Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 759 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 247/2026
Вид
Решение № 759
Подписан
15.06.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 - чл.195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.193, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.193 - чл.195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.193 - чл.195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.195, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.197 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500247 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и чл.248 от ГПК във вр. с чл.193 – чл.195 от ЗЗД.

Образувано е по подадени въззивна и частна жалби.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Е. С., ЕГН – **************, чрез адв.А. М., против Решение № 490/22.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1268/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск от него да бъде признато за установено вземането му по отношение на ******, в размер на общо 21382 лв. , представляваща сбор от главници за заплатените от ищеца суми по фактури за закупуване и ремонт на лек автомобил, втора употреба марка ***** серия, а именно – ф-ра №17/24.02.2023г. за сумата от 10920 лв., ф-ра № 12/02.11.2023г. в размер на 9534 лв., заплатена за ремонт извършен от „*****“ ООД, гр. ******, сумата от 240,10 лв. /с вкл.ДДС/ за закупен акумулатор Мол Старт Стоп, сумата от 180 лв. за заплатен ремонт на „********, сумата от 358 лв., заплатена за ремонт на 1

*******, сумата от 150 лв. за ремонт на „********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.12.2023г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр. д. 2446/2023г на РС-Асеновград, както и е осъден Н. Е. С., ЕГН **********, от с.******* да заплати на „****** разноски по заповедното производство в размер на 3000 лв., както и разноски по исковото производство в размер на 3000 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло иска.

От ********, с управител от Т. Р. А., чрез адв.И. К., е депозиран писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна.

Постъпила е частна жалба от Н. Е. С., ЕГН - **********, с.******, чрез адв.А. М., против Определение № 4620/14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 1268/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение № 490/22.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1268/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи молбата по чл.248 от ГПК.

От „********, чрез адв.И. К., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Н. Е. С. против ****** е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която е посочено, че на 24.02.2023г. е закупил от ответника от притежаваната от него автокъща, находяща се в П., лек автомобил, втора употреба марка ******, за сумата от 10920 лв. /с вкл.ДДС/. Ищецът заплатил покупната сума с банков превод на 22.08.2025 г., за което е издадена ф-ра №17/24.02.2023 г. При закупуването на автомобила ищецът е знаел, че двигателят на автомобила е блокирал, както и че има и други неща за ремонт по автомобила, като го е купил с цел да го отремонтира и да го продаде. При закупуването на автомобила ответникът е предоставил на ищеца талона на автомобила. На 20.03.2023г ищецът закупил акумулатор за сумата от 240,10 лв., който е поставен в автомобила, след което го оставил в 2 автосервиз „******* На 12.10.2023г. „******“ изпратили ищеца в „*****, за допълнителна работа – раздатка, диагностика и решетката на автомобила, за което заплатил 180 лв. След като „******“ извършили ремонта издали ф-ра №12/02.11.2023г. за сумата от 9534 лв., заплатена от ищеца. На 03.11.2023г. ищецът оставил автомобила в „******* за боядисване на необходимите места, за което заплатил 358 лв. в брой. На 08.11.2023г. оставил отново автомобила в „****** за смяна на реле, направили диагностика на автомобила, за което заплатил 150 лв. На 09.11.2023г ищецът отишъл в КАТ - С., за да регистрира автомобила. След като предал документите му заявили, че талона на автомобила е срязан и данните, които са написани по-долу липсват, поставили автомобила за проверка и се установило, че автомобила е бил наводнен и това е записано в отрязаната част на талона. След това му обяснили, че няма как да регистрират наводнен автомобил. След като разбрал, че не може да регистрира закупения автомобил, ищецът се свързал с ответника, като заявил че желае ответникът да си вземе автомобила и да му заплати сумата от общо 21 382 лв., тъй като са му предоставили автомобил, който не може да бъде регистриран. От ответното дружество му отговорили, че ще уредят тест и регистрация на автомобила в П., или ищецът да го продаде на части.

Платените от ищеца покупна цена на автомобила и сумите за извършените ремонти не му били върнати.

Към исковата молба прилага всички гореописани фактури, касови бележки, разписна бележка, изд. от „***** от 08.11.2023г., платежно нареждане, контролен талон.

Ответникът „******* е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорена исковата претенция изцяло. Заявил е, че основната му дейност е покупка и продажба на МПС, внесени от САЩ. На 19.12.2022г. ищецът се свързал с представителя на ответника по телефона, попитал дали има коли в наличност и пожелал да му изпрати наличните със снимки и цени.

След изпращане на снимките, ищецът дошъл на место в А. да огледа колите в началото на февруари 2023г., харесал и избрал две коли, едната от които била *****, а другата - *****. И за двата автомобила бил предупреден от ответника, че не са в движение, както и че ***-то е наводнено и с блокирал двигател. За това обстоятелство бил запознат от представителя на ответника, освен това ищецът видял на място, че колата е наводнена, а повечето части от 3 двигателя са в багажника. Вътре колата била цялата в кал, клони и листа, багажникът не можел да се затваря и бил вързан с колани. Всички тези обстоятелства са били известни на ищеца преди да купи автомобила. На 24.02.2023г. ищецът дошъл отново с платформа и въпреки всички известни му повреди, закупил ****, натоварил го на платформата и платил автомобила по банков път. Посочил е, че в талона на автомобила, който е предоставен на ищеца, е изрично записано, че автомобилът е наводнен. Ищецът е живял дълги години в САЩ, знае английски език, занимава се с продажба на подобни увредени автомобили, които купува, ремонтира и препродава, поради което му е било добре известно, че автомобилът има налични технически проблеми, описани от представителя на ответника, както и че е бил наводнен, и въпреки това е решил да го закупи. Не оспорва възникналите между страните търговски правоотношения по повод продажба на автомобил, втора употреба.

