Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 746 от 11.12.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2694/2021
Вид
Решение № 746
Подписан
11.12.2023
В сила
20.06.2024
Състав
Магдалена Бориславова Младенова-Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. В., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20211420102694 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила молба от Е. Е. Р., ЕГН: **********, против М. Н. Ц., ЕГН: **********, Д. И. С., ЕГН: **********, Г. М. Й., ЕГН: **********, Е.

Ц. И., ЕГН: **********, Ц. Б. Д., ЕГН: **********, И. К. В., ЕГН: **********, М. Г. Х.,

ЕГН: **********, „И.“ ЕООД, ЕИК: **, Е. А. Г., ЕГН: **********, П. Ц. А., ЕГН:

**********, К. Д. Т., ЕГН: **********, И. Д. А., ЕГН: **********, Я. Ц. И., ЕГН:

**********, Х. К. А., ЕГН: **********, К. И. В., ЕГН: **********, В. Х. В., ЕГН:

**********, Н. Б. Ц., ЕГН: **********, П. М. Ц., ЕГН: **********, Г. Ц. С., ЕГН:

********** и К. Л. К., ЕГН: ********** за разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор ** в гр. В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул.

„О.“ **, цЕ.ят с площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15м./, с номер по предходен план: квартал 138, парцел 17, при съседи: **

В исковата молба се твърди, че ищецът и всички ответници са съсобственици на процесния поземлен имот, като имат съответните идеални части от дворното място и всеки от тях е изключителен собственик на разположени в имота сгради. Сочи се, че първоначално цЕ.ят поземлен имот е бил собственост на родитЕ.те на ищеца Е. Р., като те сключили предварителен договор с „И.“ ЕООД за учредяване на право на строеж и впоследствие учредили такова, като прехвърлили на строителя ** идеални части от парцела. Съгласно уговорката със строителя /в т. 4 от двустранно подписана Оферта от 22.12.2006 г./ учредителят си запазил в собственост и ползване допълнително 30 кв. м. от незастроената част на парцела за дворно място пред офиса-жилище. Тези 30 кв. м. били обособени в югоизточния ъгъл на имота и още при строежа на сградата били отделени от останалата незастроена част на имота с ограда. Твърди се, че това разпределение било известно и било приемано от всички придобили имоти от строителя „И.“ ЕООД. Посочва се, че след смъртта на баща си, ищецът придобил чрез договор за доброволна делба с майка си и брат си 1 няколко самостоятелни обекта в построената в имота сграда, както и 97,86/324 идеални части от парцела, като ползването на незастроената част от имота продължило както била първоначалната уговорка със строителя. Поддържа се, че години по-късно един от съсобствениците подал жалба заради оградата, вследствие на което ищецът премахнал оградата, обособяваща отделените за негово самостоятелно ползване идеални части от парцела. След това съсобствениците в парцела не успЕ. да се разберат за ползването на съсобствения двор. Твърди се, че ищецът е съсобственик с над 30 % идеални части от площта на парцела, като следва да му бъде отделена за самостоятелно ползване пропорционална част от незастроената част от парцела. Сочи се, че първоначално съществувалото разпределение /или близко до него като площ/ е най-подходящият вариант за разпределение на ползването, като за ищеца може да бъде определена за индивидуално ползване площ, разположена в югоизточния ъгъл на парцела. Посочва се, че единственият самостоятелен обект с директен изход към този ъгъл е офис на ищеца, а останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата не се налага да минават през тази част от парцела за да достигнат до входа за сградата. Южната страна на парцела била оградена с ограда, в която имало само една врата – за пешеходци, а не за коли. Имало и изградена в съседния общинския паркинг преграда, която не позволявала достъп с автомобил до процесния парцел. Същевременно от другата /северната/ страна на сградата били разположени гаражи и там не било подходящо да се обособява площ за индивидуално ползване.

