Определение № 153 от 12.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000174 по описа за 2024 година

С определение №69/19.01.2024г., постановено по т.д. №671/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е оставена без уважение молбата на „Т.-Е.“ ООД за отправяне на искане до информационния орган на държавата членка по изпълнението - Р. Ч..

Постъпила е частна жалба от „Т.-Е.“ ООД срещу така постановения съдебен акт. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Искането, с което е сезиран въззивният съд, е да се отмени определение №69/19.01.2024г., постановено по т.д. №671/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив, „въз основа на което е оставена без уважение молбата на „Т.-Е.“ ООД за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, с вх.№658/08.01.2024г. и отправеното чрез същата искане за получаване на информация, необходима за установяване на банките и сметките на A.**** s.r.o. на територията на Р.Ч.“.

Пловдивският апелативен съд, след като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт.

Обжалваното определение е постановено в процедура по РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №655/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 15 май 2014г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД 1

ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА

ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ ДЕЛА /РЕГЛАМЕНТ №655/2014/ - гл.56-а „а“; чл. 618а и сл. от ГПК. С новата глава 56-а „а“ - чл. 618а и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ДВ бр. 13/17/, чл. 618 а-618 д/, се урежда издаването, отменянето, изменението, признаването и изпълнението на европейска заповед за запор на банкови сметки въз основа на Регламент №655/2014, като процедурата е изчерпателно уредена в самия Регламент.

В настоящия случай молителят и настоящ жалбоподател - „Т.-Е.“ ООД е упражнил по отношение на A.**** s.r.o., Р.Ч., правото си по гл.58-ма от ГПК /според твърденията в исковата молба, по която е образувано т.д.

№671/2023г. по описа на ПОС/ - за издаване на европейска заповед за плащане /Регламент №1896/2006/ по ч.т.д. №340/2023г. по описа на ПОС.

Осъдителното исково производство по т.д. №671/2023г. по описа на ПОС /по което е постановено обжалваното определение/ е образувано по реда на чл.626 от ГПК /към исковата молба е приложено определението по чл.626 от ГПК - №1022/08.09.2023г. по ч.т.д.№340/2023г. на ПОС/. „Т.-Е.“ ООД е упражнило по отношение на A.**** s.r.o., Р.Ч. и правото си по гл.56-а „а“ - чл.

618а и сл. от ГПК – с определение №1269/07.11.2023г., постановено по т.д.

№653/2023г. по описа на ПОС е наложен запор върху конкретно посочена банкова сметка в конкретна банка, както и на други сметки в същата банка, на територията на Р.Ч., с титуляр A.**** s.r.o.

„Т.-Е.“ ООД е подало нова молба /формуляр/ Приложение 1 за издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки срещу A.**** s.r.o, с вх.

№658/08.01.2024г., по която молба е образувано ч.т.д. №11/2024г. по описа на ПОС. С определение №34/10.01.2024г. производството по това ч.т.д. е прекратено - Гражданският процесуален закон в разпоредбата на чл.618а от ГПК урежда правила за определяне на компетентния да разгледа молбата за издаване на европейска заповед за налагане на запор в зависимост от това дали обезпечаваният иск е бъдещ висящ или приключил с влязъл в сила съдебен акт. Решаващият аргумент за прекратяване на производството по делото на съда по ч.т.д. №11/2024г. е, че за спорното вземане, за обезпечаване на което е поискано издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки срещу A.**** s.r.o. е образувано и висящо производството по т.д.

№671/2023г. по описа на ПОС и компетентен да се произнесе по искането е 2 исковият съд по това производство, при което е постановено обжалваното определение.

Анализирайки съдържанието на молба /формуляр/ Приложение 1 за издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки срещу A.**** s.r.o, с вх.№658/08.01.2024г., първоинстанционният съд правилно е приел, че искането, с което е сезиран, е това, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.14 от Регламент №655/2014 - искане за получаване на информация относно сметка /пар.1 от чл.14 от Регламента гласи: Когато кредиторът е получил в държава членка подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез който от длъжника се изисква да плати иска на кредитора, и кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието и/или адреса на банката, нито IBAN, BIC, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката, кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да поиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника.

