Решение № 6685 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6685 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110109304 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена Т. Х. М. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 18.08.2021 г., съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева, с посочени годишен процент на разходите в размер на 49.21%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк" в полза на дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След катоусвоил сумата от 1000 лв. ищецът установил, че освен заемната сума от 1000лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 88.40лв.

Ищецът счита, че клаузата на чл. 5 в договора за предоставяне на потребителски кредит за нищожна тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а 1 не като задължително условие за кандидатстването, каквото в действителност било. В исковата молба се твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие за сключването му, както и че ищецът не е подписвал договор за поръчителство и такъв не му е бил представян. Ищецът сочи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Сочи се още, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в 49.85%, но не и начина на изчисляването му. На следващо място, в ДПК бил посочен неправилен ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият щял да надхвърли законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Сочи се, че посоченият в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните такива, а представляват невярна информация и израз на нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне напотребителски кредит №....., сключен между Т. Х. М. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк" в полза на ответника. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително. В отговора се твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу надлежна страна — Мултитуюд Банк, вместо „Фератум България“ ЕООД. Сочи се още, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна поради което прогласяването му за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. По тези причини ответникът счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Излагат 2 се съображения, че ищецът е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит, получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Получил е и документи от Мултитуюд Банк, включително договор за гаранция, след като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора, поради което не счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от неговия избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Ответникът твърди, че претенциите не са подкрепени с убедителни доказателства - исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представял ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. В отговора се сочи още, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон, а ответникът предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право. При тези твърдения моли предявеният иск са бъде отхвърлен.

Претендира разноски за производството.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила писмена молба с която се поддържат предявените искове, по изложени в същата допълнителни съображения. Претендират се разноски за което е представен списък по чл. 80 ГПК, ведно с ДПЗС, фактура и фискален бон.

Ответникът – редовно призован за о.с.з., не изпраща представител.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а евентуално - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл.

19 ЗПК, за установяване спрямо ответника „Фератум България" ЕООД, че клаузата на чл. 5 от по Договор за потребителски кредит № ..... от 18.08.2021 г., с която е предвидено задължение за обезпечаване на ДПК с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“, в полза на ответника, е нищожна поради противоречие на закона – чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже сключване на договор между страните, в който е уговорена посочената клауза с която е предвидено задължение за обезпечаване на ДПК с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“, в полза на ответника, както и посочените основания за нищожност – противоречие на императивна разпоредба на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Ответникът 3 следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените основания.

Не е спорно, че процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото е сключен между търговец, който предоставя кредит в рамките на своята професионална дейност, и физическо лице, което действа извън рамките на търговската или професионалната си дейност. Това обуславя приложимостта на императивните правила на Закона за потребителския кредит, чиято защитна функция е насочена към това потребителят да получи ясна, точна и пълна информация за цената на кредита, така че да може да прецени икономическите последици от договора и да сравни различните пазарни предложения.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на надлежна пасивна легитимация. В случая не е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за гаранция, сключен с „Мултитюд Банк“, като страна по самостоятелно правоотношение. Предмет на спора е клаузата на чл.

5 от договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, тоест клауза включена в съдържанието на договорното правоотношение, възникнало между страните по делото, въз основан на договора за кредит.

Съдът не е сезиран с разрешаване на спор относно валидността на облигационна връзка между ищеца и третото лице-гарант, а за извършване на преценка дали уговорката в ДПК, която поставя потребителя в положение да понесе възнаграждение за предоставено от посочено от кредитора лице обезпечение, съответства на императивните разпоредби на закона. Именно това е и пределът на силата на пресъдено нещо по настоящото производство.

С проекта за доклад на делото, съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да представи заверени копия от договора за кредит, СЕФ, погасителния план и договор за допълнителна услуга, което последният не е изпълнил, поради което при формиране на изводите си, съдът цени процесуално поведение на ответника при условията на чл.161 ГПК. При това положение и доколкото не се оспорва, съдът приема, че на 18.08.2021 г. между Т. Х. М. като кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитодател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ....., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лв., при посочен ГПР 49,21 %.

По силата на чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника. От твърденията на ищеца, които ответникът не е оборил с надлежни доказателства, се установява, че за предоставеното обезпечение е начислена такса от 88,40 лв., която не е била предварително ясно и разбираемо отразена в договора като част от общото оскъпяване на кредита. Следователно кредитополучателят е поставен в положение да понесе възмездност за обезпечаване на риска на кредитора, който по силата на закона е длъжен още преди сключването на договора да извърши собствена преценка на кредитоспособността на потребителя и въз основа на нея да реши дали да отпусне кредит и при какви условия. Необосновано е разходът за обезпечаване на кредиторовия риск чрез посочено от него трето лице да бъде прехвърлян върху потребителя като отделна, привидно външна на кредита услуга, когато икономическият смисъл 4 на тази услуга е именно обезпечаване на изпълнението по договора за кредит.

Неоснователно е възражението на ответника, че гаранцията е напълно самостоятелна и външна спрямо кредита услуга. От значение не е само формалното отделяне на правоотношенията, а тяхната функционална обвързаност. Когато плащане на определена парична сума възниква единствено по повод отпускането на кредита, служи за обезпечаване на изпълнението по него и тежи върху потребителя като условие за реализиране на кредитната операция в предложения й вид, то представлява разход, пряко свързан с договора за кредит. Именно този материалноправен критерий е заложен в чл. 19, ал. 1 ЗПК и в легалната дефиниция на общия разход по кредита. Практиката на Съда на Европейския съюз последователно приема, че в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които потребителят трябва да понесе във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги, когато те са условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предложените условия.