С молби с вх. № 4567/10.08.2021 г. и 6635/30.09.2021 г. ищецът е посочил идеалните части от правото на собственост на всеки един от съсобствениците на поземления имот, както следва: Е. Е. Р. – 97,86/324 ид.ч.; М. Н. Ц. – 25,22/324 ид.ч.; Д. И. С. – 1/2 от 25,72/324 ид.ч.; Г. М. Й. – 1/2 от 25,72/324 ид.ч.; Е. Ц. И. – 3,99/324 ид.ч.; Ц. Б. Д. – 26,16/324 ид.ч.; И.

К. В. – 29,89/324 ид.ч.; М. Г. Х. – 12,82/324 ид.ч.; „И.“ ЕООД – 3,13/324 ид.ч.; Е. А. Г. – 19,42/324 ид.ч.; П. Ц. А. – 14,92/324 ид.ч.; К. Д. Т. – 1/2 от 25,83/324 ид.ч.; И. Д. А. – 1/2 от 25,83/324 ид.ч.; Я. Ц. И. – 17,72/324 ид.ч.; Х. К. А. – 21,32/324 ид.ч.; К. И. В. – 0 кв.м., без право на ползване на идеални части от парцела; В. Х. В. – 0 кв.м., без право на ползване на идеални части от парцела; Н. Б. Ц. – 1/2 от 21,88 ид.ч. и П. М. Ц. – 1/2 от 21,88 ид.ч.

Посочва се, че разликата в идеалните части /сборът от дробите да е по-голям от 324/ се дължи на вероятни грешки при изповядване на сделките пред нотариуси през годините.

По изложените в исковата молба и уточняващите молби съображения се иска от съда да извърши разпределение на ползването на процесния поземлен имот между съсобствениците.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. А. Г., с който се възразява на ищеца да бъде отделена за самостоятелно ползване част от незастроената площ на процесния поземлен имот. Твърди се, че ищецът не е съсобственик на 97,86/324 кв.м. идеални части от имота. Посочва се, че Н. Б. Ц. и П. М. Ц. също притежават 26 кв.м. идеални части от процесния имот съгласно Нотариален акт № 138/06.07.2015г., том 10, дело 1737/15г., на АВ, като площта на имота по скица се различава с 26 кв.м. от площта на имота по документи на съсобствениците. Посочва се, че първоначално ищецът купил имота на името на майка си В. Р.а, която е бивша собственичка на този имот, който е даден на строителна фирма „И." ЕООД съгласно предварителен договор от 29.05.2005 г. за обезщетение. Съгласно този договор се задължава в срок от 1 месец след изграждане на груб строеж на сградата в този имот да прехвърли 80% идеални части от правото на собственост върху собствения си недвижим имот на строителя „И.” ЕООД, т.е 259 кв.м. идеални части.

Поддържа се, че с Нотариален акт 24/15.01.2007 г.; том I, дело 28/2007 г. на АВ, В. Р.а учредила правото на строеж в полза на строителя „И.” ЕООД, за което получила обезщетение в размер на 20 % от разгънатата площ на сградата, а след това започнала да поставя различни условия и претенции. С Нотариален акт № 162/13.05.2008 г., том VIII, дело 1996/2008г. на АВ, В. Р.а прехвърлила само 227/324 кв.м. идеални части от имота на 2 строителя „И.” ЕООД, а за себе си задържала 97/324 кв.м. идеални части с намерение да ги отдЕ. като самостоятелен обект, въпреки че имала предварително споразумение, което не спазвала. От тези 97/324 кв.м. идеални части от имота, които задържала за себе си, В. Р.а и синовете й Е. и Д. Р.и продали 26/324 кв.м. идеални части от имота на Н. и П. Ц.и при продажба на апартамент № 5 съгласно Нотариален акт № 138/06.07.2015 г., том 10, дело 1737/15г., на АВ. Една година по-късно, съгласно делбен договор акт № 206 от 16.06.2016 г., том 4 на АВ, Е. Е. Р. получил в дял и станал собственик на цЕ.те 97.86/324 кв.м. идеални части от имота, въпреки че преди това той и съдЕ.тЕ.те продали 26/324 кв.м. идеални части от същия имот на Н. и П. Ц.и. Твърди се, че към момента Е. Р. би трябвало да притежава общо 71/324 км.м. идеални части от имот с идентификатор **, цЕ.я в размер от 324 кв.м., а останалите кв.м. са разпределени между собствениците на имоти в сградата също в идеални части, като ищецът не притежавал повече от 30 % от общите незастроени площи.

