Решение № 288 от 19.04.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Кюстендил, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520100441 по описа за 2022 година

ИСКР. Д. СТ., ЕГН: **********, адрес: обл. Кюстендил, общ. Невестино, **** е предявила против Потребителна кооперация „Напредък“, ЕИК:

000242402, със седалище и адрес на управление: обл. Кюстендил, общ.

Невестино, с. Ваксево,искове да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че и дължи сумата от 4206.72 лв./срвн.л.14 от гр.д.№ 1483/ представляваща дължимо обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,ведно със законната лихва върху същата,считано от 05.05.2021 год. до окончателото и изплащане.Претенидра се и присъждане на разноските от заповедното и настоящи производства.

В молбата /и допълнителна молба–уточнение с вх. №1980/20.07.2021 г./ ищцата сочи, че на 11.11.2019 г. влязло в сила решение по гр. д. №395/2019 г. по описа на КРС, с което било признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със Заповед №3 от 28.11.2018 г. на председателя на Потребителна кооперация „Напредък“,но поради това

,че не се явила в двуседмичен срок ,за да заеме длъжността,от която е уволнена,обстоятелство коментирано в решение от 12.11.2020 г. по гр. д. №377/2020 г. по описа на КРС ,считано от 25.11.2019 г. ,то по този начин трудовото правоотношение 1 било прекратено. Твърди, че както към 09.12.2019 г., така и към 28.11.2018 г. била придобила право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – брутното й трудово възнаграждение за срок от шест месеца, поради прекратяване на трудовото правоотношение, след като била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 10 години трудов стаж през последните двайсет години. В тази връзка подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 4206, 72 лв. – обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането. По заявлението било образувано ч.гр.д. №863/2021 г. по описа на КРС, срещу което постъпило възражение. С оглед горното моли да бъде постановено съдебно решение, с което бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 4206, 72 лв. – обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ за срок от 6 месеца, базирано на месечно трудово възнаграждение в размер на 701, 12 лв. и лихва от 05.05.2021г., която е датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноските по настоящото и по ч.гр.д. №863/2021 г. по описа на КРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна сочи, че искът е недопустим и неоснователен. Изтъква, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед №3/28.11.2018 г. Ищцата била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.12.2018 г., което било повече от месец след като й било прекратено трудовото правоотношение с представляваната от ответницата кооперация.

Към 30.12.2018 г. ищцата не била в трудово правоотношение с кооперацията, т.е. трудовото правоотношение било прекратено на 28.11.2018 г., което било преди придобиването на право на пенсия за стаж и възраст. Коментира се в отговора, че на 11.11.2019 г. влязло в сила решение по гр. д. №395/2019 г. по описа на КРС, с което уволнението на ищцата е признато за незаконно, отменена е заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение и същата е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението. С. не се явила в двуседмичния, законоустановен, срок за заемане на длъжността, което било посочено в мотивите на решение №260147/12.11.2020 г. по гр. д.

№377/2020 г. по описа на КРС. В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

Видно от Заповед № 224/30.09.1981 г. на председателя на Потребителна кооперация „Напредък“, с. Ваксево, / приложена в трудовото досие, прието и приложено по настоящото дело/, ищцата била назначена в същата кооперация на длъжност „производственичка плетачка“,като продължила да работи в кооперацията до 28.11.2018 г., когато със Заповед №3/28.11.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено. Последната заемана длъжност от С. е „продавач-консултант“ . Горната цаповед била обжалвана и по гр.д.

№395/2019 г. по описа на КРС с Решение №640 от 17.07.2019 г., влязло в сила на 11.11.2019 г.,уволнението било признато за незаконно като ищцата била възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност.С решение № 260147 от 12.11.2020 г., влязло в сила на 16.03.2021г., постановено по гр.д.

№377/2020 г. по описа на КРС, ПК „Напредък“ е била осъдена да плати на С. сума в размер на 3831,12 лв., представляващи обезщетение на основание чл.

225, ал. 1 от КТ за периода 28.12.2018 г. – 28.06.2019 г. Съгласно разпореждане от ТП НОИ, гр. Кюстендил, / л.11/ на С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.12.2018 г., въз основа на заявление, подадено на 08.02.2019г. От приложените по делото доказателства се установява, че последното изплатено на С. брутно трудово възнаграждение е в размер на 638, 52 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира иска за процесуално допустим - предявен е от легитимирана страна при наличието на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за осъществяване правото му на иск, срещу 3 надлежен ответник.

