Определение № 2745 от 22.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2745 гр. Варна, 22.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101012 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.

Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото

Производството е образувано по предявените от Й.М.

М., ЕГН

**********, с постоянен адрес: ******** срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения, сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски по процесуално представителство и защита по ДП и в съдебните производства, сумата от 6850 (шест хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., сумата от 608.89 лв.

(шестстотин и осем лева и 89ст.), представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от датата на 1 влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че с Постановление по пр.пр. № 9699/24.07.2015 г. по описа на Варненска районна прокуратура е образувано ДП № 98/2015 г. по описа на ГВР21527094 (ОД МВР - Варна). Представител на Варненска районна прокуратура е приел, че по време на БП № 191/2014 г. по описа на Второ РУ на МВР - Варна и по време на съдебното следствие по НОХД № 699/2014г. по описа на PC - Варна, Четвърти наказателен състав, пред надлежен орган на власт, Й. М. М. съзнателно е потвърдила неистина.

С постановление от 01.12.2016 г. ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема затова, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр, Варна; при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта разследващ полицай при Второ РУ. - ОД на МВР - Варна и пред съд - съдия в PC - Варна, като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина.

Внесен е обвинителен акт в съда, в резултат на което било образувано НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав. На тази инстанция делото приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г., по НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав, с която, на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.

1 и чл. 54 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата била обжалвана пред ВОС, в резултат на което било образувано ВНОХД №291/2017 г. Решаващият въззивен състав намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, като върнал делото същите да се отстранят. За повторното разглеждане на делото пред ВРС се образувало НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС-45 състав. С Присъда № 167/26.06.2019 г. подсъдимата М. отново е призната за виновна и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Тази присъда също била обжалвана, в резултат на което било образувано ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС. С Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, М. е 2 призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана. Този съдебен акт влязъл в законна сила на 09.08.2021 г.

Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в продължение на седем години, ищцата е била в унизителното процесуално качество, в резултат на което колеги, близки и познати ограничават отношенията си с нея. Случаят е широко отразен в различни телевизионни предавания, вкл. „Господари на ефира", публикации и хиляди коментари с предимно негативна насоченост. Предвид тази „известност", Й.М. изпада в практическа невъзможност да изпълнява длъжността си в Общинска полиция, доколкото ежедневно се сблъсква с насмешливо, пренебрежително и осъдително отношение на гражданите, които я разпознават от предаванията на „Господари на ефира". Това я принуждава да промени мястото си на работа в Гранична полиция при осъществяване на чекиране и проверка за безопасност на летище Варна, но след като и там я разпознават, тя е назначена като контролираща чрез автоматични дистанционни устройства регистрирането на потенциално опасни пътници, без пряк контакт с външни лица и при практическа изолация през цялото си работно време, което й действа потискащо и депресиращо в продължение на години.

Самото съдържание на цитираните от нея думи на „пострадалия" Б. е със засрамващ сексуален подтекст, което се възпроизвежда многократно чрез повторението му в обвинителния акт на всяка инстанция, в съдебните решения, в журналистическите публикации и в безконтролните коментари в интернет, позовавайки се основно на обвинителния акт.

М. е обикновено момиче от малък град, където всички се познават.

Като ученичка е с отличен успех и е избрана да направи ръкописен препис на История славянобългарска. След повдигнатите й обвинения в своя си град тя години наред не може да се покаже навън без да се сблъска с отчуждено и презрително отношение.

В процеса на производството, тя и най-близките й са направили съществени разходи - възнаграждения за консултанти и за адвокатска защита.

Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК , сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.

Счита, че e налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, а именно че увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия, доколкото ищцата е дала недостоверни показания, които се опровергават от останалия доказателствен материал по делото срещу Б.. Считат, че не е 3 възможно тези лъжливи показания да са дадени неумишлено пред надлежния орган на власт, поради което е налице състава на лъжесвидетелстване.

Твърди, че медийния интерес към делото не е по инициатива на Прокуратурата. Първоначалния медиен интерес е към Б. и едва след като той е оправдан, се пренасочва към М. и Танев поради извършеното от тях лъжесвидетелстване. Сочат, че в една от медийните публикации се посочва, че източникът на информация за М. е говорителят на Гранична полиция.

