Определение № 423 от 24.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Ловеч, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500227 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

„Йеттел България“ЕАД-София сезирало съда с частна жалба № 2834/04.03.2025 г. против разпореждане №364/08.02.2025 г. по ч.гр.д. № 154/2025 година на ЛРС ,което моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Цитирани са част от мотивите на районният съд и е посочено, че заявителят подробно и обосновал размера и вида на вземанията по заявлението. Подробно е разсъждавано относно начисляване на неустойки по договорите, като е изтъкнато, че първи компонент е фиксиран брой месечни абонаментни такси, втория компонент са отстъпките на предоставени устройства, а третият е разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството. Навеждат се доводи, че неустойките не са необосновани и не покриват предпоставките за неравноправност на клаузите по договорите по чл.

143,ал.1 от ЗЗП. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 19.02.2025г., а жалбата е подадена на 26.02.2025. по пощата. Спазен е законоустановения срок по чл.

413, ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

След преценка на представените писмени доказателства идоводите на заявителя, съдът приема, че частната жалба на „Йеттел България“ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство е по инициатива на „Йеттел България“ЕАДСофия, който е подал заявление №1204/29.01.2025 г. против длъжника А. И.

А. в размер на 750.49 лв. неплатени абонаментни такси и използвани 1 услуги,суми за базови аксесоари и неустойки за договори за мобилни услуги и лизингови договори по 5 бр. фактури съответно с падеж на първата 10.12.2022 г. за 81.46 лева, втората-09.01.2023 г. в размер на 78.41 лева, третата -09.02.2023 г. за 69.66 лева ,четвъртата -12.03.2023 г. за о.23 лева и петата 09.04.2023 г. за 520.73 лева,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-29.01.2025г. до окончателно изплащане на задължението и разноските на заявителя: внесената държавна такса в размер на 25 лв., както и изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от приложените адвокатско пълномощно и фактура, в размер на 480 лв. с вкл. ДДС /400 лв. без ДДС/, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г В заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорните мобилни услуги по инициатива на потребителя.

Постановено е разпореждане №364/08.02.2025 г. по ч.гр.д. № 154/2025на ЛРС, с което е отхвърлено заявление

№1204/29.01.2025 г. Йеттел

България“ЕАД-София по чл. 410 от ГПК против А. И. А. ЕГН **********, адрес (седалище/адрес управление): *****, за сумата общо 750.49 лв.

(седемстотин и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки), ведно със законната лихва: от датата на подаване на заявлението-29.01.2025г. до окончателно изплащане на задължението и разноските на заявителя: внесената държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), както и изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от приложените адвокатско пълномощно и фактура, в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС /400 лв. (четиристотин лева) без ДДС/, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г..

Фактическите данни по казуса са свързани с представен договор за мобилни услуги № 626398214 от 17.06.2022г. и Приложение към договора за мобилни услуги от 17.06.2022г. в който е уговорен месечен абонамент в размер на 19.99 лева за срока на договора/24 месеца/ за моб. №35987*******.

Сключен е между страните и договор за лизинг за базови аксесоари № 626410992 от 21.06.2022г. при лизингова цена в размер на 59.97 лева с вкл.

ДДС за срок от 23 месеца и при месечна вноска от 250 лева с вкл.

ДДС.Приложен е и втори договор за лизинг за базови аксесоари № 626411101 от 21.06.2022г. при цена от 52.77 лева за срок от 23 месеца или месечна лизингова вноска от 2.20 лева с вкл. ДДС. Подписано е допълнително споразумение № 074370804 от 19.10.2022г. към договор за мобилни фиксирани услуги с мобилен №35987******* при месечен абонамент за първоначалния срок на договора 32.99 лева,план „тотал макс“.

Доставчикът на мобилни услуги е начислил неустойка за моб.номер №35987*******, която включва три компонента добавена част от стойност на 2 ползваните отстъпки от месечния абонамент план в размер на 236.37 лева и сумата 122.45 лева –неизплатени задължения за абонам.такси и предоставени услуги, а за моб. № №35987******* – неустойка 201.28 лева и 100.49 леванеплатени задължения за абонаментни такси предоставени услуги за периода от 25.10.2022 г. до 24.02.2023 г. По договора за лизинг № 626411101 от 21.06.2022 г. е посочено, че са начислени 8.80 лева в общ размер лизингови вноски неплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на 33 лева за периода от 25.02.2023 г. до 21.05.2024 г. , а по договора за лизинг № 074370804 от 19.10.2022 г. съответно 10 лева с ДДС и 37.50 лева с ДДС за за периода от 25.02.2023 г. до 21.05.2024 г.

Заявителят претендира неустойка като в заявлението посочва, че потребителят не е изпълнявал задълженията си да плаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за устройства, а същевременно се позовава на прекратяване на договора по инициатива на потребителя. Към заявлението е приложено заявление за активиране на мобилни услуги от А. А., но липсва заявление за деактивиране на мобилните услуги, касаещо прекратяването по инициатива на потребителя. Двете хипотези прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение на потребителя или по инициатива на потребителя са самостоятелни и имат различни правни последици. При всяка от тези хипотези следва да има писмено уведомление от заявителя до потребителя относно прекратяването на договорната връзка.

Доказателства и данни за такова прекратяване не са представени и следователно искането по присъждане на сумите по заявлението е неоснователно.

Съдът приема, предвид твърденията по заявлението за виновно неизпълнение от длъжника,че към момента на сключване на договорите 2022 г. е действала редакцията на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ ,в която е била уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от заявителя с „едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл.

19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.

152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В конкретната хипотеза се позовава на неплащане по четири фактури на дължимите абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на 3 договора е необходимо писмено предизвестие, каквото не е представено. В договорите за мобилни услуги неустойката е дължима при условието на прекратяване на договора. Заявителя не установява,че договорите между страните са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на срока.

Следва да се отбележи, че при съпоставяне на сумите, договорени от страните по договорите и посочените по фактурите съдът не може да установи какви дължими плащания са фактурирани от заявителя, тъй като те не съответстват на описаните по видове от него суми по отделните договори.

В този смисъл при фактуриране на абонаментни такси за периода октомври – януари съответно по договори сумите биха били дължими в размер на 19.99 лева по първия договор за мобилни услуги, 32.99 лева по втория договор.

Заявителят изисква плащане по първия договор за лизинг при договорени 2.50 с ДДС лева по договора с ДДС съответно незаплатени лизингови вноски по 2.60 и 11 лева –предсрочно изискуеми, а по втория договор за лизинг, при договорени 2.5 лева с ДДС по договора се претендират сумата 3.33 лева с ДДС –незаплатени вноски и 15.83 лева предсрочно изискуеми .Следователно месечно фактурираната сума при посочените размери по отделните договори в обстоятелствената част на заявлението следва да възлиза на 85.74 лева, какъвто размер по фактурите няма.

По отношение на неустойката, съдът счита, че тя има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена. Същевременно това плащане осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по размер и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на

„Йеттел България“/“Теленор

България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната/предвид твърденията му в заявлението/. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника неустойка, както и дължимите суми по лизинговите договори и не следва да бъдат заплащани.

С оглед на тези мотиви, настоящата инстанция приема, че разпореждане №364/08.02.2025 г. по ч.гр.д. № 154/2025 на ЛРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№364/08.02.2025 г. по ч.гр.д. № 154/2025 година на Ловешки районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5