Решение № 4382 от 21.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4382 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20241100501950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Жалба с вх. № 000024/02.01.2024 г., подадена от Е. Е. Х. – длъжник по изпълнително дело № 20168410410247 по описа на ЧСИ с рег. № 841 с район на действие СГС срещу постановеното по делото разпореждане от 28.11.2023 г., с което е отказано уважаването на Молба с вх. № 060496/26.11.2023 г. за прекратяване на производството по делото.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото бил изтекъл срок, по-дълъг от двугодишния. Счита се, че производството се е прекратило по силата на закона. Иска се уважаване на жалбата като основателна и доказана.

Претендират се разноски.

Взискателят по делото „М.” АД счита жалбата за неоснователна, тъй като по делото били предприемани изпълнителни действия, с които срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил прекъсван. Молбата за образуване на изпълнителното дело била с дата 31.10.2016 г. На 02.11.2016 г. били наложени запори. В периода 2017 г. – 2019 г. били извършвани доброволни плащания. На 17.07.2019 г. било изпратено съобщение за извършване на опис.

На 20.08.2020 г., 26.01.2022 г. и 23.06.2023 г. била изискана справка за наличие на трудов договор. Предвид тази фактология не били налице предпоставките за прекратяване на делото. Иска оставянето на жалбата без уважение, претендира разноски в размер на 100 лв.

– юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за разноските на насрещната страна.

В своите мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ с рег. № 841 счита жалбата за 1 неоснователна, тъй като през процесния период са извършвани действия, с които двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъсван.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по изпълнително дело № 20168410410247 по описа на ЧСИ с рег. № 841 с район на действие СГС е образувано по Молба с вх. № 148972/31.10.2016 г., подадена от М.” АД, в която е посочено, че на 27.08.2010 г. дружеството в качеството си на цесионер е станало титуляр на вземане по изпълнителен лист с дата 29.03.2010 г. издаден по ч. гр. дело № 723/2010 г. по описа на РС Смолян, в който е посочено, че Е. Е. Х. дължи на „Банка ДСК” ЕАД следните суми: 10 853, 37 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2005 г.; 3 463, 21 лв. – лихва за периода 11.02.2009 г. – 24.03.2010 г.; 823, 76 лв. разноски в съдебното производство. С молбата си, взискателят е извършил възлагане по реда на чл. 18 Закон за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

На 07.11.2016 г. е наложен запор в „Банка ДСК” ЕАД и „Уникредит Булбанк” АД на сметките на длъжницата по делото. На 08.11.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. Х. при работодателя й „Ч.Е.Т.” ООД. Съгласно отбелязванията на гърба на изпълнителния лист в периода 15.11.2016 г. – 26.03.2019 г. са постъпвали плащания по дълга. С разпореждане от 17.07.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжницата по делото. На 15.05.2020 г. е присъединил на основание чл. 456, ал. 2 ГПК „М.” като взискател с изпълнителен лист от 22.01.2020 г. На 20.08.2020 г. „М.” АД е поискал извършването на справка за регистрираните на името на длъжницата по делото трудови договори и да бъде наложен запор на дължимото й трудово възнаграждение. На 26.01.2022 г. е подадена молба с идентично съдържание. На 11.07.2023 г. е връчено запорна съобщение на работодателя на жалбоподателката – „Р.” ЕООД, който на 13.07.2023 г. е уведомил съдебния изпълнител, че след приспадане на данъци и осигуровки, работната заплата на служителката е под минималната. На 28.11.2023 г. е постъпила молба от длъжницата Е. Х., с която е поискано производството по делото да бъде прекратено поради настъпила перемпция. С процесното разпореждане от 28.11.2023 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата.

От правна страна съдът установява следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника на визираното основание.

Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е преклузивен, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело.

2

Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Изпълнителното производство е образувано на 31.10.2016 г. Първото прекъсване на двугодишният срок е извършено на 07.11.2016 г. /наложен банков запор/. В преида 15.11.2016 г. - 26.03.2019 г. са постъпвали плащания от длъжника. На 20.08.20120 г. е поискано извършването на справка за налични трудови договори и налагане на запор върху възнаграждението по тях. Същото действие взискателят е предприел и на 26.01.2022 г. На 11.07.2023 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжницата.

Видно от изложеното взискателят е предприемал всички необходими действия за прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид изложеното подадената жалба се явява неоснователна.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 000024/02.01.2024 г., подадена от Е. Е. Х. – длъжник по изпълнително дело № 20168410410247 по описа на ЧСИ с рег. № 841 с район на действие СГС срещу постановеното по делото разпореждане от 28.11.2023 г., с което е отказано уважаването на Молба с вх. № 060496/26.11.2023 г. за прекратяване на производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3