Решение № 74 от 11.03.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500110 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1/05.01.2026г. по гр.д. № 4086/25г. на СлРС, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на община С., Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.О. *, че М. С. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. Д.Г. **, С. М. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. Д.Г. ** и Д. М. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. Д.Г. ** са собственици на 960/1560 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18- 31/19.04.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, с адрес на имота гр. С., м. Р., с площ 1560 кв. м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 7398, ведно с построените в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 27 кв. м., брой етажи 1, предназначение:

Друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 13 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 26 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, на основание наследяване от общия наследодател М.Д. С., ЕГН: ********** и на ищците 1 са присъдени разноски по делото в размер на 1 457, 18 евро.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло първоинстанционното решение, като твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Заявява, че не са доказани характеристиките на давностното владение – да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, но съдът неправилно е приел, че спорните идеални части са придобити от ищците чрез давностно владение. Те не са ангажирали доказателства, че наследодателят им или те самите са манифестирали пред община С. намерение да владеят 960/1560 ид.ч. като изключителни собственици. Нито един от свидетелите не установява конкретни действия, с които да е демонстрирано намерение за своене и преобръщане на държането във владение, доколкото те са извършвали само търпими действия. Освен това въззивникът заявява, че в показанията свидетелите не се съдържат конкретни данни както за установяване на фактическата власт, така и за началния момент, от който би могъл да започне срокът на владението. Прави подробен анализ на събраните доказателства и сочи, че от тях не може да се изведе заключение за настъпило придобиване на спорните идеални части по давност от наследодателя на ищците. На следващо място въззивникът се оплаква, че неправилно и в нарушение на законовите постановки, е приел, че 10 годишната давност е изтекла, макар правилно да е счел, че тя започва да тече в случая от влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти – 18.05.2005г. Позовава се на нормите на ЗС и на решение №3 от 24.02.2022г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 16/2021г. и излага съображения, че към датата на предявяване на исковата молба е изтекъл давностен срок от приблизително 4 години и 1 месец, който е значително по-кратък от необходимия за уважаването на иска. Развива детайлни аргументи във връзка с писмените доказателствени средства и изтъква многократно повтарящи се доводи за неправилност на атакуваното решение, свързани с характера на имота, действията, упражнявани от ищците и наследодателя им и продължителността им във времето.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло атакувания акт и като неправилен и незаконосъобразен и вместо това постанови нов, с който отхвърли предявените искове, претендира разноски за двете инстанции..

2

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Счита атакувания акт за валиден, допустим и правилен. Излага контрааргументи, с които оборва всички наведени доводи и счита, че е доказано, че процесният имот е придобит по наследство и давностно владение, като е доказано по безспорен и категоричен начин, че са налице всички предпоставки за това.

Първоинстанционният съд е съобразил изцяло всички представени доказателства – гласни и писмени, обсъдил ги е и е извел вярна фактическа обстановка, която правилно е привел към приложимите материалноправни норми. Развива подробни съображения относно обема на правото, начина и времето на упражняване на владението и счита, че тъй като АЧОС е издаден при липса на доказателства, че имотът е общински, той не се е отразил на фактическата власт върху имота, тъй като тя никога не е била изземвана от праводателите на ищците и от момента на приемането на ЗОС и ЗДС фактическата власт е могла да се възприема като владение, годно да направи собственик наследодателя на ищците.

С оглед всичко изложено, въззиваемите молят въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди атакувания с нея акт.

Претендира разноски за тази инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата, оспорва отговора и иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват лично, за тримата се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по 3 реда на преупълномощаването, който оспорва въззивната жалба и поддържа всички свои аргументи, изложени в отговора. Моли въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са като цяло основателни.

Няма спор между страните, че процесният имот попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Потвърждава се твърдението на ищцитевъззиваеми, че с Решение № 103 от 30.08.1979 г. на ОбНС С. е предоставено на М.Д. С. – техен наследодател, право на ползване на земя в размер на 1 дка в м. „Р.“ на гр. С., а с Нотариален акт № 123, т. V, дело № 3505/1994 г. М.Д.

