Определение № 60 от 12.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. София, 11.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Н. Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900136 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Н. В. К. обжалва решение № 660 от 21.10.2022 г. по в.т.д. № 75/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което изцяло е потвърдено решение № 261493 от 11.11.2021 г. по т.д. № 1284/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав за отхвърляне на предявените от настоящия жалбоподател против „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, гр. София, искове с правно основание чл.

29 от ЗТР за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства – заличаване на В.Н. К. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, гр. София и вписването на И. Й. В. за едноличен собственик на капитала, поради разваляне на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.06.2017 г., вписването на О.К.за управител въз основа на решение на И. В., вписването на Красимир Кирилов Младенов като едноличен собственик на капитала на ответното дружество въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 24.06.2020 г., сключен с И. В..

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

1

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Задължен ли е съдът да обсъди заключенията на всички вещи лица (когато са извършени няколко експертизи) заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената сила на заключенията им съобразно обосноваността им и да изложи мотиви защо ги кредитира или не ги приема?

– като сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие с: решение № 118/15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, I гр. о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на ВКС, III гр .о.; решение № 57/08.05.2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на ВКС, II гр.о.

2.Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК? – основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с: решение № 60/25.3.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV гр.о. и решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на ВКС, III гр.о.

3.При преценка на доказателствата, включително и при упражняване на правомощията си по чл. 202 ГПК, съдът трябва ли да изхожда от съдържащата се в доказателствата информация - такава, каквато е, без да им приписва съдържание, каквото нямат? При формиране на вътрешното си убеждение, следва ли съдът да прилага правилата на логическото мислене, както да обсъди всички доказателства, а не произволно, еднозначни и избирателно само някои от тях, а други да игнорира? – обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с: решение № 69 от 09.07.2015 г. по гр.д. № 1582/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д. № 3848/2015 г. на ВКС, IV гр.о.

4.Във връзка с приложението на чл. 202 ГПК, при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения от експертизи на вещи лица по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи, защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 2 от ГПК.

5.Какъв е редът, по който може да бъде развален - писмен договор? В конкретния случай договор за прехвърляне на дружествени дялове съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ? Може ли същият да бъде развален на база свидетелски показания за подписано предизвестие за развалянето му? Изискването, съгл. чл. 87 от ЗЗД, при наличието на писмен договор, предупреждението за неговото разваляне обхваща ли и частта, удостоверяваща неговото получаване от адресата или то може да се установява със свидетелски показания? Допускането на свидетелски показания, удостоверяващи обстоятелства, за които законът изисква писмена форма, каквото представлява подписът на адресата на предупреждението за разваляне на писмен договор, не представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 87 от ЗЗД? По тези въпроси се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

„Селур ВК Холдинг“ ЕООД, гр. София, оспорва касационната жалба.

Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Н. В. К. има правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е наследник на В.Н. К. - едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, което подлежащо на вписване обстоятелство е заличено чрез първото атакувано вписване на нов собственик - И. Й. В., съпътствано от вписване и на нов управител на дружеството - О.К. избран от новия собственик В..

Установено е, че в исковата молба са изложени факти и обстоятелства, които при установяването им по делото биха могли да имат за последица извод, че последните вписани обстоятелства обективно не са съществували, както и такива които обосновават несъществуване на последващото вписване на нов собственик - К.М., също предмет на предявен с исковата молба иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

3

Установено е, че по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 16.10.2014 г. в изискуемата от закона форма, в редакцията на нормата на чл. 129 от ТЗ, към последната дата, е сключен договор, с който е изразена воля, В.Н. К. (наследодател на ищеца) да прехвърли на И. Й. В., собствеността върху притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 50 000 лв. На 28.06.2017 г. е сключен договор, с който е изразена волята И. Й. В. да прехвърли на В.Н. К. собствеността върху притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 29 800 лв.

По отношение на въведените с исковата молба и оспорени от ответника възражения за нищожност на тези две сделки поради сключването им, без страните да са искали да породят правни последици - пълна симулация, въззивният състав е приел, че събраните в тази връзка доказателства не установяват факти, от които може да се достигне до обоснован извод, че страните по горните сделки за прехвърляне на собствеността на дружествени дялове не са желаели настъпването на правните последици на сделките, респективно не е установена твърдяната пълна симулация.

