Определение № 770 от 28.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20244000500589 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. 2 от ГПК .

Подадена е частна жалба вх. № 6741 от 16.10.2024 г. от И. К. К. срещу определение № 493 от 05.07.2024 г., постановено по в.гр. д. № 349/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил влошеното му здравословно състояние, което му пречи да упражнява професионална дейност, липсата на имущество, трудов договор и парични средства в резултат на положен труд или от друга дейност, които му позволяват да упълномощи адвокат по делото.

Счита, че следва да има право на справедливо и честно разглеждане на делото, което предполага да получи правна защита, като се позовава на разпоредбите на ЕКПЧ в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ по делото.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима. Определението е връчено на страната 1 на 10.10.2024 г., а частната жалба е депозирана на 16.10.2024 г. чрез ЕПЕП в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК.

С молбата си, депозирана на 05.07.2024 г. по в.гр. д. № 349/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч въззиваемият И. К. К. е поискал от съда предоставяне на безплатна правна помощ по делото като му бъде назначен служебен защитник, който да го представлява по делото. Позовал се е на тежкото си финансово и здравословно състояние, което му пречи да се явява по делото. В молбата е взел мотивирано становище по жалбата за наличие на основания за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, постановен от РС Троян. Представил е ЕР на ТЕЛК.

С обжалваното определение постановено по реда на чл. 95 ал. 5 от ГПК за да оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ по делото Окръжен съд Ловеч е приел, че молителят не е обусловил необходимост от предоставяне на правна помощ, още повече, че е юрист по образование и е съобразил, че производството по делото е въззивно, не се налага събиране на доказателства, няма направени доказателствени искания от страните, въззиваемият е изразил писмено становище по жалбата и не се налага личното му присъствие по делото. Приел е също, че от представения по делото болничен лист се установява, че въззиваемият полага труд като юридически консултант.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно по следните съображения:

От представените по делото в двете инстанции писмени доказателства – декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК, удостоверение от НОИ, справка за трудови договори и ЕР на ТЕЛК се установява, че частният жалбоподател е на 62 години, женен, без доходи от трудова или друга дейност или от имущество, с доходи от пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок до 01.06.2027 г., с влошено здравословно състояние поради диагностицирани заболявания „застойна сърдечна недостатъчност“ и други заболявания, за първото от които му е определена 74 % нетрудоспособност за срок от три години. Установява се, че същият е декларирал на 13.11.2024 г., че семейството му се издържа от доходите на двамата съпрузи, а разходите на частния жалбоподател за лечение са в размер на 400 лв. месечно.

Въззивният съд приема при съобразяване на разпоредбите на чл. 95 от 2

ГПК, чл. 23 ал. 3 и чл. 24 ал. 1 т. 1 от ЗПП, че за да бъде предоставена безплатна правна помощ по едно гражданско дело за процесуално представителство по чл. 21 т. 2 от ЗПП следва да са налице комулативно две обективни предпоставки, от една страна страната следва да докаже, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение като представи доказателства за обстоятелствата, визирани в чл. 23 ал. 3 от ЗПП, а от друга от данните по делото следва да се установява, че интересите на правосъдието да изискват това и предоставянето на безплатна правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава.

В конкретният случай е налице само първата от тези предпоставки, доколкото от декларираните от молителя обстоятелства, за част от които са представени доказателства се установява, че доходите му от пенсия са в размер под размера на МРЗ за страната, а разходите му за лечение съставляват значителна част от тези доходи. При съобразяване на данните по делото ВтАС намира, че с оглед конкретния етап, на който се намира производството по делото, в което участва частния жалбоподател предоставянето на правна помощ на същия не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла. Касае за граждански спор, в който частният жалбоподател в качеството на потребител се ползва със засилена защита, с оглед задълженията на съда по чл. 7 ал. 3 от ГПК да следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, делото е приключило на първа инстанция с решение в полза на частния жалбоподател, пред въззивната инстанция нито една от страните не е правила доказателствени искания и не е твърдяла нови факти и обстоятелства или такива, осъществени преди приключване на първоинстанционното производство, за които по-късно е разбрала, респ. по делото не предстои събиране на доказателства, а с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК е преклудирана възможността да се събират нови доказателства, т.е. касае се за решаване на въззивна инстанция по същество на правен спор. Обстоятелствата, че частният жалбоподател е с доходи под размера на МРЗ за страната и с влошено здравословно състояние сами по себе си не обосновават нуждата му от предоставяне на безплатна правна помощ в производството, заболяването на частния жалбоподател не е такова, което му пречи да се движи и да се явява по делото, още повече, че явяването му по делото с оглед характера на спора не е задължително, а до 3 този момент същият адекватно и своевременно е защитавал правата си по делото.

При тези правни изводи въззивния съд намира, че назначаването на служебен защитник за процесуално представителство на частния жалбоподател не би могло да допринесе за защитата му по в.гр.д. № 349/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 493 от 05.07.2024 г., постановено по в.гр. д. № 349/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на въззиваемата страна И. К. К. за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство.

Определението е ОКОНЧАТЕЛНО при условията на чл. 95 ал. 6 от ГПК и не подлежи на обжалване, но препис от същото следва да се връчи на частния жалбоподател за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4