Решение № 119 от 09.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С. М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110114569 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****** и С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** чрез процесуалния им представител – адв. К. М., срещу М. И. М., ЕГН ********** и В. Т. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Тервел, ****** иск с правно основание чл. 108 да бъде прието за установено, че ищците са собственици на по 1/6 ид. част от: 558 кв. м. реална част от имот с идентификатор ******2 по КККР на с. Долище, община Аксаково, одобрени със Заповед № ******2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Долище, местност „*****“, с площ на целия имот 14307 кв. м., при граници на реалната част: от три страни – части от имот № ******2 и от една страна – имот № ******12; 66 кв. м. реална част от имот с идентификатор ******2 по КККР на с. Долище, община Аксаково, одобрени със Заповед № ******2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Долище, местност „*****“, с площ на целия имот 14307 кв. м., при граници на реалната част: имот ******12, останалата част от имот ******2 и от две страни – имот ******606;

458 кв. м. реална част от поземлен имот с идентификатор ******12 по КККР на с. Долище, община Аксаково, одобрени със Заповед № ******2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Долище, местност „*****“, с площ на целия имот 902 кв. м., при граници на реалната част: от две страни – имот ******2, от две страни – останалата част от имот ******12, имот ******606 и имот ******2, както и на 101 кв. м. реална част от поземлен имот с идентификатор ******2 по КККР на с. Долище, община Аксаково, одобрени със Заповед № ******2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Долище, местност „*****“, с площ на целия имот 8559 кв. м., при граници на реалната част: останалата част от имот ******2, имот ******598, имот ******12, имот ******606 и имот 1

******620, като съответните реални части са повдигнати в цвят на представените по делото скици /л. 66 – л. 68 от делото/, и съответно ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху тези реални части от процесните имоти.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 17.11.2023 г. ищците Л. Н. Н. и С. И. С. твърдят, че са съсобственици по наследство и реституция на основание ЗСПЗЗ на следните недвижими имоти: пасище, мера, с площ 14.307 дка, представляващо имот с № ***** по КВС на землището на с. Долище, община Аксаково, местност „*****“, отразен в действащата КККР с идентификатор ******2; пасище, мера, с площ 8.559 дка, представляващо имот № ***** по КВС на землището на с. Долище, отразен към настоящия момент с идентификатор ******2 и широколистна гора с площ 0.901 дка, представляваща имот № 137012 по КВС върху гори и земи от горски фонд, собственост в землището на с. Долище, община Аксаково, отразен в действащата КККР с идентификатор ******12. Собствеността им върху имотите е установена и удостоверена с констативен нотариален акт от 07.09.2005 г. Първите два имота са възстановени в собственост на наследниците на Д.Н.Н. по силата на решение № ******2000 г. на ПК – с.

Аксаково, а третият имот – по силата на решение № ****** на ПК – с.

Аксаково. Излагат, че са наследници на починалата Д.Н. като всяка от тях е собственик на по 1/6 ид. ч. от тези имоти. Наследниците на Д.Н. са били въведени във владение на посочените имоти, като от този момент не са престанали да упражняват фактическа власт и да се грижат за имотите си.

През 2020 г. изненадващо узнали за намеренията на ответниците да бъде допуснато изменение в КККР, като бъде нанесен проектен поземлен имот с идентификатор ******607, разположен изцяло върху площи на съществуващите в КККР поземлени имоти с идентификатори ******2, ******2 и ******12. Посочват, че издадената в тази връзка заповед на началника на СГКК – гр. Варна е била отменена с влязло в сила решение на ВАС. В хода на воденото съдебно производство узнали, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по отношение на имота с проектен идентификатор ******607, с площ 1183 кв. м., по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Оспорват този констативен нотариален акт.

Твърдят, че ответниците не са упражнявали фактическа власт върху този имот, с намерение за своене и не са го придобили по давност. Едва след снабдяване с констативен нотариален акт за собственост ответниците са го оградили, с което са осуетили достъпа им до него. Поддържат, че многократно са ги търсили с цел доброволно премахване на загражденията и освобождаване на имота /на реалните части от собствените им имоти/, но ответниците са отказали да сторят това, което обуславя правният им интерес от търсената защита на правото им на собственост. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.

Ответниците М. И. М. и В. Т. М., редовно уведомени, не са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

На 28.03.2024 г. /много след изтичането на срока за подаване на писмен отговор – 12.01.2024 г./ е постъпил на така наречен писмен отговор на исковата молба от ответниците В. Т. М. и М.Д. М., чрез процесуалният им представител – адв. Б. Д., с който посочват, че оспорват изцяло предявения иск по чл. 108 ЗС по основание и по размер. Излагат, че през 2012 г. са придобили от „Б.МН“ ЕООД масивна монолитна сграда на два етажа – страноприемница, с описание на помещенията, находящи се на първи и втори етаж, както и 2 обслужващата страноприемницата стопанска сграда – парокотелно и перално помещение с РЗП от 125 кв. м. Съгласно действащата сега КК, за страноприемницата е отреден имот с идентификатор ******606. Този самостоятелен обект съществува. Същият е свързан с другия самостоятелен обект на ответниците, който е разположен на около 20 м. северозападно от страноприемницата, като по-голямата част от него попада в ПИ с идентификатор ******2, а малка част в ПИ с идентификатор ******12.

