Решение № 76 от 10.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Б., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № **** от ****г., издадено от А.З. И. Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., с което на В. В. К., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 лв./255,65 евро, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лв./25,56 евро, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № **** г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

Становищата на страните:

Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от В. В. К., чрез адв. П.-М. М. Б. от АК-В., в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност. Иска се отмяна на Наказателното постановление.

Претендират се разноски.

Пред РС-Б. по време на съдебните прения на 05.03.2026г. жалбоподателят се явява лично и с адв. Б.. В пледоарията си адв. Б. заявява, че поддържа жалбата и че повредата /липса на шумозаглушител на 1 инкриминирания автомобил/ не е констатирана по съответния ред, а единствено се касае на база впечатление на единия свидетел, при еднократен оглед на автомобила, без същия въобще да имаме съдържащи се данни за съответната квалификация, познания в тази област или каквото и да е било друго. Твърди, че видимостта през предните странични огледала не е била замервана, а лицата могат да затъмнят до определен процент своите предни стъкла. Доколкото в случая полицаите не са използвали уред за измерване на светлопропускливостта на предните странични стъкла прави извод за недоказаност на това второ твърдяно нарушение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на РУ-Б. е изложил съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на разноските в съдебното производство, но същият не е страна в производството, поради което направените възражения и искания са недопустими и не следва да се вземат предвид.

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В. В. К. е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за правоуправление № ****, издадено за категории В М от ОДМВР-София. Санкциониран е многократно за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на ****г. около 03.20 часа в гр. Б. полицейските служители от РУ-Б. - В. Х. И. и М. Я. М. забелязали лек автомобил БМВ 530Д, с рег. № ****, който се движел по ул. **** с посока на движение от бул.

**** към ул. ****, който издавал силен шум, а когато го приближили установили, че водачът не се виждал от предните стъкла, поради поставена на тях щора. На основание констатираното полицаите спрели автомобила срещу номер 21 на ул. ****. Преди автомобилът да спре полицаите ясно видели, че водачът свалил щората от предните стъкла. В хода на проверката установили, че автомобилът е и с отстранен заден шумозаглушител. След установеното от тях бил извикан свидетелят И. И. – младши автоконтрольор в РУ-Б., който по 2 данни на свидетелите И. и М., както и след собствена проверка на място, в присъствието на двамата полицаи и водача на автомобила, съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № **** от ****г., за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 105, ал. 1, от ЗДвП, за това че жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ 530Д, с рег. № ****, негова собственост, в гр. Б. по ул. **** с посока на движение от бул. **** към ул. **** с опасна техническа неизправност (отстранен заден шумозаглушител) и ограничена видимост на предните странични стъкла(поставени щори).

Този Акт бил връчен на жалбоподателя В. В. К., срещу подпис на ****година.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в него А.З. И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ – Б. издал обжалваното Наказателно постановление № **** от ****г., с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 лв./255,65 евро за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от същия закон и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 50,00 лв./25,56 евро за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № **** г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

От приложеното заверено копие на НП № **** от ****г., се установява, че същото е връчено лично на нарушителя на 22.11.2025г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок – на 06.12.2025г. /чрез ССЕВ/.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение № **** от ****г.; справка за нарушител/водач; справка за собственост на лек автомобил; заповед № ****г. на Министъра на МВР за компетентност на актосъставителя и АНО; ЗППАМ № ****/****г., както и въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите И. И., В. И. и М. М.. За да се прецени достоверността в показанията на свидетелите В. И. и М. М. /очевидци на нарушенията/ от решаващо значение е вътрешната последователност и логичност в 3 изложението им, от една страна, а от друга дали то се подкрепя от останалите обективно установени факти по делото. Следвайки този принципен подход съдът прие, че в показанията на свидетелите В. И. и М. М. техните възприятия правдиво, непреднамерно и вярно отразяват съставомерните факти, причинно са свързани с тях и достоверно ги установяват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите заявяват, че са се намирал в непосредствена близост до управлявания от жалбоподателя автомобил, имали са видимост към водача и ясно са видяли, че именно той е свалил щорите от предните стъкла, които били поставени именно там. Освен това в редовно съставения акт за констатации (подписан без възражение) изрично е посочено, че водачът е управлявал автомобила с опасна техническа неизправност (отстранен заден шумозаглушител) и ограничена видимост на предните странични стъкла(поставени щори).

Именно защото свидетелските показания и писмените доказателства /изброени по-горе/ подкрепят фактите, посочени в АУАН, то на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие, че конкретният Акт разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.

В цялост всички събрани по делото писмени и гласни доказателства водят до извода, че е възможен само един извод за случилите се факти на ****г. и той е именно описаният по-горе и възприет и от административнонаказващия орган.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни лица (съгласно приложената по делото Заповед на МВР) като при съставянето, респ. при 4 издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Актосъставителят в случая – свидетелят И. И. е мл. автоконтрольор в РУ-Б. и е длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189 от ЗДвП /видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № ****г. на МВР/.

От приетата по делото заповед № ****г. на МВР, т.3.9., административно наказващия орган, в качеството си на началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З. И. - Началник група към ОДМВР София, РУ Б. т. е. следва да се приеме, че групата е именно " Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и, че дори да не е посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна полиция " от сайта на МВР – ОДМВР-София, който е публично достъпен, е видно че издателят на НП, към момента на издаването му е заемал именно тази длъжност.

Както в АУАН, така и в НП е посочено точно мястото и посоката на движение на нарушителя.

Водим от всичко изложено до тук Съдът приема, че в случая не е допуснато процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, поради което спорът следва да бъде решен по същество.

І . По отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че В. В. К. е управлявал автомобил с опасна техническа неизправност – отстранен заден шумозаглушител. За посоченото нарушение е наложено предвиденото в чл.

179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не е било нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като в нито един момент от административнонаказателното производство на К. не е било вменявано нарушение, различно от посоченото в АУАН и НП, като същият е 5 бил наясно какво нарушение му се вменява. Въззивникът е уведомен за неизправностите от актосъставителя още в хода на извършената му проверка.

Подписал е съставения му АУАН без възражения и не е подал такива в предвидения от закона 7-дневен срок. Неоснователно е възражението на въззивния жалбоподател относно липсата на възможност техническите неизправности да бъдат констатирани единствено и само с визуален оглед на МПС, тъй като видно от проведения в съдебното заседание пред РС разпит на полицаите В. И., М. М. и И. И., същите са посочили категорично, че автомобилът е нямал заден шумозаглушител. Безспорно така сочените от тези свидетели неизправности могат да бъдат установени само с визуален оглед.

Съгласно съдържанието на издадената срещу собственика на автомобила на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП ЗППАМ № ****/****г. за временното спиране от движение на моторното превозно средство до отстраняване на неизправността, която съгласно цитираната разпоредба е квалифицирана като опасна неизправност (при снет шумозаглушител). Следователно в случая, тази повреда правилно е квалифицирана като опасна с арг. от чл. 171, т. 2, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), а самото деяние като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От страна на въззивника, пред настоящата инстанция не са наведени твърдения, че управлявания от него лек автомобил е бил в изправност и не са ангажирани доказателства, оборващи установеното от актосъставителя.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата за управление и техническа безопасност и не е съобразил поведението си с тях.

Наложеното наказание за това нарушение по вид и размер е определено съобразно критериите по чл.27 от ЗАНН, така както е предвидено в чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, където размера на административната санкция е абсолютен и не дава възможност за индивидуализация. Нарушението е типично за деянията от този вид и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност /предвид и многобройните нарушения от К./, поради което не може да се обоснове маловажност.