Решение № 1867 от 02.10.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1867 гр. Пловдив, 02.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330200174 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030012055/10.12.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. В. М., ЕГН **********, с адрес:

......, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

Жалбоподателят М. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно уведомен чрез адв. Г. Д., явява се лично в съдебно заседание и се представлява от процесуалния си представител, като поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” - ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от Началника на Сектора, в което излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и моли 1 същият да бъде потвърден. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.08.2021г. около 10:30 ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят М., управлявал личния си л. а. „Ауди А 6“, с рег. № ***, на бул. „България“, в посока запад. Когато достигнал кръстовищетo с бул. „Цар Борис III Обединител“, се движел в средна лента от трилентов път, видял трафика и предприел пристрояване в най-лява лента. В същото време, пресичал на бегом по пешеходната пътека св. Л.Р.Д., ЕГН **********, като автомобилите от най-дясна и средна лента спрели. Жалбоподателят М., обаче, не пропуснал пешеходеца, вследствие на което го блъснал в лявата част на тялото му с предната дясна част на автомобила и предизвикал падане на блъснатия на разстояние. По този начин жалбоподателят М. причинил ПТП с пострадало лице. Преустановил движението на МПС-то, слязъл от колата, но с цел да държи сметка на пострадалия с агресивен тон как и защо така пресича.

Въпреки, че не получил утвърдителен отговор за здравословното състояние, в което се намирало блъснатото лице, жалбоподателят М. се качил в автомобила си и потеглил с него. Минувач услужил с телефон на пострадалия и последният сигнализирал близкото районно полицейско управление. Негови приятели, по-късно в същия ден, му съдействали да подаде сигнал за пътния инцидент в Трето РУ към ОДМВР Пловдив. На 27.08.2021г. на пострадалия било издадено съдебномедицинско удостоверение № 979/ 2021г. със заключение, че е получил охлузване на горен ляв крайник, охлузване в поясната област, охлузване на долен ляв крайник, представляващи лека телесна повреда, които е възможно да бъдат получени по начина, посочен от пострадалия.

Извършена била проверка, проведени били разговори и снети обяснения 2 с двамата участници в ПТП-то, след което била преценена вината в случая и приет за отговорен жалбоподателят М.. С оглед направените констатации и събраните материали, св. К. съставил срещу жалбоподателя М. АУАН с бл. № 020701/28.10.2021г. за извършени нарушения по чл.119 ал.1 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.2 от ЗДП. Жалб oподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отбелязване, че има възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу акта от страна на жалбоподателя.

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на М. М., са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДП

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на св. Й. К. и св. Л. Д., частично от показанията на св. А.П.. Актосъставителят К., разпитан в качеството на свидетел, в показанията си потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Пояснява, че преди съставянето на акта е снел данни от двамата участници в ПТП-то, като жалбоподателят М. си признал за участието му в него, а тръгването му от пътния инцидент последният оправдал с това, че блъснатото лице го уверило, че се чувства добре.

Свидетелят не си спомня с конкретни детайли случая. Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи от достоверен източник, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. По отношение на това, че не си спомня случая с конкретни детайли, съдът го намира за нормално предвид характера на извършваната работа и ежедневното констатиране на подобни нарушения по ЗДП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан и пострадалият Д., който в показанията си обяснява механизма на станалото ПТП на пешеходната пътека и че въпреки спирането на колите от най-дясна и средна лента, докато е пресичал на бегом на пешеходната пътека, жалбоподателят, управляващ процесното МПС от най-лява лента, не го е пропуснал и блъснал. Свидетелят 3 обяснява, че непосредствено след инцидента действително жалбоподателят М. е слязъл от автомобила, но не, за да го попита как е и да му окаже помощ, а с настъпателен тон му потърсил сметка защо пресича така, след което си тръгнал. В допълнение сочи, че се наложило съдействие от други лица, за да подаде сигнал до полицията. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и служещи за установяване на обективната истина.

С доверие се ползват и показанията на св. А.П. /случаен минувач при злополуката/, но само в частта от тях, в която категорично потвърждава мястото на местопроизшествието, а именно процесната пешеходна пътека, както и че действително МПС-то от най-дясна лента, както и това в средна лента, са спрели в съобразяване с пресичащия пешеходец, като сблъсъкът между пострадалия и процесния автомобил на жалбоподателя, заявява,че се е осъществил от най-лява лента на пътното платно на пешеходната пътека в съответствие с другите приложени и събрани по делото доказателства.

Критично се оцениха от съда показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели Р. Н. - изцяло и тези на А.П. - частично.

