Решение № 171 от 04.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. С., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20255500900155 по описа за 2025 година

Ищецът твърди, че на 05.07.2024г. е продал на „Е.“ ЕООД стоки покривни и стенни термо панели на обща стойност 61 641.00 лв. с ДДС. За извършената продажба е издадена данъчна фактура

№

6000003244/05.07.2024г. Във фактурата е посочен начин на плащане – с платежно нареждане по банковата сметка на „С." ЕООД. Сочи, че купувачът е следвало да заплати цялата дължима сума в деня на издаване на фактурата. С платежно нареждане от 05.07.2024г. „Е.“ ЕООД е заплатило по сметката на ищеца сумата в размер на 30 500 лв., представляваща частично плащане по фактура № 6000003244/05.07.2024г. По така издадената фактура е останала за плащане сумата в размер на 31 141.00 лв. (тридесет и една хиляди сто четиридесет и един лева), която не е заплатена и към настоящия момент.

Ищецът сочи, че е осчетоводил процесната фактура, като същата е включена в дневника му за продажби за месец 07.2024 г., както и е подал и Справки декларации по ЗДДС. Твърди, че задължението на ответника по описаната фактура е в размер на 31 141.00 лв. (тридесет и една хиляди сто четиридесет и един лева), което към настоящия момент не е изплатено.

Заявява, че ответникът „Е.“ ЕООД не отрича задълженията си, но не извършва никакви плащания.

Посочва, че предвид това, за ищеца е налице правно основание по чл.327 от ТЗ и чл.79, вр. с чл.86 от ЗЗД да предяви настоящите искове срещу неизправния длъжник и да поиска от съда да го осъди да му заплати сумата от 31 141.00 лв., представляваща неплатен остатък на главница по фактура № 6000003244/05.07.2024г. Поради забавеното плащане на фактура № 1

6000003244/05.07.2024г., ищецът претендира ответникът „Е.“ ЕООД да бъде осъден да му заплати и сумата от 3454.58 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатения остатък на главница по фактура № 6000003244/05.07.2024г., считано от 06.07.2024г. - датата, следваща датата на която е следвало да бъде извършено плащането, до датата на депозиране на исковата молба в съда. Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 31 141.00 лв. по процесната фактура № 6000003244/05.07.2024г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че длъжникът „Е.“ ЕООД не отрича задълженията си, но и не извършва никакви плащания.

Посочва, че поради поведението на ответника и с оглед на изпадането му в забава, ищецът е потърсил правата си чрез способа на обезпечението пред ОС-С.. По образуваното ЧТД 84/2025, по описа на ОС – С. съдът определил обезпечителна мярка запор на банковите сметки на ответника във всички банки до сумата от 31 141.00 лв., представляваща неплатен остатък по фактура № 6000003244/05.07.2024г.

Във връзка с воденото производство по обезпечение на вземането, ищецът е заплатил общо сумата в размер на 1845.00 лв., от които 45.00 лв. за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск и за издаване на обезпечителна заповед и 1 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Посочва, че по издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело № 1361/2025г„ по описа на ЧСИ Г.К., с peг. № 924, с район на действие СГС, по което са наложени и допуснатите обезпечителни мерки. За образуването на това изпълнително дело, ищецът е заплатил сумата в размер на 66.00 лв. за авансови такси по ИД - за образуване, покана и запори.

Изложено е, че съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г.на ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Върховните съдии са категорични, че се налага извод за неприложимост на чл. 81 ГПК спрямо обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Счита, че с оглед на гореизложеното, следва категоричния извод, че разноските за обезпечение и за образуване на последващото изпълнително дело са дължими и следва да бъдат претендирани именно с предявяването на настоящия иск.

Ищецът моли, съдът да му присъди и дължимата законна лихва върху претендираната главница по приложената данъчна фактура от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на дължимите суми.