Поддържат, че имотът е ползван в тези граници от собствениците му необезпокоявано, явно и спокойно, много повече от 10 години преди те да се снабдят с констативен нотариален акт за земята по обстоятелствена проверка, който се оспорва от ищците. Владението довело до придобиване на имота по давност е отпочнато още от 70-те години на миналия век от кооперативния съюз. Продължило е след 2005 г. от праводателя на ответниците и след 2012 г. от самите тях, като винаги този имот е владян в границите на имот с проектен идентификатор ******607. Оспорват придобивното основание, сочено от ищците по отношение на имота, а именно: земеделска реституция и наследство. Оспорват, че възстановените имоти са били отчуждавани, съответно, че не подлежат на възстановяване. Твърдят, че възстановените имоти макар и в стари реални граници не отговарят на притежаваните от наследодателя на ищците. Оспорват и решенията на ПК, въз основа на които ищците се легитимират като собственици на частите от процесните имоти.

Посочват, че процесния имот е бил част от дворно място с обща площ от 8500 кв. м., по отношение на които е имало съдебен спор, образуван и разглеждан като гр. дело № 2126/2010 г. по описа на ВРС, водено между ищците и останалите наследници на праводателката им, съответно между праводателите на самите ответници: КС – Варна и „Б.МН“ ЕООД, с правно основание чл. 108 ЗС. Решението е влязло в сила и е отхвърлена исковата претенция. Оспорват твърденията, че в претендираните части от поземлените имоти са били отдавани на трето лице за поставяне на кошери. Твърдят, че това се отнася за част от имотите на ищците, извън процесната реална част. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. ищците се представляват от процесуалните си представители – адв. К. М. и адв. Я. С., които поддържат становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения от съда срок адв. М. представя писмена защита.

Ответниците се представляват от процесуалния им представител – адв.

Б. Д., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

За основателността на исковата претенция в тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване е да установят, че същите са съсобственици на по 1/6 ид. част от претендираните реални части от процесните недвижими имоти на посочените от тях основания – наследяване от Д.Х.Н. и реституция по ЗСПЗЗ, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху тези реално обособени части от процесните недвижими имоти.

3

По делото в първото проведено по делото открито съдебно заседание е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответниците М. И. М. и В.

Т. М. владеят процесните идеални части от недвижимите имоти, предмет на настоящото исково производство.

Следва да се отбележи, че с постановеното по настоящото дело определение № 4567/17.04.2024 г. съдът е съобразил, че голяма част от въведените от ответниците с така наречения писмен отговор възражения са преклудирани именно защото същият е подаден значително време след изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. Преклудирани са възраженията за придобиване на процесните идеални части от процесните недвижими имоти по давност, съответно свързаните с тях възражения, че теренът около паркокотелното и пералното помещение с площ 1183 кв. м., представляващ имот с проектен идентификатор ******607, винаги е бил ползван като прилежащ такъв към странноприемницата и паркокотелното още от Кооперативния съюз и впоследствие от праводателя на ответниците – „Б.МН“ ЕООД, както и че имотът е ограден с бетонни колове и мрежа още по времето, когато е бил собствен на Кооперативния съюз, като през 2004-2005 г. е подновен от праводателя на ответниците.

Ето защо не са допуснати и съответни доказателства за установяване на тези възражения.

Видно от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 23/07.09.2005 г., ищците Л. Н. Н. и С. И. С., след извършена от нотариуса обстоятелствена проверка, са признати са собственици на по 1/6 ид. ч. от подробно посочените в акта недвижими имоти, в това число: 1. пасище, мера, с площ 14.307 дка, представляващо имот № ***** по картата за възстановената собственост в землището на с. Долище, община Аксаково, област Варна, м-ст „*****“; 2. пасище, мера, с площ 8.559 дка, представляващо имот № ***** по картата за възстановената собственост в землището на с. Долище, община Аксаково, област Варна, м-ст „*****“, както и 3. широколистна гора от 0.901 дка, представляващо имот № 137012 по картата за възстановената собственост в землището на с. Долище, община Аксаково, област Варна, м-ст „*****“.

Не е спорно, а и от представените актуални скици на поземлените имоти /л. 66, 67 и 68 от делото/ може да бъде направен обоснован извод, че тези три имота към настоящия момент по КККР на с. Долище, община Аксаково, област Варна, одобрени със Заповед № ******2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляват поземлени имоти с идентификатори, съответно ******2, ******2 и ******12, предвид че в скиците са посочени номерата на имотите по предходния план, съвпадащ именно с описанието им в коментирания по-горе нотариален акт от 07.09.2005 г. Предявеният иск има за предмет предаването на владение върху реални части от тези три имота.

От представеното още с исковата молба решение № *****2000 г. на Поземлена Комисия с. Аксаково за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Долище се установява, че е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Д.Н.Н., в това число и върху имот № 037012 по картата на възстановена собственост на землището на с. Долище с площ 0.901 дка, представляващ широколистна гора, находяща се в местността „*****“.