Решение № 213 от 12.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Ямбол, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение № 46/1.02.2023 г. на EРС, постановено по гр.д.№ 588/2022 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на Я.А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.***** на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г./ сумата от 651.43 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2022г. до окончателното й изплащане , както и разноски за съдебното производство в размер на 400 лева и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението, постановяване на ново за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване 1 на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. била приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Според въззивника т о в а е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат прис ъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна.

Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът не изпраща представител.

От пълномощника на въззиваемия адв.Б. е депозирано писмено становище, с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за отхвърляне на въззивната жалба с изложени съображения, според които спорът между страните не попада в обхвата на постановеното от ВКС ТР №1/15.03.2023г. по тълк.д.№1/2020г.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лег Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Я. А . Ц. е полагал труд в ГПУ Малко Търново, РД „Гранична полиция“ Елхово, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за 2 положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 5 2 8 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 5 2 8 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 604 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 76 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 651,43 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като основателна, а постановеното решение като неправилно по следните съображения:

Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.

По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата 3 предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това, различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коифициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20г.

Неоснователен е доводът на пълномощника на въззиваемия, че в обхвата на посоченото ТР на ВКС не попада настоящия спор, доколкото същият касае период преди изменението от 2020г. на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която редакция на нормата 4 работното време през нощта е 8 часа. Нито в мотивите, нито в диспозитива на постановеното и задължително за съдилищата тълкувателно решение, ВКС е посочил, че даденото задължително тълкуване касае приложението на Закона за МВР, но след неговото изменение с ДВ бр. 60/07.07.2020г. Обратно, в самите мотиви е анализирана нормата на чл.187 ЗМВР в действалата и сега действащата й редакция, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно, като изрично е направено тълкуване на израза "8 часа дневно" - че смисълът е, че работното време е 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата светла част и през нощта – в неговата тъмна част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. В чл.187, ал.3 ЗМВР, в редакцията преди изменението от 2020г., също е посочен времевият интервал за полагане на труд през нощта и той е от 22 до 6 часа, т.е. 8 часа. От съдържанието на тълкувателното решение е изяснено, че непълнота на правната уредба в ЗМВР липсва както преди, така и след изменението на закона. Поради това, настоящият състав не споделя становището на въззиваемата страна, че за спора е неприложимо тълкуването, дадено в ТР № 1/2020г. /15.03.2023г. по т. д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.