С. е признат за собственик на недвижим имот - 600 кв. м., пл. № 7398 в м.

„Р.“, на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците обосновават правото си с придобиването му чрез деривативния способ на наследяването от техния общ наследодател – М.Д.

С., поч. на 15.03.2018г., който го е придобил на оригинерно основание - по давност, респективно – чрез присъединяване на тяхното към това на наследодателя им давностно владение.

Чрез назначената по делото експертиза, чието заключение е прието без възражения, се установява, че за м. „Р.“, землище на гр. С., преди 1979 г. няма картен материал. Първият план за тази местност е Кадастрален план на вилна зона „И.“ гр. С. от 1989 г., а следващият е Планът за новообразуваните имоти за м. „Р.“, одобрен със Заповед № РД-11 -094 04/18.05.2005 г. на Областен управител на Област С., впоследствие е приет и действа до момента КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-1831/19.04.2006 г.

Експертът е категоричен, че ПИ с пл. № 7398 по КП от 1989 г. е идентичен с поземления имот № *** по ПНИ от 2005г. и с ПИ с идент. *** по КККР на гр. С. от 2006г., като по двата плана и по кадастрална карта процесният поземлен имот е с една и съща форма, граници и площ от 1560 кв. м.

С акт № 5119/25.06.2025г. за частна общинска собственост, ответната община С. се обявила за собственик на осн. чл. 56 ал. 1 и чл. 2 ал.

1 т. 7 от ЗОС, вр. чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ и пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на 960/1560 ид.ч. от имот с идент. *** по КККР на гр. С. от 2006г., като ищците са собственици, като наследници на Митко С., който е придобил по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с н.а. от 1994г. на останалите 600/1560 ид.ч.

Показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни, като установяват безпротиворечиво, че наследодателят на ищците, заедно със семейството си, е живял и ползвал целия имот до смъртта си през 2018г., след което съпругата му е продължила да го обитава още няколко години, в него има черешова градина и са построени сграда за обитаване и две селскостопански постройки /едната се ползвала като гараж/, като територията е по вид земеделска, с начин на трайно ползване – овощна градина. Упражняването на действията по ползване и управление на цялата площ на имота е било постоянно, открито насочено към всички, не е било прекъсвано и ищците са демонстрирали съзнание за притежание, никой не е предприемал фактически действия по ограничаване или отнемане на властта им.

Така, доколкото целият имот е бил с непроменяни във времето площ и граници, може да се приеме, че наследодателят на ищците /респективно - и те самите/, са имали еднакво отношение към идеалните части надвишаващи правото на собственост и към тези, придобити по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тоест – са имали съзнанието, че владеят целия имот за себе си и това положение е било несмущавано, явно и непрекъсвано, поради което поведението им приобретава признаците на владение.

Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на въззивника, че свидетелските показания са неконкретни от гледна точка на началния момент на владението, тъй като и двамата посочват откога познават наследодателя и семейството му – свидетелката К. Миленкович е роднина и използва фразата „откакто се помня“, свидетелят Колев сочи 2000г. като време на запознанство с тях, поради което съдът може да приеме, че показаният им се отправят към най-ранния момент, посочен от всеки от тях.

5

Що се отнася обаче до успешното изтичане на срока на давностно владение, с което правната норма свързва възникването н аправото на собственост за владелеца, въззивният състав намира, че такова не е настъпило към момента.

След като процесният имот попада в регламента на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а наследодателят на ищците е придобил право на собственост само върху 600 кв.м., т.е. – 600/1560 ид.ч. от имота, то останалите 960 кв.м. или 960/1560 ид.ч. са останали без собственик и съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ общината придобива собствеността след влизане в сила на плана за земеразД.е и одобряване на карта за съществуващи и възстановими стари реални граници. Така началният момент, от който се поставя в течение 10 годишният срок за недобросъвестно владение, каквото безспорно е настоящото, е влизането в сила на плана за новообразуваните имоти, който в случая е 18.05.2005г.