Решение № 4500 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4500 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100512985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14143/19.08.2023 г., постановено по гр. д. № 25672/21 г. по описа на СРС, 52 състав, са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу Д. Г. В. искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца неизплатената цена за доставена питейна вода и отвеждане на отпадни води за имот с адрес: гр. Банкя, ул. ****, клиентски № 2800031058, за периода от 27.02.2017 г. до 25.05.2019 г., в размер на 3459,57 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението – 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 155,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2017 г. до 25.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2019 г. по ч. гр. д. № 41164/19 г. по описа на СРС, 52 състав. С решението „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на Д. Г. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1022,17 лв., представляваща разноски.

1

Подадена е въззивна жалба от „Софийска вода“ АД срещу решение № 14143/19.08.2023 г., постановено по гр. д. № 25672/21 г. по описа на СРС, 52 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на питейна вода, както и че в имота е доставяна вода и количеството на доставена вода в имота, са в нарушение на процесуалния закон. Счита, че заверената електронна справка от публичния имотен регистър представлява достатъчно доказателство, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния имот. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано, че действително е извършена доставка на В и К услуги в процесния имот през процесния период, не кореспондира на събраните по делото доказателства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – Д. Г. В. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че справката от Имотния регистър не е достатъчно доказателство, от което да може да се установи по безспорен начин, че ответницата е потребител на В и К услуги за процесния имот. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в имота е доставяна вода и количеството на доставената вода, тъй като документи, отразяващи данните за реално потребеното количество вода и за извършените отчети, не са представени по делото.

Поддържа, че по делото не е доказано какви са били точните показания на водомерите при реално извършените отчети в процесния имот, както и дали е била спазена процедурата, уредена в Общите условия на ищцовото дружество, за отчитане на количеството питейна вода. Моли за потвърждване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

2

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че с ответницата Д. Г. В. са били в договорни отношения, свързани с предоставяне на В и К услуги за имот с адрес: гр. Банкя, кв. Вердикал, ул. ****. Посочва, че в периода от 27.02.2017 г. до 25.05.2019 г. правоотношенията между страните са били регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т.

5 от ЗРВКУ, които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството.

Твърди, че по силата на посочените Общи условия ответницата има качеството потребител на В и К услуги за процесния имот през процесния период, а съгласно Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 25672/21 г. по описа на СРС, 52 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение, както и след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 3459,57 лв. – главница за неплатени суми за предоставени В и К услуги за периода от 27.02.2017 г. до 25.05.2019 г. за имот, находящ се в гр.

Банкя, кв. Вердикал, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 18.07.2019 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 155,15 лв. за периода от 30.03.2017 г. до 25.05.2019 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответницата Д. Г. В. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на В и К услуги през процесния период по отношение на процесния имот, както и обема на доставената вода. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен 3 контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че ищцовото дружество е „В и К оператор“ по см. на чл. 198о, ал. 1 ЗВ и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр. София, и че Общите условия за предоставяне на В и К услуги от „Софийска вода“ са одобрени от ДКЕВР, публикувани са по надлежния ред и са обявени на интернет страницата на дружеството.

Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят наличието на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода при публично известни Общи условия между страните по делото през процесния период, както и обема на доставените В и К услуги за процесния имот през процесния период, респ. дължимата за тях цена.

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответницата Д. Г. В. е собственик на процесния имот с адрес: гр. Банкя, кв. Вердикал, ул. ****, респ. че притежава качеството „потребител на В и К услуги“.

4

За установяване на обстоятелството, че Д. Г. В. е собственик на процесния имот по делото е представена справка № 388352/05.04.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 05.04.2021 г. за лицето Д. Г. В.. От справката е видно, че под запис с пореден № 3 е вписано, че на 25.01.2012 г. Д. Г. В. е придобила чрез дарение имот, находящ се на адрес: гр. Банкя, кв. „Вердикал“, ул. ****.

Настоящият съдебен състав счита, че справката от имотния регистър би могла да се цени само като индиция, че ответницата е била собственик на имот, находящ се на адрес: гр. Банкя, кв. Вердикал, ул. ****, но не я легитимира като такъв, тъй като не представлява титул за собственост. В случая, с оглед направеното от ответницата оспорване на елементите от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, ищецът е следвало да ангажира по делото доказателства, чрез които да докаже при пълно и главно доказване, че ответницата е била собственик на процесния имот през процесния период, и в това си качество се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, което не е сторено по делото.

Предвид обстоятелството, че по делото не е доказано, че ответницата е била потребител на В и К услуги през процесния период по отношение на процесния имот, е безпредметно да се обсъждат доводите на въззивника, касаещи наличието на реална доставка на В и К услуги до имота.

Ето защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 198о ЗВ следва да се отхвърли като неоснователен. чл.

Предвид формирания извод за липса на главен дълг, следва да се отхвърли като неоснователен и иска за мораторна лихва за процесния период.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 14143/19.08.2023 г., постановено по гр. д. № 25672/21 г. по описа на СРС, 52 състав, следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивника, е основателно. Уговореното и заплатено от въззиваемата адвокатско 5 възнаграждение за въззивното производство е в размер на 1000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на това, че във въззивното производство не са събирани доказателства и същото е приключило в едно открито съдебно заседание, размерът на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата, се явява прекомерен, с оглед усилията на защитата на въззиваемата по делото, поради което следва да бъде намален до наполовина, а именно – до размера на сумата от 500 лв.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14143/19.08.2023 г., постановено по гр. д.

№ 25672/21 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000, да заплати на Д. Г. В., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6