Точно обратното, според въззивния съд, от събраните при условията на насрещно доказване вносна бележка от 19.02.2015 г. и заключение по ССчЕ е установено страните да са престирали изпълнение по сделката от 16.10.2014 г., като купувачът В. е внесъл в банков клон на каса по сметка на продавача К. сумата 25 000 лв. с отбелязване за основание: „по договор от 16.10.2014 г. частично“. Прието е, че с последното се опровергали и твърденията в исковата молба, че по сделката за прехвърляне на дружествените дялове от К., на В., липсвало плащане, което свидетелствало за симулацията.

Въззивният състав е приел за неоснователни, предвид недоказването им по делото и втората група твърдения в исковата молба, че договорът за прехвърляне на дялове от 28.06.2017 г. не е развален, по която причина и вписаното обстоятелство по връщане на правата в патримониума на И. В. е несъществуващо.

Посочено е, че в закона не е въведено специално изискване за реда, по който може да бъде развален договор за прехвърляне на дялове - чл. 129 от ТЗ, предвид на което и с оглед установената писмена форма, с нотарилана 4 заверка на подписите на договора, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, същият може да бъде развален с едностранно писмено изявление, отправено от изправната до неизправната страна.

Установено е, че изявление с последното съдържание е представено по делото, като същото не е оспорено в частта за положен подпис от автора на изявлението - И. В.. Прието е, че оспорването на ищеца касае датата на съставяне на документа и авторството на положения подпис за получил изявлението. Установено е, че предвид признанията в исковата молба на ищеца, последният документ е представен в АВп като приложение на заявление 20200521195347/21.05.2020 г., въз основа на което са вписани първата група спорни обстоятелства. Така е направен извод, че този документ е съществувал в този вид към момента на представянето му по заявление за вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър.

За спорната група факти, включително и относно оспореното авторство на документа, в частта на положен подпис за получил предупреждението от името на Васил К., по делото са събрани, по искане на страните, две единични и една тройна графологични експертизи, гласните доказателства от разпита на трима свидетели и писмени доказателства.

Приетото, първо по делото основно заключение на вещото лице Георги Михайлов е, че подписът за получил върху документа от 11.11.2019 г. не е положен от Васил К..

Даденото по допусната повторна единична съдебно-графологична експертиза от вещото лице Георги Тодоров заключение е, че подписът за получил под същия документ е положен от Васил К..

Заключението на допуснатата от въззивната инстанция при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК тройна СГЕ е, че подписът за получил предупреждението в документа от 11.11.2019 г, не е изпълнен от Васил К..

Въззивният съд е приел, че всички заключения са мотивирани, обосновани със специалните знания на експертите, предвид на което и при липса на притежавани от съда специални знания, които да насочат съда към възприемане на едно от тях, съдът е достигнал до извод, че на основание чл.

202 от ГПК следва да обсъди заключенията във връзка с останалите събрани по делото доказателства.

5

На първо място, въззивният съд е отчел показанията на доведения от ищеца свидетел - И.П.П. С оглед възприетите показания, съдът е приел, че отношенията между свидетеля, ищеца и бащата на ищеца са били изключително близки и е възможна заинтересованост на свидетеля, като показанията му са преценени съгласно чл. 172 от ГПК. Съдът не е възприел показанията на този свидетел относно здравословното състояние на Васил К. и че последният си е стоял в къщи и имал нужда от помощ, за да излиза цялата 2019 г., а и в периода есента на 2019 г. Намерил е, че тези показания се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Така е прието, че с оглед данните от съобщение за смърт от 28.04.2020 г. е установено, че посочените причини за смъртта на Васил К. на 27.04.2020 г. са полиорганна недостатъчност, остър респираторен синдром и др., които са означени да датират от 13-14 дни. Приета е липса на описание на друго тежко състояние, което да датира от предходен период. Описаните заболявания съдът е приел за нямащи пряко отношение към невъзможността на К. да бъде самостоятелно активен. Показанията на свидетеля за невъзможност на К. сам да извършва каквато и да е активност, включително да излиза от дома си и да посещава институции, са приети за опровергани от представените към допълнителния писмен отговор, изходящи от К. и неоспорени документи заявление до банка, нареждания до банка и молби до съд.

Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c81f3af-09e7-4d74-9777-1c83f4bb02b5