение може да представлява несъответствието на сега действащи разпоредби от НПК, посочени в обвинителният акт като основание за дадените действия или части от обвинителния акт, след като самото съдържание е такава, каквото се изисква от НПК (отделните части са неименувани съответно), намират се на съответното място по хронология, а освен това поначало липсва изискване да се посочи основанието, например за излагане на приложение към обвинителния акт, предвид което е достатъчно, че то обективно е налице, а в случая и е озаглавено като такова и съответно за съда и за страните е налице възможност да разберат именно какво представлява тази част от обвинителния акт. Не представлява съществено процесуално нарушение и начина, по който в случая са отразени с обвинителния акт, доказателствените източници, доказващи според прокурора обвинението, въпреки крайно лаконичното им и обобщаващо описание.

Изложените по-горе съображения, мотивират съдът да прекрати съдебното производство на посоченото основание, като делото следва да бъде върнато на Окръжна прокуратура - Русе за изготвяне на нов обвинителен акт съобразно посоченото в мотивите, а именно ясно, точно, изчерпателно за начина, времето и мястото на извършване на деянието и конкретните действия, чрез които именно подсъдимата П. ги е реализирала, така както се твърди за всяко от деянията съставляващи твърдяното продължавано престъпление да се въведе обвинението в тази му част.

По отношение на мярката за неотклонение, подлежащ на обсъждане въпрос, съдът приема, че изпълняваната към момента по отношение на подсъдимата П. е адекватна на целите, които следва да се постигат с този институт, предвид което следва да бъде потвърдена.

Предвид изложените съображения и след като съдът констатира основание за прекратяване на съдебното производство, на основание чл.249, ал. 2,, вр чл. 248, ал. 1, т.3 и т.6 от НПК

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, която се изпълнява по отношение на подсъдимата М. Ц. П..

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 367/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе и връща делото на прокурора за отстраняване на горепосочените, съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на чл.249, ал. 3 от НПК в седемдневен срок от днес пред Апелативен съд - Велико Търново.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

6