Считат, че отношението на колегите й към нея е напълно оправдано предвид извършеното от нея. Подчертават, че е оставена на работа.

Считат, че „пикантните подробности“ за сексуалните намеци на Б. са всъщност нейните показания, дадени пред съда, поради което няма как да не са цитирани в обвинителния акт за лъжесвидетелстване. Сочат, че никъде в обвинителният акт няма внушения за ищцата като „жена с леко поведение“, доколкото се цитират само думи, които се твърди, че Б. е казал на М..

Компрометираното достойнство счита, че е в резултат на действията на М. по време на процеса срещу Б..

Оспорва размерът на претенцията за вреди, като сочи, че обвинението не е за тежко престъпление, няма взета мярка за процесуална принуда, взета е най-леката мярка за неотклонение, няма трайни вреди за физическото и психическото здраве на ищцата. Размерът на имуществените вреди счита, че не е доказан по делото. Оспорват датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че по отношение на него е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда, че от тези действия на длъжностни лица на ответника /поддържане на неоснователно обвинение/ за него са произлезли конкретните вреди по вид и размер, както са наведени в исковата молба, т.е. причинно-следствената връзка между поведението на ответника и вредите, както и вида и размера на вредите.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже изключващи отговорността му положителни факти, а предвид наведените възражения – твърдяната от тях дата, на която е влязла в сила оправдателната присъда.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.

4

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети в СЗ.

Следва да бъде изискано производството по ДП № 98/2014г. на ОСлО на ОП Варна, НОХД № 315/2016г., по описа на ВРС, 6 състав, ВНОХД №291/2017 г., НОХД № 5116/2017г. по описа на ВРС и ВНОХД № 1445/2019г. на ВОС.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на гласни доказателства, като допустими и относими към предмета на доказване и необходими с оглед доказването на иска, но само за двама свидетели, като бъде оставено без уважение искането за трети и четвърти свидетел.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане на СОЕ и СИЕ поради оттегляне на претенцията в тази й част, към която те са относими, а именно за вреди от спряно кариерно израстване, както и за допускане на СМЕ и СПЕ, доколкото не се твърдят конкретни болестни състояния, вкл. на психиката, които да изискват специални знания на вещи лица, а се твърдят само емоционални преживявания, които се доказват по друг начин, както и искането за допускане на СКомп.Е, доколкото е неотносима към предмета на доказване /колко публикации в интернет има/, както и доколкото се иска да отговори на въпроси, които не подлежат на доказване чрез експертиза, нито са в тежест на ищеца да ги доказва /опровергавала ли е прокуратурата публикациите и съобщавала ли е за оправдателната присъда/.

Следва да бъдат оставени без уважение и доказателствените искания на ответника да бъдат приложени производствата срещу Б., доколкото същите са неотносими към предмета на доказване, тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда за лъжествидетелстване, която е задължителна за настоящия съд, поради което в настоящото производство е недопустимо да се пререшава въпроса дали е извършено от ищцата престъпление. Без уважение следва да се остави и искането за изискване на дисциплинарната проверка срещу ищцата, заповедите за преназначаването й и информацията за трудовото й възнаграждение, поради неотносимост към предмета на доказване.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание н а 17.11.2022г. от 14.30часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА НОХД № 315/2016г. по описа на ВРС, 6 състав, ведно с приложените към него ДП № 98/2014г. по описа на ОСлО при ОПВарна, ВНОХД №291/2017 г., НОХД № 5116/2017г. по описа на ВРС и ВНОХД № 1445/2019г. по описа на ВОС.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се ползва от гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите за претърпените от ищеца и твърдени в исковата молба вреди, вследствие на обвинението, повдигнато от служители на ответника, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети и четвърти свидетел.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъдат допуснати съдебно-оценителна експертиза, съдебно-икономическа експертиза, съдебномедицинска експертиза, съдебно-психологическа експертиза и съдебнокомпютърна експертиза.