Определение № 3739 от 25.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3739 гр. София, 25.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002100094 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. Й., чрез адв. С. Ц. против решение № 132 от 19.07.2023 г. по в.гр.д. № 68/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което като е потвърдено решение от 24.11.2022 г. по гр.д. № 255/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД по иск на И. Ц. К. и Я. Ц. С. срещу касатора, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен на 24.09.2021 г. и обективиран в нот.акт № 353, том II, рег.№ 5130, дело 239/2021 г., сключен между Цаньо Иванов К. и П. Б. Й., по силата на който първият е прехвърлил на втория следните свои недвижими имоти: 1/ 4/6 ид.ч. от апартамент № 22, находящ се в гр.Велико Търново, ***, вх. Б, ет.4 с идентификатор *** по КККР, одобрена със заповед № РД1886/19.09.2008 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 85,41 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение 4-Б с площ от 4,71 кв.м. е 2,85 % ид.ч. от общите части на сградата и 2/ хангар, депо, гараж, находящ се в гр.Велико Търново, *** с идентификатор *** по КККР, одобрена със заповед № РД18-86/19.09.2008 г. на изп.директор на АГКК, със застроена площ от 21 кв.м., срещу задължението, което приобретателят поема за издръжка и гледане на прехвърлителя до края на жИ.та му, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя и са 1 уважени предявените от И. Ц. К. и Я. Ц. С. против П. Б. Й. искове с правно основание чл.108 ЗС по отношение на имотите, предмет на разваления договор за издръжка и гледане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Може ли наследниците на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане да развалят договора и да установят неизпълнение спрямо техния наследодател, след като самият той еднозначно преди смъртта си е заявил, че е „доволен“ от изпълнението на договора и е показал, че няма никакво намерение да го разваля, т.е. възниква ли за тях потестативно право за едностранно разваляне на договора, ако прехвърлителят е бил „доволен“ и е приемал изпълнението на договора до края на жИ.та си; 2 /Допустим ли е иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, когато прехвърлителят лично и пряко е заявил пред съпруга на ищцата: „Искам в къщата си; не ме интересува, прехвърлил съм имота на друг човек, гледай си болната жена, сменил съм ключовете, не ме търсете; сменил съм патроните на апартамента и на гаража, давам си дела, приписвам го на друг човек и нямате работа тука повече“; 3/При доказано с надлежен документ и/или гласни доказателства настаняване на прехвърлителя по договора от приобретателя в болнично заведение за извършване на жИ.тоспасяваща операция и провеждане на постоперативно лечение, прегледи с продължаващо транспортно обслужване, снабдяване с лекарства, подходяща храна и др. обслужвания на прехвърлителя, които обстоятелства по смисъла на чл.155 ГПК са ноторно известни като присъщи на проведеното лечение и поради това не се нуждаят от доказване, очевидно неправилен ли е изводът на съда, че тези обстоятелства са останали недоказани, поради което следват неблагоприятните за страната последици – разваляне на договора за издръжка и гледане и 4/ Допуснал ли е съществено нарушение на съдопроизводствените 2 правила, въззивният съд, като не е взел предвид всички обстоятелства, установени по несъмнен начин от свидетелката Курдова-племеница на прехвърлителя, с която той е поддържал най-близка връзка и контакти. Според касатора, даденото разрешение от въззивния съд по първите два въпроса протИ.речи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 138 от 7.10.2020 г. по гр.д. № 227/2020 г. на IV г.о., решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. на IV г.о. и решение № 60150 от 29.11.2022 г. по гр.д. № 2080/2020 г. на IV г.о.. По другите два въпроса, не се сочи конкретна практика на ВКС. Бланкетно е заявен и допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се също, че решението е очевидно неправилно.

На 16.05.2024 г. , т.е. след изтичане на срока по чл.285 ГПК, даден с разпореждане от 30.10.2023 г. на въззивния съд за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, касаторът е депозирал допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено „окончателна редакция на приложението към касационната жалба след постъпил отговор вх.

№ 19/02.01.2024 г.“ към жалбата срещу въззивното решение, в което са формулирани единадесет въпроса, между които и тези, формулирани в изложението към касационната жалба с вх. № 5620/25.10.2023 г.

Формулираните за първи път с това допълнително изложение въпроси не могат да бъдат предмет на производството по чл.288 ГПК, тъй като допълнителното изложение е подадено след изтичане на срока по чл.285, ал.1 ГПК за отстраняване на нередовността на касационната жалба.

Насрещните страни по жалбата – И. Ц. К. и Я. Ц. С., чрез адв. Х., са депозирали отговор, в който поддържат, че не е налице соченото от касаторите основане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси нямат характер на материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за необоснованост на конкретните фактически изводи на въззивния съд, а цитираните от касатора решения касаят различна фактическа обстановка, поради което и няма как обжалваното решение да им протИ.речи.

Изложено е също така и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Претендират присъждане на сторените в касационното производство разноски.

3

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първата инстанция и препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите й. За неоснователно е прието оплакването на въззивника за недопустимост на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, като се е позовал на т.3 от ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВКС, според която прекратителното действие на договора за прехвърляне на вещни права срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, като в наследственото имущество се включва и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора – прехвърлител, т.е. наследникът на последния може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от него права – съобразно дела си.

