Решение № 5978 от 03.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5978 гр. ***, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110144027 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК от „****** срещу С. А. В., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр. ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот находящия се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. ********, абонатен № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***” **. През 1 отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 19733 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, като той подал възражение в срок по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че не се доказвало ответникът да притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот.

Оспорва се размера на доставеното количество топлинна енергия и правилността на определянето му. Релевирано е възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземантия. Оспорва се и изпадането на ответника в забава за процесните задължения, както и дължимостта на суми за дялово разпределение.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „***“ ** /с предходно наименование „***” **/ е конституирано като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца „*** ***” ***.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С.

А. В., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. ********, абонатен № ***, дължи на „*** следните парични суми: 1/ 6136,51 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане; 2/ 757,80 лева, представляваща лихва за забава върху 2 главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г.; 3/ 59,40 лева, представляваща главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане; 4/ 11,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 08.03.2024 г., за които на 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 19733/2024 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2000 г. (л. 17), удостоверения за наследници (л. 15 и л. 16), Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 23.06.2005 г. (л. 19) и заявление за откриване на партида от 21.07.2000 г., се установява, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж. к.

„***“, бл. ********, абонатен № ***, е придобит през 2000 г. в режим на съсобственост от Н* А.а Г* починала на 01.02.2018 г., и Е* Г* К*, починала на 13.11.2020 г. Посочените лица се явяват наследодатели на ответника С. А. В., чиито единствен наследник по закон е именно той. Следователно ответникът по делото е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на настъпило в негова полза наследствено правоприемство. По делото не са представени доказателства същият да е прехвърлил на трето лице правото на собственост или правото на ползване върху имота, напротив – заповедта за изпълнение относно вземанията, предмет на делото, е връчена лично на С. В. на адреса на процесния имот /вж. л. 17 от заповедното дело/. Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира за доказано, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доставена в този имот, и дължи заплащането на формираните за нея задължения.

Ответникът, противно на заявеното от него в отговора на исковата молба, дължи и цената за услугата „дялово разпределение“ на основание чл. 36 от приложимите общи условия на ищеца, съгласно който клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а редът и начина за заплащане на услугата се определя от продавача (ищцовото дружество), съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. По делото са представени Договор № 2088/26.09.2002 г., сключен между „*** **“ ** и собствениците от процесната етажна собственост /л.

23/, протокол от общо събрание на етажните собственици, проведено на 15.09.2002 г., и съставен към протокола списък на същите, като последните два документа са подписани от наследодателя на ответника Е* К* в качеството на секретар на събранието и собственик на имот в етажната собственост. Следователно, налице е изразено от собствениците на процесната етажна собственост дяловото разпределение 4 на топлинната енергия да се извършва именно от „***“ **. Видно от представените от третото лице-помагач документи /л. 120 и сл./, дяловите разпределения за процесния период действително са извършени от „***” ** /с настоящо наименование ***“ ** /. В съответствие с нормата на чл. 36 от приложимите общи условия на ищеца, между него и третото лице-помагач е сключен договор /л. 33 от делото/, по силата на който „***“ ** е поело задължение да извършва дялово разпределение на доставяната от „*** топлинна енергия, като така осъществяваната услуга се заплаща от ищцовото дружество в качеството му на възложител по договора. Предвид изложеното се налага изводът, че потребителите дължат цената за тази услуга на „***.

По делото е прието заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза /л. 129/, което съдът кредитира в цялост като логично, компетентно и обосновано. Съгласно установеното от вещото лице и противно на направените от ответника възражения, за исковия период по процесната партида не е начислявана цена за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, а само такава за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване. Изрично е посочено, че всеки от елементите на общия топломер в сградата е преминал нормативно установените задължителни проверки, а в имота на ответника са извършени два редовни годишни отчета. Поради това, съдът намира, че в хода на производството се установи количеството на реално доставената през исковия период в процесния имот топлинна енергия и начина, по който същата е формирана.

Обстоятелствата относно цената на така доставената топлинна енергия и размера на претендираните вземания, както и относно правилността на начина, по който те са начислени, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото. Предвид изложеното, съдът намира, че в условията на пълно и главно доказване се установи дължимостта на претендираните по делото вземания за цена на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия в размер на 6136,51 лева и за цена на услугата „дялово разпределение“ в размер на 59,40 лева.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c8432f7-4540-4789-8eb3-898ac479ca68