На основание чл.327 от ТЗ и чл.79, вр. с чл.86 от ЗЗД, ищецът моли съда 2 да постанови решение, с което:

„Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, представлявано от управителя П.В.Л., да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, представлявано от управителя М.Т.М., сумата в размер на 31 141.00 лв. (тридесет и една хиляди сто четиридесет и един лева), представляваща неплатен остатък на главница по фактура № 6000003244/05.07.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

Да осъди „Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

С., * *, представлявано от управителя П.В.Л., да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, представлявано от управителя М.Т.М. сумата от 3 454.58 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху неплатения остатък на главница по фактура № 6000003244/05.07.2024г., считано от 06.07.2024г. датата, следваща датата на която е следвало да бъде извършено плащането, до датата на депозиране на исковата молба в съда.

Да осъди „Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

С., * *, представлявано от управителя П.В.Л., да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, представлявано от управителя М.Т.М., сумата в размер на 1845.00 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева), формирана от 45.00 лв. за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск и за издаване на обезпечителна заповед и 1 800.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, заплатени по ЧТД 84/2025 по описа на ОС - С..

Да осъди „Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

С., * *, представлявано от управителя П.В.Л., да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, представлявано от управителя М.Т.М., сумата в размер на 66.00 лв. (шестдесет и шест лева) за авансови такси по изпълнително дело № 1361/2025г„ по описа на ЧСИ Г.К., с peг. № 924, с район на действие СГС.

Претендира за направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ищецът моли, присъдените суми да му бъдат изплатени по посочена разплащателна сметка.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от ищеца доводи, приема за установено следното:

С оглед на изложените от ищеца обстоятелства, съдът намира, че са предявени искове с правно основание по чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на адреса на 3 управление на дружеството при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Същият е редовно и своевременно призован на основание чл. 47, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ГПК за насроченото по делото съдебно заседание, за което не се е явил представител.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника, същият е редовно призован и са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа.

Второто изискване, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, видно от представените по делото доказателства.

С оглед изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Следва да се уважат предявените искове, като съдът постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за настоящото исково производство в размер на заплатената държавна такса от 707,54 евро (1383,82 лв.) и адвокатско възнаграждение в размер на 920,33 евро (1800 лв.) Съгласно ТР № 6 от 6.11.2013г.на ВКС по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК, в настоящото производство следва да се присъдят и направените от ищеца разноски в производството по обезпечение на исковете в общ размер от 1845 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева), с равностойност 943,33 евро, включващи: 45 лв. за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск и за издаване на обезпечителна заповед и 1 800.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, заплатени по ЧТД 84/2025 по описа на ОС - С..

Ответникът следва да заплати и разноските в изпълнителното производство в размер на 66 лв. (шестдесет и шест лева), с равностойност 33,75 евро за авансови такси по изпълнително дело № 1361/2025г„ по описа на ЧСИ Г.К., с peг. № 924, с район на действие СГС. По делото са представени надлежни доказателства за действителното извършване на тези разходи – фактура № 1000073141/29.05.2025 г. и сметка № 10000135173, издадени от ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС (в този смисъл Определение № 50411 от 28.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2983/2020 г., III г. о.) Водим от изложеното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК във връзка с чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

С.**, да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, сумата в размер на 15 922,14 евро (петнадесет хиляди деветстотин двадесет и две евро и четиринадесет евроцента), с равностойност 31 141.00 лв.

(тридесет и една хиляди сто четиридесет и един лева), представляваща неплатен остатък на главница по фактура № 6000003244/05.07.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2025г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

С.**, да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, сумата в размер на 1 766,30 евро (хиляда седемстотин шестдесет и шест евро и тридесет евроцента), с равностойност 3 454.58 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху неплатения остатък на главница по фактура № 6000003244/05.07.2024г., считано от 06.07.2024г. датата, следваща датата на която е следвало да бъде извършено плащането, до датата на депозиране на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

С.**, да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, сумата в размер на 943,33 евро (девестотин четиридесет и три евро и тридесет и три евроцента), с равностойност 1845.00 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева), формирана от 45.00 лв. за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск и за издаване на обезпечителна заповед и 1 800.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, заплатени по ЧТД № 84/2025 по описа на ОС - С..