Решение № 1245 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. ***, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501870 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх.№48807/02.06.2025г., подадена от „Авто-хит“ ЕООД, ЕИК 126501399, чрез адвокат М. Н. – ВАК, срещу Решение №1702/14.05.2025г., постановено по г.д.№12519/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК 126501399, със седалище и адрес на управление град Димитровград, бул. „Димитър Благоев“ №23-А, ап.3, на основание чл.200 КТ, е осъдено да заплати на Е. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука - 20.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 794,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, прегледи, услуги, лекарства и лечение, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. Не се оспорва настъпването на процесния инцидент, както и проявилите се при ищеца И. телесни увреждания. Акцентира се обаче, че съдът неправилно е определил размера на претърпените от нея имуществени вреди. Сочи се, че доколкото ищецът И. е пресичала пътното платно в 1 нарушение на правилата за движение по пътищата, то същата е проявила груба небрежност. Приема се, че приносът й за настъпване на трудовата злополука, следва да бъде отчетен в размер на 100%, а не както е приел първоинстанционният съд в размер на 50%. Отделно се конкретизира, че представените фактури за извършени разходи във връзка с лечението на пострадалата от инцидента, не установяват по категоричен начин, че са били разходвани персонално за нея, поради което и в тази част, решението се счита за неправилно. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.

№68474/05.08.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Насочва се вниманието към претърпените от ищеца И. четири броя тежки операции и обстоятелството, че въпреки изминалия период от време, продължава да изпитва болка, както и невъзможност да се придвижва без помощно средство. Сочи се, че травмата освен физически, я е белязала силно и в психически, и в душевен план.

Твърденията за допусната от ищеца груба небрежност се оборват чрез излагането на правни доводи. Отделно се отбелязва, че на процесното място не е имало обособено място за пресичане, а И. не е имала друг начин, по който да достигне до работно си място. Посочва се, че единствено неправомерните действия на водача на моторно превозно средство, са причина за настъпилия инцидент, но не и действия/бездействия, осъществени от ищеца И.. Поддържа се, че първоинстанционният съд е приложил неправилно хипотезата на съпричиняване, вместо да изследва дали са осъществени действия, осъществени от ищеца при „груба небрежност“. Претендират се разноски.

Постъпила е и въззивната жалба с вх.№58629/30.06.2025г., подадена от Е. И. И., чрез адвокат А. М., срещу Решение №1702/14.05.2025г., постановено по г.д.№12519/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която предявеният от ищеца Е. И. иск с правно основание чл.200 КТ, с който са претендирани неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, е отхвърлен за горницата от 25 000 лева до пълния заявен размер. Изтъква се, че правилно съдът е определил, че обезщетение в размер на 50 000 лева би обезщетило ищеца И. за всички претърпени от нея болки и страдания, но неправилно е прието, че същото следва да бъде намалено с 50%, поради допусната от нейна страна груба небрежност. Поддържа се, че преди да осъществи маневра на заден ход, и то в обратна на посоката за движение посока, водачът е бил длъжен да се убеди, че няма преминаващи лица или други автомобили.

Липсата на изградена инфраструктура, позволяваща на пешеходците да преминат пътното платно безопасно, се третира като обстоятелство, изключващо възможността ищецът И. да е действала небрежно. С тези доводи се моли претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен размер.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.

№64478/18.07.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че обжалваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни 2 страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същите са процесуално допустими и отговарят на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че същите са се намирали в трудово правоотношение към датата на настъпване на злополуката - 20.07.2022г., както и че с Разпореждане №5104-26-24/17.08.2022г. от НОИ, тя е призната за трудова, на основание чл.55 КСО. Установява се безспорно, че инцидентът е настъпил на посочената дата, около 08:15 часа, а в този времеви период, ищецът И. се е придвижвала пеша до работното си място, находящо се в град ***, *** – склад за авточасти.

Относно обстоятелствата, свързани с настъпване на злополуката, в хода на първоинстанционното производство, е назначена и изготвена съдебноавтотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие. Вещото лице, боравейки с годно събрания доказателствен материал и въз основа на придобитите от него познания, е обосновал пълен и обективен отговор на поставените му въпроси, от които се установява по категоричен начин – дата, място и механизъм на реализиране на настъпилото пътнотранспортно произшествие. За целите на експертизата, са приобщени и материалите от досъдебно производство №314/2022г. по описа на Сектор „ПП“ към ОД – МВР – ***.