По основателността:

Исковата претенция е с правно основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. За да е основателен искът ищецът следва да докаже, че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество; че към момента на прекратяване на правоотношението служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е работил при същия работодател поне 10 години през последните 20 години и размерът на дължимите обезщетения.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория "гратификационни" - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че "е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия". Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.

В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са - прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за възникване правото на увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати) е - последните 10 години трудовият стаж да е при един и същ работодател.

Видно от доказателствата по делото, а и няма спор между страните, че трудовото правоотношение по отношение на С. е било прекратено със Заповед №3/28.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между С. и ПК „Напредък“, с. Ваксево“,същата е била предмет на съдебен контрол и отменена с влязло в сила решение по гр.д.№ 395/2019 год.

КРС.Няма данни и доказателства по делото след отмяната на горната заповед 4 трудовото правоотношение с ищцата да е било повторно прекратено с издаването на уволнителна заповед от представляващият ответната кооперация,като между страните не е спорно,че същото е прекратено по право-чл.325,т.2 КТ,считано от 09.12.2019 год.

Както бе изтъкнато по-горе основната предпоставка за изплащане на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ е да е налице прекратяване на правоотношението ,независимо от основанието за това.Действително с решение № 260147 от 12.11.2020 г., влязло в сила на 16.03.2021г., постановено по гр.д. №377/2020 г. по описа на КРС, ПК „Напредък“ е била осъдена да плати на С. сума в размер на 3831,12 лв., представляващи обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 28.12.2018 г. – 28.06.2019 г.,като е отхвърлен искът за изплащане на обезщетение за недопускането й на работа след отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата от преди това длъжност.Това решение ,въпреки че като се вземе в предвид ,че мотивите му не се ползват със СПН ,е резултат на анализа на съда,че ищцата не се е явила в срок след отмяната на предходното уволнение,за да заеме длъжноста,от която е била уволнена.В същност между страните понастоящем няма и спор по това обстоятелство,при което следва да се приеме,че трудовоправната връзка между страните е прекратена по право по смисъла на чл.325,т.2 КТ,при което работодателят дължи изплащане на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ.При положение,че по гр.д.№ 377/2020 год.съдът е уважил предявеният иск с пр.осн.ч.344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ за сумата от 3831.12 лв.,представляваща шестмесечният сбор на брутното трудово възнаграждение на ищцата ,получено за пълен отработен месец преди уволнението, то това решение ,на осн.чл.298 ГПК обвързва настоящият състав и досежно размерът на искът по чл.222,ал.3 КТ,какъвто е настоящият,при липса на доказателства,че след уволнението и отмяната му ищцата е работила пълен отработен месец в ответната кооперация и размерът на БТВ е в претендираният от нея исков размер.Върху горната сума се дължи и законната лихва, считано от 05.05.2021 год.,когато същата е депозирала заявлението по чл.410 ГПК,по което е образувано гр.д.№ 863/2021 год.КРС,по което не се спори.

5

Следва да се отбележи,че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение,въпреки отмяната на посочената заповед и признаването на уволнението за незаконно ищцата е имала правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както по чл.68 КСО,така и по чл.68а КСО.Съгласно условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените, а от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година. Наред с изискването за възраст кумулативно трябва да е осъществено изискването жените към 2016г. да имат 35 г. осигурителен стаж, а от следващата година осигурителния стаж се увеличава с по 2 месеца на година до достигането му от 37 г. осигурителен стаж. Видно от приложеното по делото разпореждане от НОИ / л.11/ С. към 30.12.2018 г. е имала осигурителен стаж 41 г. 7 месеца и 4 дни,т.е имала е изискуемия минимум осигурителен стаж, като въпреки че не е изпълнявала изискването за навършена възраст / тогава е била на 61 г. и 29 дни,при изискуема от КСО за календарната 2018 г. минимална възраст от 61 г. и 2 м. /,за получаването на пенсията по чл.68 КСС,то е имала възрастта за получаване на пенсията по чл.68 а КСО.Право на пълна пенсия по чл. 68, ал.1, т.1 от КСО ищцата е придобила на 30.12.2018 год. ,каквото е притежавала и към датата на отмяната на уволнението като незаконно,както и към 09.12.2019 год.,която е била крайната дата за ищцата за явяването и на раблота след отмяна на уволнението и от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено по право на осн.чл.325,т.2 КТ.

Извън горното,обуславящо извод за частична основателност на исковата претенция ,между страните не се спори, а се установява и от приложеното трудово досие на С., че същата има трудов стаж считано от 1981 г. до декември 2019 г. при един и същ работодател - ПК „Напредък“, с. Ваксево, т.е. реализирала е най-малко десет години трудов стаж през последните двадесет години при този работодател. Това обстоятелство не се оспорва и от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание.