Решение № 3929 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3929 гр. С., 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110204981 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

В. А. Н. ЕГН ********** от град С., ж.к.“********** обжалва наказателно постановление (НП) № 23-4332-004546/23.03.2023г. издадено от Г. В. Б.-началник група в СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което са наложени: глоба от 20 лева - за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП и глоба от 100 лева – за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Жалбоподателката моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител адв.З. от САК, изразява становище, че поддържа жалбата и счита, че не е извършила описаните в НП нарушения, твърди, че не притежава свидетелство за управление на МПС.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище, представени са писмени бележки, в които са развити съображения за потвърждаване на НП.

1

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

На

23.10.2022г. около 01:30 часа, служители на Отдел“Пътна полиция“СДВР били изпратени, след сигнал за ПТП на местопроизшествието в град С., на бул.“П. ****“, където лек автомобил“********“, с рег.№ ********, управляван от Р. С., движейки се по булеварда, в посока към булевард“*******“, в дясната пътна лента за движение бил ударен в неговата задна част, от движещия се в същата посока на движение лек автомобил“*********“, с рег.№ ********, управляван от неизвестен водач.Причината за настъпване на описаното ПТП е била липсата на адекватно поведение от страна на водача на лек автомобил “*********“, с рег.

№ ******** и движещият се пред него в същата пътна лента лек автомобил “********“, с рег.№ ********, въпреки наличието на достатъчно голяма зона за пряка видимост в полезрението му.Действията на водача на лек автомобил „*********“, с рег.№ ********, управлявайки в тъмната част на денонощието по добре осветено пътно платно, суха и чиста асфалтова настилка и неупражнявайки достатъчен контрол над управлявания автомобил, са довели до настъпване на описаното ПТП.Полицейските служители пристигнали на местопроизшествието, след като свидетелят Стамболов, управляващ автомобил “********“, с рег.№ ******** като шофьор на такси, сигнализирал за случилото се на телефон 112.От показанията на този свидетел, се установява, че при пристигането на полицаите, шофьорът на другия автомобил „*********“, с рег.№ ******** и спътника му – и двамата момчета, видимо употребили алкохол-неустановени по делото лица, си тръгнали, оставяйки автомобила си.Предвид извършените от полицейските служители констатации на място и с оглед твърденията на свидетеля Стамболов, мл.автоконтрольор П. Т. К. изготвил докладна записка и съобразявайки изложените в същата факти, свидетелят мл.автоконтрольор С. Д. съставил 2

АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Видно от писмо вх.№ 78759/08.03.2024г.от Началника на ОПП – СДВР, няма данни жалбоподателката В. А. Н. да е придобила правоспособност за управление на МПС и не й е издавано българско, национално свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Жалбоподателката Н. не оспорва факта, че е собственик на автомобил „*********“, с рег.№ ********, но в подписаната от нея декларация през ОПП СДВР е заявила, че не знае кой кара този автомобил.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка, заключението по изготвената автотехническа експертиза и от показанията на разпитаните свидетели.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и основателна по следните съображения:

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.»в» от същия закон, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска произшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията на която е настъпило произшествието и изпълнява дадените указания.

АНО носи доказателствената тежест в настоящото производство, но не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че жалбоподателката е управлявала процесното МПС и, че е водачът причинил ПТП, още повече, че е налице уведомително писмо, от което е видно, че тя никога не е притежавала и не притежава свидетелство за управление на МПС.Съответно не е имала и задължението да не напуска местопроизшествието и да уведоми за същото органите на МВР.

АНО не е ангажирал отговорността на жалбоподателката в качеството й на собственик на автомобил „*********“, с рег.№ ********, въпреки, че липсват данни тя да го е предоставяла за ползване на трето лице, а е могъл да направи това, предвид разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, като я привлече към административнонаказателна отговорност в качеството й на 3 собственик на МПС, който е допуснал управлението на МПС от лице, което е употребило алкохол, както е в случая. Изпълнителното деяние "допуска" не изисква извършителят да е действал при пряк умисъл (същият би се изисквал при изпълнително деяние - "предоставя управлението на МПС", каквито данни няма по делото). "Допускането" като изпълнително деяние предвижда форма на вина - евентуален умисъл или небрежност.Едва в НП при санкционните разпоредби е добавена хипотезата на чл.188, ал.1, изр.второ ЗДвП“Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“, в АУАН обаче не е отбелязана хипотезата на „изречение второ“ на чл.188, ал.1 от ЗДвП и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение.Когато за първи път в НП се сочи съдържание, различно от записаното в АУАН – като правна квалификация или има разлики в описанието на нарушението, се накърнява правото на жалбоподателя да разбере по ясен и категоричен начин още в началото на административнонаказателното производство, в извършването на какво нарушение е обвинен, за да организира защитата си.Нито в АУАН, нито в НП се съдържа словесно описание на нарушението със субект „собственик, който не е посочил на кого е предоставил МПС, при управлението на което е извършено нарушение.“

В конкретния случай, обаче жалбоподателката е санкционирана за нарушения, които безспорно не е извършила, а са реализирани от трето, неустановено лице.

Следва извод, че по делото не са ангажирани доказателства от които по безспорен начин да се установи авторството на описаните нарушения.В показанията на единствения свидетел-очевидец-Р. С. се сочи друго, различно лице, което е управлявало процесния автомобил, а именно млад мъж/момче/, който видимо бил употребил алкохол. Извода за авторство на нарушенията, полицейските служители направили единствено съобразявайки данните за собственика на автомобила „*********“, с рег.№ ********.

По изложените съображения, съдът намира, че при така установената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства, не се доказва по безспорен начин, осъществяването от жалбоподателката В. Н. на 4 визираните в НП нарушения.

С оглед данните по делото не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателката е извършила вменените й нарушения.До констатациите за обратното, АНО е достигнал вземайки предвид единствено данните, че Н. е собственик на автомобила и в този смисъл не са ангажирани доказателства от които по безспорен начин да се установи и субективната страна на нарушенията.

Ето защо не може да се приеме за доказано, че нарушенията са извършени от жалбоподателката и то виновно.

С оглед гореизложеното, НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, съгл.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а по сметка на СРС следва да заплати направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 280 лева.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление

(НП)

№

23-4332004546/23.03.2023г. издадено от

Г. В. Б.-началник група в СДВР,

Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което на В. А. Н. ЕГН ********** са наложени: глоба от 20 лева - за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП и глоба от 100 лева – за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. А. Н. ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800/осемстотин/лева, а по сметка на СРС направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 280/двеста и осемдесет/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6