На следващо място се поддържа, че през частта, която ищецът искал да отдЕ. за самостоятелно ползване, минавали тръбите на парното отопление, шахтата към абонатната и сензорните устройства за определяне на външните температури, които били общи части от съоръжението за отопление на блока и всички съсобственици, както и служитЕ.те от Топлофикация би трябвало да имат достъп до тях.

Сочи се, че за имот с идентификатор *** има одобрен със Заповед 663/29.05.2006 г. и влязъл в сила ПУП, издадено строително разрешение, акт за въвеждане в експлоатация и никъде в тези документи няма ограда, която строителят изградил по настояване на ищеца след въвеждане в експлоатация на обекта. Във връзка с това ответницата подала жалба до Община В. и РДНСК – В. за премахване на оградата като незаконосъобразна, като оградата доброволно била премахната частично от ищеца.

Относно приложената оферта от 22.12.2006 г., която няма нотариална заверка, се твърди, че поставените нови изисквания от страна на учредителя В. Р.а към строителя, били извън одобрените строителни книжа и след първоначалното договаряне, като затова голяма част от тях не били изпълнени и до днес и от двете страни, в това число и точка 4 от офертата, според която учредителят дължал пари на строителя за изравняване на полученото обезщетение.

Поддържа се, че съгласно приложения документ за собственост – делбен договор, ищецът винаги е притежавал идеални части от имота и обособяването им за самостоятелно ползване би нарушило целостта на сградата и съоръженията за нормално ползване на имота по предназначение и съгласно одобрените строителни книжа.

От ответниците, Д. И. С., Г. М. Й., Е. Ц. И., Ц. Б. Д., П. Ц. А., К. Д. Т., И. Д. А., Х. К.

А., Н. Б. Ц. и П. М. Ц. са подадени отговори в срока по чл. 131 ГПК с идентично съдържание, с които се възразява на ищеца да бъде отделена за самостоятелно ползване част от незастроената площ на процесния поземлен имот

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Н. Ц., с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Посочва се, че процесният имот се ползва съобразно правата на всички съсобственици, като до този момент този въпрос не е обсъждан от Общото събрание на етажната собственост. Твърди се, че съсобствениците нямат спорове относно разпределението на имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника Я. Ц. И., чрез назначения му особен представител адв. И. И., в който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като предпоставките на чл. 32, ал. 2 ЗС не са налице и по делото не се представят доказателства, че не може да се образува мнозинство за начина на ползване на общия двор. Поддържа се, че от това следва, че искът е и неоснователен. Посочва се, че в исковата молба се излагат твърдения за съществуваща преди уговорка, което не се подкрепя с доказателства по делото. Твърди се, че уговорката със строителя за начина на ползване от инвеститорите и наследодатЕ. на ищеца на 30 кв.м. ид.ч., които не са предмет на покупкопродажба между тях и строителя, не може да простре своето действие спрямо останалите 3 съсобственици, доколкото същата не е намерила отражение в техните документи за собственост и има чисто облигационна стойност. Сочи се, че уговорката не е част от договора за учредяване право на строеж и този за покупко-продажба, а е отразена само в Офертата за строителство и съответно има обвързваща сила между страните, които са й придали вид на договор само до изпълнението на строителството. Изтъква се, че твърдението, че новите собственици били наясно с фактическото положение, също било недоказано, но и било без правно значение, доколкото ползването на съсобствен имот предполагало наличие на доказана облигационна връзка и то само между сключилите въпросния договор. Изразява се становище, че от изложеното в иска, както и от приложените документи, следва че не е възможно ползването да бъде разпределено при съобразяване на тези принципи и желанието на ищеца, поради обстоятелството, че много малка част от имота не е застроена.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна: