Решение № 88 от 30.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Девня, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263120200035 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от П. К. И., ЕГН: **********, срещу ЕФ Серия К № 9821858 на ОД – МВР – Варна. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 204. 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с което поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище с което се оспорва жалбата. Претендира се за присъждане на 1 разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

В 10. 27 ч. на 01. 10. 2024 г., в с. Изгрев, обл. Варна, път 2901, до Кметство Изгрев, възз. П. И. К. /представляващ Вент инженеринг ООД/ управлявал пътно превозно средство с ДК№ *** /собственост на Вент инженеринг ООД/, със скорост 84 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – населено място – 50 км. / ч., което било установено с АТСС ARH CAM S 1120 CCF 3 . Съставен бил ЕФ Серия К № 9821858 на ОД – МВР – Варна. В сроковете по чл. 189, ал. 4, ал. 6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство или писмени възражения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът приема, че е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът в 10. 27 ч. на 01. 10. 2024 г., в с. Изгрев, обл. Варна, път 2901, до Кметство Изгрев, като 2 водач на пътно превозно средство с ДК№ *** /собственост на Вент инженеринг ООД, с представляващ възз. П. И. К./, го е управлявал със скорост 84 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – населено място – 50 км. / ч. Това било установено с помощта на АТСС ARH CAM S 1120 CCF 3 .

Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото превишаването на максимално разрешената скорост е с 34 км. / ч. и ЗДвП визира в такива случаи конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът приема, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. ЕФ съдържа законоустановените реквизити, като в частност мястото на извършване, конкретния пътен участък, разрешената скорост, нарушените норми, техническото средство фиксирало моментната скорост, описание на нарушението, всичко това е индивидуализирано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. ЕФ отговаря на всички законоустановени изисквания, като наведеното от страна на въззивника в тази насока е въпрос на лична интерпретация на закона, като не отговаря на действителността. Право на всеки е да тълкува законовите норми и при тяхно нарушаване какво се следва, но в конкретния случай безспорно е налице осъществяване на приетия състав, което води до ангажиране на административно – наказателна отговорност. Право на въззивника е депозира в конкретно определен срок писмена декларация с данни за лицето, 3 извършило нарушението, както и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нещо от което не се възползвал, респективно в такива случаи закона визира чия е отговорността, качество, което санкционираното лице притежава. Следва да се акцентира, че предвид спецификата, този род нарушения повишават риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, респективно предполагат опасност за другите участници в движението, вкл. водачи и пешеходци, още повече предвид конкретния пътен участък – в населено място. Въпрос на лична организация е как въззивникът ще осъществи правото си на защита, но наведеното по никакъв начин не води до отпадане на отговорността.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, предвид съразмерност съдът намира, че в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 132. 94 евро /сто тридесет и две евро и деветдесет и четири евроцента/, представляваща направени по АНД № 202 / 2025 г. по описа на РС – Девня, КАНД № 2627 / 2025 г. по описа на АС – Варна разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 9821858 на ОД – МВР – Варна, с който на П. К. И., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 204. 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/.

ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН: **********, да заплати на Областна дирекция – Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 132. 94 евро /сто тридесет и две евро и деветдесет и четири евроцента/, представляваща направени по АНД № 202 / 2025 г. по описа на РС – Девня, КАНД № 2627 / 2025 г. по описа на АС – Варна разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – невен срок от 4 съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5