Оспорил твърдението на ищеца, че не е бил запознат с това, че автомобилът е наводняван, оспорва и твърдението, че талонът на автомобила е предаден с нарушена цялост, както и че това е било с користна цел. Моли иска да се отхвърли, тъй като купувачът е знаел за недостатъците на вещта, евентуално поради погасяване правото на купувача да предяви иска, тъй като не е предявен в предвидения 6- месечен срок, както и че не е уведомил продавача за установените недостатъци и не е поискал разваляне на договора или обезщетение. Твърди, че ищецът е подал сигнал срещу ответното дружество в КЗП - П., както и срещу неговия представител в РУ - А. Оспорил е извършването на твърдените ремонти на автомобила. Оспорил е фактура 446/02.10.2023г., като е заявил, че не е подписана от получателя на стоката, оспорил е ф-ра №1012/02.11.2023г., която е подписана единствено от издателя, оспорва и представените документи от „********и „********, които са подписани единствено от издателя, оспорва и представената касова бележка от ******, поради това, че няма подпис на получател.

Прилага снимков материал, талон на ******, Сл. бележка от автосервиз „******, фактурата за закупуването на автомобила от САЩ, превозните документи, служебна бележка, митническа декларация.

В хода на производството са приложени административна преписка, водена в КЗП, РД - П., с № Ц-03-1209/2024г. /на л.39 и сл./, заверени копия от митническа декларация с MRN №22200269990R8/05.04.2022г., ведно с 4 придружаващите я документи относно автомобил марка ******* /на л.73 и сл./.

В съдебно заседание на 12.11.2024г. /протокол на л.27 и сл./ са разпитани св.Н. С. /без родство, работи в *******/, доведена от ищеца, и Л. Б.

/без родство, работи неофициално в автосервиз в гр.П./ - свидетел на ответното дружество.

Районният съд, за да отхвърли изцяло исковата претенция, излага основни съображения, че не е спорно между страните, че на 24.02.2023г. ищецът е закупил от ответника употребяван автомобил *****, черен цвят, номер на шаси *******, с дата на регистрация 02.01.2014г. за сумата от 10920лв., а и това се е установило от представените по делото писмени доказателства. По делото е спорен въпросът дали ищецът е знаел при закупуването на автомобила, че последният е бил наводнен. Ищецът твърди, че на 09.11.2023г., след като направил опит да регистрира закупения автомобил в КАТ С., установил, че автомобилът е наводнен и не може да бъде регистриран, както и че талонът на автомобила е бил срязан и на същата дата е поискал от собственика и управител на ответното дружество Т. А. да си вземе автомобила и да върне покупната цена, ведно със сторените разноски за ремонтни дейности. Ответникът, от своя страна, е твърдял, че обстоятелството че автомобилът е бил наводнен е било известно на ищеца при закупуването на автомобила. Районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗЗД, затова че - продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната годност за обикновено употребление, като в този случай текстът на чл.195, ал.1 от ЗЗД дава възможност на купувача да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача, както и да иска обезщетение по общите правила относно за неизпълнение на задълженията /ал. 2/. Районният съд е приел, че твърденията на ищеца за неуспешен опит за регистрация на автомобила в КАТ - С. не се подкрепят от ангажирани доказателства, а освен това неправдоподобно звучи това, че едва през ноември 2023г. е установил че автомобилът е бил наводнен, с оглед представените с исковата молба писмени доказателства за извършвани многократни ремонти по автомобила от закупуването му през февруари 2023г. От друга страна, Районният съд е 5 намерил за доказани твърденията на ответника, че купувачът е знаел към закупуването му, че автомобилът е наводнен, бил е запознат със състоянието му. Тези твърдения са се потвърдили от показанията на св. Б., които като базирани на лични впечатления съдът е кредитирал. Показанията на св.Б.са били потвърдени и от представените по делото фотоснимки на автомобила, от представения към преписката на КЗП, РД - П. детайлна история на автомобила, в която е изрично посочено че автомобилът е наводнен, както и от представената Служебна бележка от „********* от 24.02.2023г., както и от показанията на св. С., според които е установено, че автомобилът е наводнен към 25.02.2023г. Наложен е извод, че купувачът е знаел към закупуването на автомобила, че последният е бил наводнен, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на продавача по арг. на чл.193, ал.2 от ЗЗД. Предвид на тези доказателства, Районният съд е приел, че не следва да се обсъждат направените оспорвания на представените с исковата молба фактури и сметки за плащани ремонти по закупения автомобил.

С въззивната жалба на Н. Е. С. е посочено, че действително не е спорно, че закупеният от ищеца автомобил, при сключването на договора за покупко-продажба на същия, е бил обвит с найлони и на места липсвали стъклата на автомобила, поради което при дъжд или сняг е било възможно купето на автомобила да се наводни или да поеме влага. Поддържа обаче, че автомобилът е бил наводнен в САЩ, при което наводнение автомобилът е бил потопен изцяло във вода и двигателят на автомобила се е напълнил с вода.