Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 509 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 248/2024
Вид
Решение № 509
Подписан
06.08.2024
Състав
Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • § 15, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 24 т. 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31, ал. 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31, ал. 5, т. 1 и 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31, ал. 5, т. 1 и 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в", пр. последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир М.

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир М. Въззивно търговско дело № 20241001000248 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 17252/14.02.2024 г., подадена от „Национална електрическа компания” ЕАД с ЕИК:000649348 (по-долу „НЕК“ ЕАД) чрез юр.к. Х. Х. срещу решение № 1627/29.12.2023 г., постановено по търг. дело № 921/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Хаос Инвест-1“ ЕАД с ЕИК:200526340, както следва: - сумата от 644 253.30 лева, представляваща непогасена главница за дължима, но незаплатена преференциална цена по договор № 13ЕИ3218003/08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ, произведена през м. май 2018 г., обективирана във фактура № 0000000077/01.06.2018 г. по договор от 08.03.2013 г. ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба 27.05.2021 г.; - сумата от 191 844.32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода от 20.06.2018 г. до 26.05.2021 г.; както и 33 444.52 лв. разноски за държавна такса и 550 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски.

1

Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че липсата на административен акт (решение на Комисията за енергийно и водно регулиране – КЕВР), с който се определял преференциална цена и нетно специфично производство, означавало липса на основание на ищеца да се начислява цена за произведената електроенергия от възобновяеми източници, различна от преференциалната; че не били налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, тъй като липсвало ликвидно и изискуемо вземане на „НЕК“ ЕАД към въззиваемия, тъй като към датата на изкупуването цената на електроенергията била определена съгласно действащо решение на КЕВР; че вземанията на „НЕК“ ЕАД били изтекли по давност – по отношение на тях следвало да се прилага кратката погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“, пр. последно ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Хаос Инвест-1“ ЕАД чрез адвокат Х. Х. от САК е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „НЕК“ ЕАД чрез юр.к. Х. Х. поддържа въззивната си жалба и по изложените в нея съображения моли апелативния съд да отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции, приемайки за основателно съдебното възражение за прихващане. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. От своя страна, „Хаос Инвест-1“ ЕАД чрез адвокат Х. Х. оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за основателна, поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 2334/27.05.2021 г., подадена от „Хаос Инвест-1“ ЕАД срещу „НЕК“ ЕАД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: - сумата от 644 253.30 лева, представляваща непогасена главница за дължима, но незаплатена преференциална цена по договор № 13ЕИ-3218003/08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ, произведена през м. май 2018 г., обективирана във фактура № 0000000077/01.06.2018 г. по договор от 08.03.2013 г. ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба - 27.05.2021 г.; - сумата от 191 844.32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода от 20.06.2018 г. до 26.05.2021 г.

Ищецът твърди, че като търговско дружество било собственик и оперирало Вятърна електрическа централа (ВяЕЦ), находяща се в землището на с. Вранино, общ. Каварна, обл.

2

Добрич, която било присъединена към преносната електрическа мрежа на ответника на основание договор за присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа № ЕП-68/2011 г. Електроцентралата била въведена в експлоатация на 04.07.2012 г. съгласно разрешение за ползване № СТ-05-775/04.07.2012 г.

Ищцовото дружество сключило договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности № 13ИЕ- 3218003/08.03.2013 г., по силата на който ответникът изкупувал произведената от ищеца електрическа енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по преференциална цена, която към момента на сключване на договора била в размер на 148.71 лева/MWh без ДДС.

Преференциалните цени се заплащали ежемесечно за произведеното количество електрическа енергия на база фактури издадени от ищеца.

Съгласно чл. 29 от сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия № 13ИЕ-3218003/08.03.2013 г., общественият доставчик заплащал сумите на производителя (ищеца) в срок до 10 работни дни след получаването на оригиналната фактура с придружително писмо.

За произведената електрическа енергия за месец май 2018 г. ищецът издал на ответника фактура № 0000000077/01.06.2018 г. на стойност от 644.253.30 лева с включен ДДС съгласно протокол № 1810180531, която била надлежно изпратена на ответника, който обаче не извършил плащане по нея. Срокът за плащане на издадената фактура започнал да тече от деня, следващ деня на получаване на фактурата, както било договорено в чл. 30 от договора за изкупуване. Фактурата, заедно с протокола за произведената ел. енергия, били изпратени по електронен път на 05.06.2018 г. до г-н М., служител на ответника, на следния имейл адрес: ***@nek.bg. Същите били изпратени и в оригинал до ответника чрез куриерска фирма. Фактурата била получена от ответника по електронен път на 05.06.2018 г., т.е. считано от 06.06.2018 г. започнал да тече срокът от 10 работни дни за заплащането на фактурата, който изтекъл на 19.06.2018 г.

Поради това, ищецът счита, че ответникът му дължи плащане на сумата по фактурата ведно със съответните лихви за забава.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника „НЕК“ ЕАД е подал писмен отговор, с който не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, но оспорва исковете като неоснователни.