Показанията на свидетелите, в некредитираната част, макар подкрепящи се помежду си, следват и обслужват изцяло линията на защита на жалбоподателя - че самият пострадал се е блъснал в процесния автомобил, а впоследствие му било оказано необходимото съдействие и загриженост от страна на жалбоподателя, включая и това, че пострадалият, дори бързо избягал/напуснал местопроизшествието в добро здравословно състояние, непритежаващ качеството на пострадал, без налична възможност да реагира жалбоподателят на случилото се. Нещо повече, в показанията си св. Н. преекспонира съвсем фактите за мястото на пътния инцидент, че било извън пешеходната пътека и дори навежда твърдения, че пострадалият, акцентирайки върху произхода му, имал користни цели да извлече облага от умишлено връхлитане върху процесния автомобил, които твърдения не се подкрепят с никакви данни и доказателства по делото. Ето защо съдът не кредитира тези показания, тъй като намира същите за противоречиви и изолирани от целия кредитиран доказателствен материал, целящи да служат не за установяване на истината, а да бъдат в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, видно от приложените по преписката опрамощителни заповеди, като са съобразени сроковете чл.34 от ЗАНН, предвидени в ЗАНН.

Относно нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДП:

Съдът намира, че досежно това нарушение правилно е приложен материалният закон. Нормата на чл.119 от ЗДП въвежда безусловно задължение за водачите на МПС да пропуснат движещите се по пешеходна пътека пешеходци. В конкретния случай това не е сторено, въпреки че пешеходецът – св. Д. не само е бил стъпил на пешеходната пътека, но и нещо повече вече е преминал средата на пътното платно, т.е. за водача на МПС не е имало никакво съмнение, че пешеходът желае да упражни правото си на предимство. Въпреки безусловното задължение да пропусне пешеходеца, жалбоподателят е отнел предимството му, като го е блъснал, в резултат на което пострадалият претърпял телесни увреждания, представляващи болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, т.е. лека телесна повреда.

Очертаното квалифицира настъпилият противоправен резултат като ПТП с пострадало лице, поради което и съвсем законосъобразно на дееца е наложена санкция по чл.179 ал.2 от ЗДП. Предвижданата в закона глоба в този случай е в абсолютно определен размер – 200 лв., който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

В конкретния случай е налице и отрицателната предпоставка по смисъла на чл.179 ал.2 от ЗДП, а именно деянието да не съставлява престъпление, доколкото съставомерни по чл.343 НК са само средните и тежки телесни повреди, и смърт, причинени при управление на МПС, но не и лека телесна повреда, каквато хипотеза е налице в настоящия случай.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи и съвсем коректно е направена и привръзката с чл.179 ал. 1 т.5 пр.4 от ЗДП, сочещо като нарушение именно несъобразяване на правилата за предимство.

По отношение на възраженията на жалбоподателя, които съдът счете за неоснователни:

5

Съставянето на АУАН е осъществено при съвсем стандартна процедура, въз основа на подаден сигнал, след снети обяснения от двамата участници в ПТП-то, с посочени двама свидетели в акта при неговото изготвяне.

Житейски логично при този вид нарушение и станала злополука е актосъставителят да не е присъствал на инцидента и да не състави веднага АУАН, а едва след събиране на доказателства по случая и установяване на обективната истина да изпълни функциите като административен орган.

Безспорно е мястото на сблъсъка между процесното МПС и св. Д. – кръстовищетo на бул. „България“ с бул. „Цар Борис III Обединител“ в гр. Пловдив, представляващо пешеходна пътека по смисъла на §1 т.54 от ДР на ЗДП, като това обстоятелство се потвърждава както от писмените доказателства по преписката, така и от кредитираните показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

Пострадалият не само е бил стъпил на пешеходната пътека, но и нещо повече вече е преминал средата на пътното платно. Действително е бягал, но при тази му позиция, за водача на МПС не е имало никакво съмнение, че пешеходът желае да упражни правото си на предимство. Наведеното в тази посока възражение за съпричиняване и вина на пострадалия, би имало значение при движение на МПС в крайна лента, но която да е от страна на пострадалия и внезапно изскачане от негова страна, каквито данни не се установяват по случая. В тази връзка абсолютно недоказано остана твърдението на жалбоподателя и св. Н., чийто показания бяха дискредитирани, като изолирани, противоречиви и заинтересовани, за преследване на користна цел и умишлено връхлитане на пострадалия Д. върху процесния автомобил на жалбоподателя. По делото няма никакви данни и индикации за това от страна на пострадалия, като възражението е направено единствено с цел да се омаловажи отговорността на жалбоподателя в опит да се докаже съпричиняване, което не беше сторено по делото.