На следващо място съдът е приел, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, не се установява пълно изпълнение на задължението за гледане и издръжка, поето от ответника спрямо прехвърлителя, съобразно обема на престацията, уговорена в договора - да го гледа и издържа до края на жИ.та му, като му осигурява храна, дрехи, осветление, отопление, лекарства, лечение и погребение и съобразно конкретните нужди на прехвърлителя, който към момента на сключване на договора е имал сериозни здравословни проблеми предвид начина му на жИ.т, които са изисквали изпълнението на задължението да бъде ежедневно, непосредствено и непрекъснато. При съобразяване на установените по делото обстоятелства, че към м.09.2021 г. – преди и по време на сключване на договора, здравословното съС.ие на прехвърлителя е било значително увредено, страдал е от множество заболявания, в т.ч. от инсулинозависим захарен диабет със съдови усложнения и хипертонично сърце, които периодично са предизвиквали влошаване на общото му здравословно съС.ие и са налагали болнично лечение и различни по вид интервенции, както и възрастта и начина му на жИ.т, съдът е приел, че освен типичните и обичайни грижи, изразяващи се в осигуряване на храна, облекло и грижи за общото здравословно съС.ие, прехвърлителят се е нуждаел от грижи в по-голям обем, изразяващи се в поС.ен надзор на здравословното му съС.ие, непрекъснати, 4 системни и последователни грижи за лечението му и от осигуряване на адекватни битови условия на жИ.т. За установен е приет факта, че през м.ноември 2021 г., при настъпило влошаване на здравословното съС.ие на прехвърлителя, ответникът го е завел на лекар, след което е последвала хоспитализация и оперативна интервенция за отстраняване на пръст на крака му. Така положените от ответника грижи съдът е намерил за изолирани, поради което само въз основа на тях не би могло да се заключи, че е налице пълно изпълнение на задълженията по договора, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за извършвани периодични медицински прегледи, както и за медикаментозно лечение, които са били необходими с оглед влошеното здравословно съС.ие на прехвърлителя. Изводът, че полаганите от ответника грижи за здравето на прехвърлителя не са били достатъчни и не са довели до подобряване качеството му на жИ.т, се подкрепят и от показанията на свидетелите Бижев и Славчев. Изложил е конкретни съображения защо не кредитира показанията на св. Петкова относно полаганите от ответника грижи, изразяващи се в ежедневно осигуряване на храна. Начинът, по който прехвърлителят е починал и е бил открит месец след това в жилището му, е обсъден от въззивния съд само от гледна точка на усилията, които ответникът е положил за откриването му и които са показателни за неговото отношение към задълженията му по договора за издръжка и гледане. В тази връзка е приел, че ако ответникът е посещавал често апартамента, както твърди, той е следвало да знае навиците на К., леглото на което спи и да провери обстойно всяко място в жилището. Отчел е и обстоятелството, че след първоначалните огледи на жилището – първо самостоятелно, а после два пъти с полицейски служител, ответникът не е посетил жилището в продължение на повече от месец, тъй като ако го бе направил, би усетил миризмата от трупа преди съседите. От данните в представеното извлечение от банковата сметка на К., според което към 01.11.2021 г. наличността по сметката е била 9 394,92 лв., се установява, че до 19.01.2022 г. – когато К. е обявен за издирване, са теглени малки суми, а за периода от 19.01.2022 г. до 25.02.2022 г. от наличните суми по сметката са останали 65,41 лв., като само на 21.01.2022 г. за времето от 7,41 ч. до 7,50 ч. са изтеглени 4 000 лв. /десет пъти по 400 лв./. При тези данни съдът е приел, че независимо от кого са изтеглени сумите, грижата за финансовите дела и за паричните средства на прехвърлителя е следвало да бъде полагана от ответника само и единствено за издръжката на прехвърлителя, за 5 обезпечаване на неговия по-добър начин на жИ.т и по-добро здраве, тъй като именно това е съдържанието на задълженията на приобретятеля по алеаторния договор, като подобна грижа не се установява да е полагана, поради което е налице неизпълнение на договора в пълен обем, което е основание за неговото разваляне. За неоснователни са намерени доводите на ответника, че прехвърлителят е бил доволен от предоставените грижи, за който факт свидетелстват свидетелите Курдова, Бижев и Петкова, доколкото сам по себе си този факт не може да обуслови извод за точно изпълнение на задълженията на приобретателя, тъй като действителните нужди на прехвърлителя, най-вече с оглед здравословното му съС.ие и начина му на жИ.т, са изисквали грижи в по-голям обем, тъй като именно действителните нужди на кредитора определят изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено в договора, както е и в конкретния случай. Във връзка с цитираната от ответника съдебната практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1534/2009 г. на IV г.о., според която ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора, въззивният съд е посочил, че това разрешение е приложимо само в случай, че на прехвърлителя са били осигурени непрекъснати и адекватни грижи и издръжка съобразно конкретните му нужди, а в настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че полаганите от ответника грижи за прехвърлителя са били инцидентни, непоС.ни и неадекватни на неговите действителни нужди, поради което изпълнението на договора е само частично.