Решение № 1058 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500742 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. Я., ЕГН **********, В. Н. Л., ЕГН**********, и Я. Н. Я. ЕГН**********, срещу Решение №187/16.01.2026г. по гр. дело №********г. на ВРС, 31 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ищците (сега въззивници), че ответникът Държавата на РБ, представлявана от МРРБ чрез Областния управител на обл. Варна, не е собственик на 4/6 ид. части (по отношение на С. И. Я.) и на по 1/6 ид. части по отношение на В. Н. Л. и на Я. Н. Я.), от следните имоти:

- поземлен имот с ид. №************ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на изпълнителен директор на АГКК за с. К., с площ 839кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: XI1*** в кв.**, при граници: ***********, **********, ************, **********, ***********, ************; и

- поземлен имот с ид. №*********** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-69/30.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК за с. К., с площ 775кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на 1 трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: **** в кв.**, с граници: ************, **********, ************ ************.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Издаденият в полза на ответника АДС не сочи на конкретно придобивно основание. Недоказано е по делото спорните имоти да са собствени на Държавата на РБ на соченото от нея основание. Не са налице доказателства земята да е била собствена на конкретни граждани, юридически лица или на държавата, респ. да е била одържавявана. Поради това липсват и пречки за придобиване на собствеността по давност от ищците.

Установени са от свидетелските показания всички предпоставки на придобивната давност на ищците, но ВРС е анализирал неточно тези доказателства. Дори да са били държавни, терените са можели да се придобиват по давност от 1996г. до 2006г. и след отпадане на забраната срокът е изтекъл.По същество се моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. исканията до съда се поддържат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за недоказаност на елементите на придобивната давност в полза на ищците върху спорния терен, респективно за установени правата на ответника въз основа на АДС №9100 от 28.10.1967г. на осн. чл.6 и чл.7 от ЗС (от 1951г.). Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. с молба поддържа своята позиция по спора.

При извърШ.та служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от С. И. Я., ЕГН **********, В. Н. Л., ЕГН**********, и Я. Н. Я. ЕГН**********, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ищците, че отв. Държавата на РБ, представлявана от МРРБ чрез Областния управител на обл. Варна, не е собственик на 4/6 ид. части (по отношение на С. И. Я.) и на по 1/6 ид. части по отношение на В. Н. Л. и на Я. Н. Я.), от следните имоти:

- поземлен имот с ид. №************ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на изпълнителен директор на АГКК за с. К., с площ 839кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: XI1*** в кв.**, при граници: ***********, **********, ************, **********, 2

***********, ************; и

- поземлен имот с ид. №*********** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-69/30.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК за с. К., с площ 775кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: **** в кв.**, при граници: ************, **********, ************ ************.

Ищците твърдят,че са собственици на двата поземлени имота въз основа на своително владение в периода 1951г. до исковата молба, с присъединяване на владението на Н.М. от 1951г. до 1968г. и на праводателя на ищците В.К. от 1968г. до 1991г., както и лично такова от 1991г. от ищата С. Я. и съпруга й Н.Я.

(наследодател на ищците – преживяла съпруга и деца) до предявяване на исковете. Твърденията в тази връзка, уточнени и с молба пред ВОС, са обобщено следните:

През 1951г. Н.М. закупил спорните имоти без надлежен документ и оттогава установил владение върху тях, продължило до 1968г. Тогава М. заявил пред сина си В.К., че заради възрастта си вече не може да се грижи за земите и със съгласие на К. му предал вадението върху земите. Оттогава В.К. започнал да обработва, стопанисва,обира плодовете и да ползва терените със съзнание за собственост върху тях. През 1991г. Н. и С. Я. закупили терените от В.К., без надлежен документ, за сумата от 1000лв., която те предали на К..

След това „закупуване“ Я. оградили имотите, направили зеленчукова градина, засяли лук, боб, домати, краставици, картофи и други насаждения, поддържали ги, обработвали мястото и събирали плодове от тях със съзнанието за собственици. След смъртта на Н.Я. през 2021г. ищците (преживялата съпруга и двете им деца) продължили това ползване и до предявяване на иска. Общият период на давностно владение е от 1951г., респ. от 1968г. до исковата молба с присъединяване владението и на Н.М., и на В.К., а от 1991г. – лично от съпрузите Я., респ. след смъртта на съпруга през 2021г. – лично от ищците по делото.

В края на 2023г. ищците решили да предприемат действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и тогава узнали, че за имотите имало съставен АДС №*************г. Ищците оспорват легитимиращия ефект на този АДС, както и правата на Държавата въз основа на него и изобщо. Наличието му и неоснователното твърдение на областната администрация за собственост на Държавата върху процесиите ПИ №*** и №** препятстват възможността ищците да се снабдят с КНА за собствеността им и обосновават интереса от предявените искове.