В тази последователност от събраните писмени материали, както и заключението, се установява, че ищецът И., на 20.07.2022г., около 08:00 часа, в град *** е предприела пресичане в качеството й на пешеходец на ***.

Установява се, че платното за движение е с две пътни ленти, едната с посока към ***, а другата с посока на движение към ***, разделени с разделителен остров с широчина от около 2 метра. Видно от съставения на място констативен протокол се извежда, че времето е било ясно, слънчево, с добра видимост и суха пътна настилка.

Доказва се още от изготвената по делото скица, че лек автомобил модел/марка „***“ с рег. № *** е бил спрян в дясната част на платното за движение на ***, предвидено за движение в посока към запад (към кръстовището с ***), като е бил частично качен върху тротоара, с двете си десни колела. А ищецът И., като пешеходец, е предприела пресичане на платното за движение на ***, предвидено за движение в посока към запад 3

(към кръстовището с ***), в посока от юг към север. От тези данни и съставената към експертизата скица се установява, че ищецът И. е преминавала през платното за движение, непосредствено зад превозното средство, като не е имало маркирана пешеходна пътека. Установява се още, че в този момент, лекият автомобил е потеглил на заден ход, обратно на посоката на движение, навлизайки изцяло в пътната лента.

Според вещото лице, мястото на удара е настъпило на пътната лента на ***, предвидена за движение в посока към запад (към кръстовището с ***). От изготвената към експертизата скица се извежда, че мястото на удара е в непосредствена близост до *** – работното място на ищеца И.. С оглед на обективните находки, вещото лице е приело, в резултат на осъществена от водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, маневра, с промяна на траекторията си на движение на заден ход, срещу посоката на движение, е настъпило съприкосновение между задната лява част на превозното средство и тялото на ищеца И., от което същата е загубила равновесие, паднала е на пътното платно, а превозното средство е преминало през долния й ляв крайник.

Според вещото лице е била налице възможност произшествието да бъде предотвратено, чрез извършване на наблюдение от водача на коридора на движение на автомобила и чрез използване на огледалата за обратно виждане, комбинирано с пряко наблюдение през стъклата на автомобила, чрез завъртане на главата и горната част на торса, като по този начин, водачът би възприел своевременно, преминаването на пешеходец на пътното платно.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля А. И., които обаче са слабо информативни, което съдът отдава на изминалия период от време от развилите се събитията и осъществяваната от него ежедневна трудова дейност. Но от показанията му се установява, че той е изготвил протокола за настъпилото пътнотранспортно произшествие, по данни на намиращите се на място лица.

Установява се по безспорен начин от изготвените експертни заключения по назначените съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, че при пострадалата се констатирани следните травматични увреждания – травма от притискане на ляво стъпало със счупване на дистална (далечна) фаланга на палеца на левия крак, ожулване на гръбната повърхност на стъпалото на същия крак, засягане на меките тъкани на стъпалото на крака. Категорично е вещото лице, че травмата може да бъде реализирана в резултат на притискане на стъпалото от автомобилна гума.

От събраната медицинска документация, както и експертното заключение се проследява и последващото лечение, на което се е подложила ищецът И., продължителността на възстановителния период, както и настъпилите в резултат на травмата усложнения. В тази последователност доказва се, че непосредствено след инцидента е било осъществено оперативно лечение – поставяне на две метални игли в крайната фаланга на палеца, за да може да бъдат фиксирани костиците. Видно от приобщената по делото медицинска документация се конкретизира, че след оперативната интервенция, кракът на пострадалата е бил с гипсова имобилизация за период от 4 седмици, като през този период е била подложена и на антитромботична терапия. Видно от приобщената по делото епикриза, се установява, че поставените метални игли са били оперативно премахнати през месец 4 септември 2022г.

Видно от приобщените по делото амбулаторни и болнични листове, се извежда, че ищецът И. е била временно нетрудоспособна, в резултат на настъпилите травматични увреждания, считано от датата на инцидента до 15.01.2023г. От своя страна от експертно решение №113/13.02.2023г., се извлича, че периодът на временна неработоспособност е бил продължен до 06.03.2023г. След което, видно от Заповед №17/01.05.2023г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от същата дата, поради придобити от ищеца И. трудов стаж и възраст за пенсия. Видно от медицинската документация, пострадалата е преминала няколко курса на рехабилитация, физиотерапия и медикаментозно лечение. От писмо от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, се установява, че по повод настъпилата злополука, ищецът И. не е получила застрахователно обезщетение.