Независимо от първата алинея кредиторът може да направи посоченото там искане, когато съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт, получени от кредитора, са все още неизпълними и сумата, подлежаща на запор, предвид съответните обстоятелства е значителна, и когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът в наличието на спешна необходимост от информация за сметката, тъй като съществува риск, че без нея по-нататъшното изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника е вероятно да бъде застрашено и че това впоследствие би могло да доведе до значително влошаване на финансовото състояние на кредитора./. В т.7 от м о л б а вх.№658/08.01.2024г., раздел „Искане за получаване информация относно сметка“ изрично е посочено: Същата е предявена като продължение на вече приключило производство по т.д. №653/2023г. по реда на Регламент №655/2014г., в резултат на което в полза на молителя „Т.Е.“ ЕООД е издадена европейска заповед за запор на банкови сметки за обезпечаване на вземанията му против ответното дружество в размер на 126 480,15 евро, съставляваща сбор от главница, в размер на 111 034,97 евро, заплатена по издадена проформа фактура №*******/13.12.2022г., както и законна лихва за 3 неизпълнение на вземането, считано от 06.03.2023г. до подаване на искането в размер на 9340.26 евро и направени в производството по издаване на европейска заповед за плащане разноски - 6104,92 евро; Въз основа на заповедта е поискан и наложен запор на налични суми в банкова сметка, посочена изрично от молителя, с възможността и други сметки в същата банка, ако има такива с титуляр ответното дружество, да бъдат запорирани;

Компетентните органи по изпълнението уведомили кредитора за наложения запор, както и че запорираната сума е в размер на 31, 16 евро, поради недостатъчна наличност по посочената банкова сметка. Изрично е посочено и „Това обосновава и основателността на настоящата молба, с която отправяме искане по чл.14 от Регламент №655/2014г. за получаване на информация за установяване на всички банкови сметки във всички банки на длъжника A.**** s.r.o. на територията на Р.Ч.“.

По отношение на акта, с който компетентният съд се произнася по искането по чл.14 от Регламент №655/2014г., обаче, в Регламента не е предвидена възможност за обжалване. Според систематичното място на чл.14 /в глава 2-ра „Процедура за получаване на заповед за запор“/, искането за получаване информация относно сметка е само част, елемент от тази процедура и произнасянето на компетентния съд не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Уредбата на правото на обжалване се съдържа в чл. 21 от Регламента – кредиторът може да обжалва всяко решение на съда, с което изцяло или частично неговата молба за издаване на заповед за запор е била отхвърлена. Т.е. – нормативната уредба предвижда изрично възможност за обжалване само на акта на съда, с който молбата за издаване на заповед за запор е отхвърлена. На правото на държавите членки, в които се извършва процедурата, е предоставено разрешаването на неуредените в Регламента въпроси досежно съда, компетентен да разгледа жалби, и производството по разглеждането на жалби /чл.46 от Регламента /. При това положение уредбата в Регламента относно възможността за упражняване правото на жалба е допълнена с разпоредба на чл.618 б от ГПК. Но и съгласно същата само определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба. И според цитираната процесуална норма - част от особените правила на ГПК за процедура за европейска заповед за запор въз основа на Регламент №655/14, 4 актът на съда, с който се произнася по искане по чл.14 от Регламент №655/14, не подлежи на обжалване. Отказът да се поиска информация относно сметка /постановен по искане по чл.14 от Регламента/ не е от вида на преграждащите развитието на делото определения, нито попада в категорията на определенията по чл. 274 ал.1, т.2 от ГПК – не се касае за случай, изрично посочен в закона, поради което не подлежи на въззивен контрол. За този акт, к а к т о Регламент №655/14, така и ГПК, не предвижда процесуална възможност за обжалване, като не е и от категорията „преграждащи развитието на делото“ актове

/независимо, че в определение

№69/19.01.2024г., постановено по т.д. №671/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив, съдът е посочил, че е обжалваемо/.

Ето защо частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Както се посочи, искането, отправено до въззивния съд, съдържащо се в частната жалба, е да се отмени определението „въз основа на което е оставена без уважение молбата на „Т.-Е.“ ООД за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки“. В обжалваното определение обаче не се съдържа такова произнасяне /за оставяне без уважение молбата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, като от страната не е упражнено и право по чл.250 от ГПК/. Т.е. – липсва предмет на обжалване, съответно – обжалваем интерес, при което цитираното искане е недопустимо на самостоятелно основание.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане подадената от „Т.-Е.“ ООД, ЕИК 115030737 частна жалба срещу определение №69/19.01.2024г., постановено по т.д.

№671/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Т.-Е.“ ООД за отправяне на искане до информационния орган на държавата членка по изпълнението - Р. Ч. - и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6