Определение № 90 от 05.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Смолян, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500037 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

С Определение № 1056/17.12.2025 г. по гр. д. № 1492/25 г.

Смолянски районен съд е постановил връщане исковата молба на М. С. К. срещу „И. А. М.“ АД, В ЧАСТТА на предявените искове за неоснователно обогатяване по нищожни договори за паричен заем с номера 4868017/03.08.2023 г. и 4981924/15.12.2023 г. и е прекратил производството по делото в тази част.

Със същото определение е постановено връщане исковата молба на М. С. К. срещу „Ф. Б.“ ЕООД, В ЧАСТТА на предявените искове за неоснователно обогатяване по нищожни договори за паричен заем с номера 4868017/03.08.2023 г. и 4981924/15.12.2023 г. и е прекратил производството по делото в тази част.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата М. С. К., чрез пълномощник адв. В. Р., с оплаквания, че е неправилно, постановено е в противоречие с материалния процесуален закон.

В частната жалба се излагат доводи, че след като срещу всеки от ответниците се претендира по една обща сума, представляваща платени без правно основание възнаграждения по нищожни договори за предоставяне на гаранция и изброяването на отделните плащания има единствено пояснителен характер и служи за конкретизация на размера на вземанията, не са налице множество обективно съединени искове. Твърди се, че определящо за броя на исковете е съдържанието на петитума и предмета на търсената съдебна защита, а не броя на договорите или плащанията, от които се формира претендираната сума. Твърди се, че и по двата иска се претендира връщане на дадено без основание, като правното основание е едно и също – чл. 55 ал. 1 от 1

ЗЗД; искът по тази разпоредба има за предмет общото неоснователно обогатяване на ответника, произтичащо от липсата на правно основание за полученото, независимо дали това обогатяване се е реализирало чрез няколко отделни плащания или по няколко договора.

По повод приетото от съда, че преценката за основателността на всяко вземане следва да се извършва поотделно и не се влия от еднородността на правоотношенията, се твърди, че необходимостта съдът да анализира отделни договори и плащания е въпрос на доказване и установяване на релевантните факти, но не води до процесуално раздробяване на иска.

В обобщение в жалбата се сочи, че фактите, от които произтича вземането срещу всеки един от ответниците, са еднородни – едно и също правно основание /чл. 55 от ЗЗД/; ответникът е един и същ субект; петитумът сочи една обща сума; търси се едно осъждане.

Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за прекратяването и не е предоставил нов срок за изпълнение. Твърди се, че неизпълнението на незаконосъобразно и своевременно оспорено указание не може да обоснове прекратяване на делото.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана от надлежна страна в законно установения срок, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Гражданско дело № 1492/25 г. по описа на Смолянски районен съд е образувано по искова молба на М. С. К. срещу „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД. В исковата молба са въведени твърдения за сключени три договори за кредит с „И. А. М.“ АД, обезпечени с три договора за гаранция с втория ответник. Въведени са твърдения за нищожност и на трите договора с първия ответник и за нищожност на трите договора с втория ответник. Твърди се, че сумите, платени от ищцата над размера на отпуснатия кредит, са недължимо платено и се иска да бъде осъден първия ответник да заплати сбора от недължимо платените по трите кредита – общо в размер на 244, 40 лева.

Твърди се, че сумите платени по договорите за предоставяне на гаранция, са платени въз основа на нищожен договор, поради което се иска втория ответник да бъде осъден да заплати на ищцата сбора по платените по трите договора суми, общо в размер на 1 230, 60 лева. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

С разпореждане № 2405/24.10.2025 г. по гр. д. № 1492/25 г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указание в едноседмичен срок от съобщаване ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба, ,като представи доказателства за платена ДТ в размер на 170 лева за образуване на делото, представляващи разликата между пълния размер 2 на дължимата ДТ по чл. 1 от тарифата, във вр. с чл. 73 ал. 4 изр. второ от ГПК от 340 лева и внесената такава в размер на 245, 17 лева.

В дадения срок от ищцата е депозирана молба вх. №

925/04.11.2025 г. е направено искане за преразглеждане на приетото от съда във връзка с горното указание, че са предявени четери обективно съединени иска срещу първия ответник и четири обективно съединени иска срещу втория ответник. Твърди се, че срещу първия ответник е предявен един иск с обща цена на иска в размер на 244, 40 лева; срещу втория ответник е предявен един иск с обща цена на иска в размер на 1 230 лева. Излагат се доводи, сега посочени в частната жалба на ищцата.

С обжалваното определение районният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба. Районният съд е приел, че е неправилно разбирането на процесуалния представител на ищцата, че е предявен по един иск срещу всеки от двамата ответници. В мотивите си районният съд сочи, че неоснователното обогатяване произтича от плащания, извършени по четири отделни договора за кредит и четири отделни договора за предоставяне на гаранция, като преценката за основателността на всяко отделно вземане се прави поотделно и не зависи от други отношения между ищцата и двамата ответници. Районният съд сочи, че вземането за неоснователно обогатяване е на извъндоговорно основание, като в случая всяко отделно вземане е самостоятелно и не се влияе от еднородността на взаимоотношенията между ищцата и всеки от двамата ответници поотделно.

Настоящата инстанция счита, че именно защото се касае за иск за неоснователно обогатяване – извъндоговорно основание, в настоящия случай следва да се изхожда от така формулираната претенция на ищцата. Петитума на исковата молба съдържа искане първия ответник да бъде осъден да заплати на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД сумата от 244, 40 лева, както и искане втория ответник също на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД да заплати сумата от 1 2360, 60 лева. Обстоятелството, че претендираните суми се дължат по различни договори, не дава основание за извод, че по отношение всеки от договорите е налице отделен иск.

В случая отделни искове за недействителност на договорите за кредит и договорите за предоставяне на гаранция не са предявени. В редица свои актове Окръжен съд Смолян, по повод искане на ищци за освобождаване от внасяне на ДТ, е изразил становище, че не е необходимо да се предявява отделен иск за недействителност на договор за кредит и отделен иск за осъждане на кредитора да заплати недължимо платено поради недействителност на договора за кредит; при произнасяне по иска по чл. 55 ал.

1 предл.1-во от ЗЗД съдът в мотивите си се произнася по доводите за недействителност на договора за кредит и в зависимост от приетото се произнася по основателността на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

При преценка броя и вида на предявените искове от значение е дали се касае до защита на един или различни интереси /аргумент от чл. 72 ал.

3

1 и ал. 2 от ГПК/. Ако по делото е предявено едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда. В този смисъл Определение № 50047/26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на І т.о. на ВКС, в което също е посочена практика как се определя държавната такса, когато имущественият интерес касае едно благо, а основанията, от които това благо се извежда и лицата, от които това благо се претендира, са повече от едно.

Приема се, че за предявените с една молба искове, в защита на един интерес, се събира една държавна такса, или, както е разяснено в определение № 467/20.09.2011 г. на ІІІ г. о на ВКС, ако по делото се претендира едно благо таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда, и колкото и да са лицата, които го претендират или от които се претендира, при наличие на общност на основанията.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като незаконосъобразно подлежи на отмяна, поради което Смолянски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1056/17.12.2025 г. по гр. д. №

1492/2025 г. на Смолянски районен съд.

ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4