Решение № 4282 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100507207 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

С Решение №2522/13.02.2024г., постановено по гр.д. №59329/2022г. по описа на Софийски районен съд, 171-и състав, ответникът Столична община, БУЛСТАТ 000696327, е осъден да заплати на ищеца Л. И. Г., ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД сума в размер на 502,68 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на притежаван от ищеца лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „200”, с регистрационен № ****, при пътно-транспортно-произшествие, настъпило на 14.09.2022г., в град София, при движение на автомобила по бул. „Тотлебен”, с посока от бул. „Иван Евстатиев Гешов” към площад „Руски Паметник” – на кръстовището с бул. „П. Славейков”, вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 1 026,48 лева.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.49 ЗЗД е депозирана въззивна жалба от ищеца. В нея същият твърди, че първоинстанционният съд неправилно не му е присъдил сумата от 524 лева по издадената от ЕТ „САВИЛА И-В. Г.а“ фактура №102/20.09.2022г. за следните извършени във връзка с отстраняване на щетите по увредения автомобил услуги, а именно- шлайфане и подготовка за боя на джанти, тяхното боядисване и полиране, както и за необходимите за това материали.

1

Поддържа, че третото лице-помагач на страната на ответника „Автомагистрали София” ЕООД е възразило срещу липсата на доказателства за плащане на посочената фактура едва преди хода по същество на спора, като това е причината такива не са представени. Заявява, че фактурата е платена на 10.10.2022г. от неговата майка- Л.А., като представя доказателства за това. Предвид изложеното, намира претенцията си за доказана и отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и нейното уважаване.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника Столична община, в който се изразява становище за неоснователност на подадената от ответното дружество въззивна жалба, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третите лица-помагачи на страната на ответника „Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София” ЕООД, ЕИК 103561146, и „Пътища София” ООД, ЕИК 205102018, не са взели становище по подадената въззивна жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно, като настоящата съдебна инстанция споделя изложените в мотивите му съображения и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. С оглед направените във въззивната жалба оплаквания и предвид задължението си да изложи съображения по отношение на тяхната основателност, съдът намира, че следва да добави следното:

Районният съд е сезиран с предявен от Л. И. Г. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 026,48 лева, представляваща обезщетение за причинени при пътно-транспортно-произшествие /ПТП/, настъпило на 14.09.2022г., в град София, вследствие на попадане в необезопасена дупка на пътното платно имуществени вреди на собствения му лек 2 автомобил марка „Мерцедес”, модел „200”, с регистрационен № ****, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Доколкото постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано единствено в отхвърлителната му част, то в останалата част, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 502,68 лева, съдебният акт е влязъл в сила и между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите го факти, а именно- виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие на негови служители във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди. Следователно спорен между страните на този етап от производството е единствено въпросът относно размера на вредите и по-конкретно относно претендираната по фактура №102/20.09.2022г. сума, за която първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира изводът на районния съд за правилен. От представената фактура №102/20.09.2022г. се установява, че плащането следва да бъде осъществено по банков път. В същото време ищецът не е ангажирал доказателства за извършен превод, въпреки изрично направеното от страна на третото лице-помагач на страната на ответника „Автомагистрали София” ЕООД оспорване в подаденото от него на 15.11.2023г. становище и разпределената му с определението по чл.140 ГПК доказателствена тежест да установи размера на претърпените от него вреди. Едва с подадената въззивна жалба ищецът представя платежно нареждане от 10.10.2022г., видно от което на посочената дата неговата майка Л.А. е извършила паричен превод в размер на 524 лева по банкова сметка на ЕТ „САВИЛА И-В. Г.а“, посочвайки като основание за транзакцията „плащане по фактура 102“. В подадена на 21.03.2024г. молба същият сочи като причина за представяне на платежното нареждане на този етап от производството влошените му отношения с неговата майка и отказът й да му предостави посочения документ. Доколкото не се установява наличието на предпоставките по чл.266 ГПК приложеното към въззивната жалба доказателство за извършеното плащане не е прието от въззивния съд, с оглед на което претенцията на ищеца по отношение на процесната сума в размер на 524 лева е останала недоказана.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 50 евро.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2522/13.02.2024г., постановено по гр.д. №59329/2022г. по описа на Софийски районен съд, 171-и състав, в частта, в която предявеният от Л.

И. Г., ЕГН **********, срещу Столична община, БУЛСТАТ 000696327, иск с правно основание чл.49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 502,68 лев до пълния предентиран от 1 026,48 лева.

ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН **********, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ 000696327, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК сумата от 50 евро, представляваща юрисконкултско възнаграждение.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника – „Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София” ЕООД, ЕИК 103561146, и „Пътища София” ООД, ЕИК 205102018.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4