Определение № 19575 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19575 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100509760 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – чл. 279 вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу разпореждане № 116663/24.07.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№40713/2025 г. на СРС, 88 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК с вх. № 248140/17.07.2025 г., подадено от жалбоподателя срещу К.П.К., за изискуеми суми по Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица № 038OD-R-002990/ 19.05.2023 г., както следва: сумата от 1000 лв. – главница по договора за кредит, сумата от 140,74 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.04.2024 г. до 16.06.2025 г., сумата от 19,52 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2024 г. до 16.06.2025 г., сумата от 10,33 лв., представляваща законна лихва за периода от 17.06.2025 г.

16.07.2025 г. и сумата от 120 лв. - разноски за събиране на вземането.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно като претендира неговата отмяна. Твърди, че в процесния договор изрично са предвидени продукти и услуги, които следва да ползва кредитополучателят, а именно: кредитна карта, издадена от банката с абонамент за авторизация, банков пакет и електронно банкиране, въведено е и изискване кредитополучателят да получава доходите си по сметка в банката.

Сочи, че при неизпълнение на предвидените е предвидено увеличение на възнаградителната лихвата. Поддържа, че определеното увеличение на лихвата не представлява наказателна лихва за забава/мораторна лихва, която се начислява само в случай на неизпълнение на парично задължение, противно на приетото от районния съд. Счита, че неправилно СРС е приложил чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от ЗПК. Твърди, че разпоредбите относно размера на 1 първоначално уговорената възнаградителна лихва представляват основен предмет на договора за кредит, поради което не подлежат на преценка за неравноправност, ако са ясни и разбираеми. Поддържа, че в конкретния случай с договора за кредит страните индивидуално са определили приложимата лихва и услугите, които следва да ползва кредитополучателят, като при този начин на договаряне на ацесорните вземания на банката няма основание да се приеме, че те са във вреда на кредитополучателя, че не отговарят на изискването за добросъвестност или че водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Клаузите относно размер на лихвата, както и размерът на кредита, срокът за който се предоставя и размерът на месечната вноска не са неравноправни, не се явяват нищожни и са породили своето действие. Моли за уважаване на подадената частна жалба и издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги срещу срещу К.П.К., за изискуеми суми по Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица № 038OD-R-002990/ 19.05.2023 г., както следва: сумата от 1000 лв. – главница по договора за кредит, сумата от 140,74 лв. - възнаградителна лихва за периода от 30.04.2024 г. до 16.06.2025 г., сумата от 19,52 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2024 г. до 16.06.2025 г., сумата от 10,33 лв., представляваща законна лихва за периода от 17.06.2025 г. 16.07.2025 г. и сумата от 120 лв. - разноски за събиране на вземането, както и 101,94 лв.- разноски в производството.

Видно от представения договор за кредит на длъжника е отпуснат кредит-овърдрафт в размер от 1000 лв. при договорен годишен процент на разходите в размер от 19,94 %. Договорен е краен срок за погасяване на всички задължения по договора до 19.05.2024 г. като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в 3.1. от Договора за овърдрафт във връзка с т.12.1. и т.12.1.1. от Общите условия на Банката.

Няма спор, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като нормата на чл. 143, ал. 1 от 2

ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. Изброяването в ал. 2 не е изчерпателно, по аргумент от чл. 143, ал. 2, т 20 от ЗЗП. С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал.

3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, те да не обвързват потребителя.

При проверка за редовност на представеното със заявлението извлечение от сметка, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, съгласно която извлечението следва да съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от кредитополучателя, включваща главница и непогасената договорна лихва; 3. размерът и периода на обезщетението за забава за просрочените плащания. При твърдения за настъпила предсрочна изискуемост в извлечението следва да фигурират размерът, падежите и периода на просрочените вноски, с цел конкретизация на обстоятелствата, въз основа на които се формира изводът за изискуемост на претендираното от заявителя вземане. От представеното извлечение от счетоводни книги е видно, че срокът за ползване и погасяване на овърдрафта е до 19.05.2026 г. Предоставеният банков кредит - овърдрафт е в просрочие, считано от 30.04.2024 г., като кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

За установяване на условията за настъпване на предсрочната изискуемост заявителят е представил покана от 02.06.2025 г. и разписка, от която се установява, че уведомлението до длъжника за упражненото от банката 3 потестативно право е връчено лично на 03.06.2025 г. Необходимостта от нарочно изявление от банката, получено от длъжника, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва от нормативната уредба – чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за приложението на която е постановено и задължителното за съдилищата тълкуване на същата по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно, което клаузи в договора за кредит, които предвиждат обявяване на предсрочна изискуемост на кредита без съответно уведомяване на кредитополучателя не пораждат действие, без да е налице изрично изявление от банката за упражняване на правото и да обяви кредита за предсрочно изискуем във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което да е достигнало до длъжника. С изтичане на срока за доброволно изпълнение на 17.06.2025 г. кредита е станал за предсрочно изискуем. В случая въззивният състав приема, че тази информация фигурира в цялост в процесното извлечение от счетоводните книги на заявителя. Поради изложеното искането за издаване на заповед за изпълнение на вземанията за главница по договора за кредит овърдрафт и за възнаградителна лихва са основателни.

Не следва да се издава заповед за изпълнение за вземането в размер на 19,52 лв., посочено като мораторна лихва в заявлението, но имащо характер на неустойка, уговорено в чл.4 от кредита за овърдрафт. Клаузите уреждащи това задължение на кредитополучателя са неравноправни, тъй като са в противоречие с чл.33 ЗПК

Не следва да се издава заповед и за вземането в размер на 120 лв. – разноски за събиране на вземането. Посоченото задължение е установено в т.

4.2.1 от приложените към заявлението ОУ, уреждащи отношенията между заявителя и кредитополучателя, клаузата не е уговорена индивидуално и не става ясно каква точно услуга е предоставена срещу тази такса, както и по какъв начин се формира този размер. Освен това, действията по събирането на дължими суми са част от грижата на добрия търговец да управлява дейността, и не следва да се възлагат в тежест на потребителя, тъй като така икономически по-силната страна би реализирала печалба за сметка на икономически по - слабата страна и това създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В тази връзка съдът намира, че посредством това задължение заявителят прехвърля риска от упражняваната от него търговска дейност върху икономически по-слабата и по-малко информирана страна в правоотношението, поради което същата е неравноправна.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично недействителен, но нищожността на отделни части от договора може да доведе и до нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част.

Клаузите, с които се договоря неустойка по договор за кредит и такси за принудително събиране на вземането са част от несъщественото му съдържание и същият би бил сключен и без тях. Ето защо в останалите му 4 части заявлението е основателно.

С оглед изложеното, разпореждането за отхвърляне на заповедта за изпълнение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено като настоящият въззивен състав следва да разпореди издаването на заповед за изпълнение за следните вземания: сумата в размер на 1000 лв. – главница по отпуснатия потребителски кредит, съгласно договор за банков кредит овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица № 038ODR-002990/ 19.05.2023 г., за сумата от 140,47 лв., представляваща договорна лихва и за сумата от 10,33 лв. – законна лихва. В останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, заявителят има право на разноски в заповедното производство, които му се следват съобразно уважената част на заявлението, в размер на сумата от 90,92 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 116663/24.07.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№40713/2025 г. на СРС, 88 състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 ГПК срещу К.П.К. с ЕГН ********** за сумата от 1000 лв., представляваща – главница по отпуснатия кредит, за сумата от 140,47 лв.-договорна лихва и за сумата от 10,33 лв. – законна лихва и вместо него постановява: