Решение № 428 от 04.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Велико Търново, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500562 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 146, ал. 2 СК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Ц. Н. ЕГН **********, адрес: гр. В. Т., ул. „А. м.“ № 11 чрез адв. С. Б. – ВТАК срещу Решение № 769/08.06.2023 г. по гр. дело № 781/2023 г. по описа на РС – В. Т., с което жалбоподателят е осъден да заплаща на пълнолетния си син А.

Р. Н. ЕГН **********, адрес: гр. В. Т., ул. „М. к.“ №.... като редовен студент месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 14.03.2023 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане, като отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 250 лв. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати по сметка на ВТРС такса от 288 лв. за разглеждане на иска, както и да заплати на А. Р. Н. сумата от 480 лв, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на предявения иск.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Наведени са твърдения, че не са налице двете предпоставките на чл. 144 СК, а именно че детето не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и относно възможността на родителя да дава издръжка без особени затруднения. Жалбоподателят обосновава възраженията си като излага доводи, че синът му А. Н. през периода на своето обучение е работел и е имал финансовата възможност да се издържа, като твърди също, че двамата са имали редовни контакти. В жалбата са изложени и доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно материалните затруднения на Р. Н., които се счита, че не са били обсъдени в пълна степен. Акцентира се, че изводът, до който е стигнал първоинстанционният съд във връзка с месечния облагаем доход в атакуваното решение е верен, но се сочи, че същият представлява брутно възнаграждение. В допълнение са наведени доводи и че ищецът притежава недвижимо имущество, което има възможност да 1 ползва и да получава доходи от него. По тези съображения се изтъква, че даването на издръжка в определения от съда размер от 200 лв. съставлява изключително затруднение за жалбоподателя, поради което се отправя искане до ВТОС да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли предявения иск за издръжка по чл. 144 СК като неоснователен.

Жалбоподателят не сочи и не представя нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, като процесуално допустима.

На 03.07.2023 г. препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия А. Р. Н. чрез адвокат Н. К. – с пълномощно от първата инстанция (л. 3). В законоустановения срок по чл. 263, ал.

1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се съображения, че не са налице сочените от въззивника основания за отмяна на обжалваното решение. Акцентира, че са доказани предпоставките на предявения иск. Посочва, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът разполага с финансовата възможност да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 200 лв. без да изпитва особени затруднения. С тези доводи се иска да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивникът Р. Ц. Н., призован чрез адв. С. Б., редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание въззиваемият А. Р. Н., редовно призован, също не се явява и не се представлява.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предмет на предявения иск е претендирано притезателно лично право на месечна издръжка, черпещо основание в нормата на чл. 144 СК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е негов баща, който до навършване на пълнолетие му е заплащал месечна издръжка в размер на 60 лв. Към настоящия момент е студент в трети курс, редовна форма на обучение в УНСС, специалност „Интелектуална собственост и бизнес“. Посочва, че няма възможност да работи и да реализира каквито и да било източници на доходи, а майка му е затруднена сама да осигурява средствата му за издръжка. От представения договор за наем (л. 60-61) е видно, че ищецът заедно с Наталия Калчева заплащат месечен наем за жилище, което обитават в размер на 770 лв.

Предвид горетвърдяното моли съдът да постанови решение, с което да се осъди да му заплаща занапред месечна издръжка в размер на 250 лв. до настъпване на законни причини за изменението й, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното й заплащане.

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявения иск. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът оспорва невъзможността на ищеца да се издържа от собствени доходи и имущество в качеството му на редовно учащ във ВУЗ по време на учебната година, докато траят семестрите и изпитната сесия. Отрича също вмененото му задължение понастоящем да му дава издръжка с възражения, основани на обстоятелства, явяващи се логически показател, че се намира в особени материални затруднения, отнемащи възможността му да го прави текущо, без да накърни собственото си битие, а именно необходимата издръжка за неговото семейство.

При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция извежда следните правни изводи:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 144 СК е необходимо да се установи съществуването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Ответникът е родител на ищеца; 2. Ищецът не е навършил двадесет и пет годишна възраст; 3. Ищецът учи редовно във висше учебно заведение; 4. Ищецът не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; 5. Ответникът може да дава издръжка на ищецът без особени затруднения.