По същество молят за уважаване на исковете и присъждане на разноски, а в о.с.з. поддържат твърденията и исканията си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че Държавата се легитимира като собственик на процесните имоти „на осн. чл.7 от ЗС от 09.09.1944г.“ вследствие „извършено одържавяване през 1944г.“, в 3 която връзка бил издаден АДС №*************г. Твърденията в тази връзка, които са уточнени с две молби пред ВОС, са обобщено следните:

Към 09.09.1944г. процесните имоти са нямали друг собственик, поради което не е било извършено нарочно одържавяване на същите след съответна процедура. Земите са станали държавни по силата на закона още преди 1944г. и още повече след приемане на ЗС от 1951г., съобразно чл.6 от него, защото не били притежавани от другиго. Учреденото през 1967г. от Държавата право на строеж на лицето Н.М. (сочен от ищците за предходен владелец на имотите) доказва собтвеността на Държавата и опровергава твърденията на ищците за давностно владение от М., след това от сина му и накрая от ищците. Спорните терени не са били предоставяни за ползване, реституирани или обект на друга процедура. Излага правни аргументи за собствеността си при тези фактически твърдения.

Извън това ответникът оспорва собствеността на ищците по давност, като счита за недоказани както сочените от тях правоприемства в правото на собственост, така и двата елемента на придобивната давност. След като и двата спорни имота са били държавни още от 1944г. или 1951г., те не са били годни да бъдат придобивани по давност до м.01.1996г., а от 2006г. е бил спрян дори срокът по закон за това, отделно от недоказаните предпоставки на основанието.

По същество моли за отхвърляне на исковете и за разноски, като в о.с.з. поддържа позицията и искането си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В приложения разписен лист към проекта за дворищна регулация на село К. от 1957г. като собственик на дворно място с №*** по плана на селото (в рамките на което попадат спорните ПИ със сегашни №*** и №**, съобразно заключението по СТЕ пред ВОС) е записан Н. К. М. (л.93 от делото на ВРС).

В приложения разписен лист към проекта за дворищните регулации на кварталите от 1990г. (за село К.) като собственик на двор с №** по плана на селото (в рамките на което попадат спорните ПИ със сегашни №*** и №** съобразно СТЕ пред ВОС) е записан В.Н.К., без отразен документ за собственост.

Видно от приетия АДС №*************г., с него е била констатирана собствеността на Държавата на НРБ върху парцел ***, двор. ***, кв.5 по план на с. К., с площ ***8кв.м., на вписано в акта основание „ чл.7 от ЗС от 09.09.1944г.“ (л.8 и други от делото на ВРС).

Видно от приетото удостоверение от 28.10.1967г., изд. от ГНС- Варна, на Н. К. М. е било признато право на собственост върху сграда от един етаж със застроена площ 50 кв.м., находяща се в парцел ***, двор. ***, кв.5 по плана на с. К., с площ ***8кв.м., след отстъпено право на строеж върху дъжавното дворно място съгл. Указ №*************.

4

От приетите две „удостоверения“ с характер на писма от 23.08.2024г. е видно, че Държавата счита себе си за собственик на процесните ПИ №*** и №** въз основа на АДС №*************г.

Двата документа са издадени след подадени от С. Я., В. Л. и Я. Я. молби-декларации за собственост на тези терени и заявления за информация за наличие / липса на АДС за тях, също приобщени.

Заключението по служебно назначената СТЕ от ВОС съдът кредитира като обективно, подробно и неоспорено. От него се изяснява, че не са налице никакви данни за „извършено одържавяване“ на процесните имоти през 1944г.

В списък от 03.11.1950г. за членовете на ТКЗС „Д.К.“, с. К., фигурира лицето Н. К. М., но не може да бъде изяснено с колко и какви точно земи се е включил. Установява се още, че първият план за територията на спорните имоти е КП от 1956г. По него сегашните ПИ №*** и ПИ №** са попадали в имот с пл. №*** с площ от 3090 кв. м. (изчислена след сканиране и векторизиране), който е бил записан в разписния лист към плана като собствен на Н. К. М. (без документ за собственост). За този отговор са взети предвид и отразените граници на ПИ №*** по КП от 1956. Изцяло на основата на КП от 1956г. е бил одобрен РП от 1962г., съобразно който сегашните ПИ №*** и ПИ №** са попадали в парцел ***-*** в кв.5, като обаче ПИ №*** от 1956г. е бил урегулиран в два парцела – ***-*** и XX-*** (комбинирана скица №1). Следващият план за местността е КП от 1990г., съобразно който сегашните ПИ №*** и ПИ №** са попадали в имот с пл. №**, който отново е бил записан в разписния лист като собствен на В.Н. К. (без отразен документ за собственост). Последният и действащ към момента РП (улична и дворищна регулация) е този от 1992г. и съгласно него сегашните ПИ №*** и №** са идентични съответно с УПИ №XI*** и УПИ №XII*** в кв.** (комбинирана скица на л.74 от делото на ВРС), като данните са собствеността са съобразно КП от 1990г. Актуалният КП за селото е от 2020г. и по него спорните терени съставляват ПИ №************ и ПИ №***********, като за първи път в този КП от 2020г. липсва отразяване на техен собственик. Относно предназначението им, по РП от 1962г. територията била за жилищно застрояване, а по РП от 1992г. парцелите не са били отредени за обществени мероприятия, тоест запазили са статута си на жилищна устройствена зона. От изследваните планове е изяснено, че още към 1956г. е имало застрояване на големия терен от около 3 дка с две постройки – паянтова жилищна и паянтова стопанска; аналогично и по КП от 1990г.; сградите не са попадали в обхвата на спорните ПИ №*** и №**. При огледа на място вещото лице е констатирало, че имотите са оградени от изток, от запад и от юг с мрежи на бетонови колове; между двата терена и между тях и ПИ №*** няма материализирана граница.