2

Не се спори между страните, че ответникът Р. Ц. Н. е баща на ищеца А. Р. Н., който е роден на ...... г. Безспорно е още, а и се установява от представеното по делото уверение с рег. № 233/09.05.2023 г. (л. 62), че ищецът е записан през 2022/2023 учебна година в летен семестър на трети курс, редовно обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ към УНСС.

Няма спор между страните, че ищецът не работи и не реализира доходи. От свидетелските показания на св. Н.а се установява, че А. Н. е споделил на баща си, че има спестявания в размер на 10 000 лв., чието твърдение не бе оспорено. Видно от събраните доказателства е също, че ищецът разполага и с ½ идеална част от недвижим имот, от който би могъл да реализира доходи. В допълнение, по време на своето обучение във висшето учебно заведение същият като пълнолетно лице е осигурявало своите доходи, с които се е издържало.

Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът може да дава издръжка на ищеца без особени затруднения. Съгласно ППВС №5/70 г. преценката за това е винаги конкретна и следва да бъде извършена съобразно установените по делото факти относно имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начин на живот на задълженото лице. Родителят дължи издръжка по чл. 144 СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се установяват следните обстоятелства относно трудовата заетост и доходите на ответника. Въз основа на изготвената справка, издадена от НАП – Велико Търново се установява, че ответникът работи по трудово правоотношение, като му е начислен месечен облагаем доход средно в размер на 2 799,85 лв. за периода от месец март 2022 г. до месец март 2023 г. От показанията на св. Е. М. Н.а – съпруга на ответника, заявява, че има заболяване, което не й позволява да работи. С цел провеждане на лечение е изтеглен и потребителски кредит. От представената справка от ОББ е видно, че ответникът обслужва и ипотечен кредит. В тази връзка Р. Н. има общ месечен разход за погасяване на двата кредита в размер на 878,16 лв. По делото не са ангажирани доказателства относно притежаването от ответника на други движими вещи със значителна стойност или недвижими имоти, освен съсобствения с ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът не разполага със средства, които да може без особено затруднение да отдели за издръжка за своето вече навършило пълнолетие дете, с оглед реалния размер на месечния му доход, здравословното състояние на съпругата му и нуждите от закупуване на лекарства, непогасените му задължения по потребителския и ипотечен кредит.

Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства води до еднозначния извод, че отделянето на средства за издръжка на пълнолетното дете ще постави в особено затруднение ответника, в която връзка искът следва да бъде отхвърлен, защото изискуемите предпоставки за уважаването му не са налице. Следва да се отбележи, че изцяло в тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът може да му плаща искания размер на издръжка без това да представлява за него особено затруднение. Според настоящия състав на съда това не беше сторено. На следващо място в производството не са представени никакви доказателства относно ежемесечните разходи на ищеца. Останаха недоказани и всички останали твърдения в исковата молба относно възможността на ответника да заплаща каквато и да било издръжка, а още повече в претендирания размер.

С оглед установеното по-горе досежно доходите и липса на движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа ответникът, в това число и задълженията по двата кредита, както и лошото здравословно състояние на съпругата му, което не позволява на същата да полага труд, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не разполага с материални възможности да заплаща претендираната месечна издръжка, още повече, че възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето й няма да се чувства особено осезателно от родителя. В случая не се установи и наличие на свободни средства у ответника за издръжката на ищеца, след задоволяване на собствените му нужди.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.144 СК следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

3

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният от А. Р. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В. Т. ул. „М. к.” № .... срещу Р. Ц. Н. ЕГН **********, адрес: гр. В. Т., ул. „А. м.“ № ...., иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане на месечна издръжка в размер на 250 лв. считано от 14.03.2023 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Р. Ц. Н. е осъден да заплати в полза на ВТРС такса от 288 лв. за разглеждане на иска, тъй като не са налице предвидените в чл. 78, ал. 6 ГПК предпоставки. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Р. Ц. Н. е осъден да заплати на А. Р. Н. сумата от 480 лв, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на предявения иск, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 78, ал. 1 ГПК.