Излага фактически твърдения, въз основа на които счита, че ищецът му дължи суми в размер на 5 237 547.04 лв. с ДДС, получени като разлика между преференциалните цени и цените за излишък за периода от м. 09.2015 г. до м. 10.2017 г. за количествата електрическа енергия, надхвърлящи нетното специфично производство. „НЕК“ ЕАД задържало плащания по фактури за закупена електроенергия за периода м.01- м.08.2018 г. в размер на 4 545 990.51 лв. като не било задържало сума в размер на 691 556.53 лв., тъй като производителят започнал да продава енергията си на борсата и да получава премии от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС).

3

След издаване на отмененото решение Ц-29/ 16.11.2017 г., с писмо изх. № 26-12-1/ 09.01.2018 г. „НЕК“ ЕАД уведомило производителя, че ще изпълни решението на КЕВР и го приканвал да издаде необходимите счетоводни документи, като след изтичане на седемдневния срок по чл. 37, ал. 1 от договор № 13ИЕ-3218003 / 08.03.2013 г., „Хаос Инвест1“ ЕАД следвало да възстанови на „НЕК“ ЕАД суми в общ размер на 5 237 547.04 лв. с ДДС, представляващи разлика между платената преференциална цена за произведената електрическа енергия за периода от м. 09.2015 г. до м. 10.2017 г. на стойност 5 316 011.08 лв. с ДДС и сумите, които общественият доставчик следвало да плати по цена за излишък след достигане на нетно специфично производство от производителя в размер на 78 464.04 лв. с ДДС.

Писмо № 26-12-1/ 09.01.2018 г. имало характер на писмена покана в съответствие с чл.

37, ал.1 от договора за изкупуване на електрическа енергия № ВИЕ- 3218003/ 08.03.2013 г. и приканвало производителя да възстанови сумите и издаде за това необходимите счетоводни документи, което обаче не било сторено от ищеца и поради това и на основание на основание чл. 37, ал. 2 от договор № 13ИЕ-3218003 / 08.03.2013 г., „НЕК“ ЕАД задържало плащането на фактури на ищеца за периода от м. 01 до м. 08.2018 г. на обща стойност 4 545 990.51 лв., а доколкото производителят оспорвал дължимостта на сумите, ответникът не направил изявление за прихващане, а задържал сумите от текущите плащания по фактурите.

Твърди, че претенциите му се базирали на императивната разпоредба на чл. 31, ал. 5, т.

1 и 2 ЗЕВИ (в редакцията му от 24.07.2015 г.) и цитираното решение № Ц-35/ 13.08.2020 г., с което КЕВР уреждал отношенията между страните след отмяната на решение Ц-18 и Ц-29 и определял преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници и нетно специфично производство за производителя.

В закона - чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, еднозначно било разписано, че по преференциална цена се изкупуват количествата до нетно специфично производство, а след достигането му – по цена за излишък. Следователно основателността на иска не зависела от оспорваните ценови решение на КЕВР, а от разпоредбите на закона, който въвел лимит и над този лимит произведената енергия се изплащала не по преференциална цена, а по цена излишък, т.е. всички претенции за заплащане на преференциални цени над определения лимит били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.

В тази връзка и тъй като ищецът оспорвал, че електрическата енергия след достигане на определеното нетно специфично производство следва да се заплаща не по преференциална цена, а по цена за излишък, ответникът „НЕК“ ЕАД прави възражение за съдебно прихващане с негови вземания за надплатени по преференциална цена количества електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство на централата до размера на предявения иск за главница, както следва:

А. Фактура № 0000000077/ 01.06.2018 г. на стойност 644 253.30 лв. да се счита за погасена чрез прихващане, както следва:

А.1. Със сума 151 999.83 лв. с ДДС - част от фактура № **********/01.12.2016 г. за 4 месец ноември 2016 г., цялата в размер на 712 023.80 лв. с ДДС, представляваща разлика между платената по преференциална цена електрическа енергия след достигане на нетно специфично производство и дължима за същото количество по цена за излишък.

А.2. Със сума 492 253.47 лв. с ДДС - като част от стойността, дължима за възстановяване от ищеца разлика между платената по преференциална цена електрическа енергия след достигане на нетно специфично производство и дължима за същото количество по цена за излишък по фактура № 0000000059/03.01.2016 г. за месец декември 2016 г., цялата в размер на 1 039 423.90 лв. с ДДС.

Относно претендираната от ищеца мораторна лихва в размер на 191 859.66 лв. върху главницата по фактура № 0000000077/ 01.06.2018 г., на стойност 644 253.30 лв. с ДДС за периода от 20.06.2018 г. до 26.05.2021 г., ответникът заявява, че ищецът не платил в указания в чл. 37, ал.1 от договор № 13ИЕ-3218003/ 08.03.2013 г. 7-дневен срок от уведомлението дължимите надплатени суми и не издал исканите с писмо изх. № 26-12-1/ 09.01.2018 г. счетоводни документи, поради което „НЕК“ ЕАД претендира лихви върху неплатените суми по цитираните по-горе фактури № **********/01.12.2016 г. за месец ноември 2016 г. и № 0000000059/03.01.2016 г. за месец декември 2016 г., считано от 17.01.2018 г. (7 дни след поканата, дадена с писмо изх. № № 26-12-1/ 09.01.2018 г.) до 27.05.2021 г. - датата на завеждане на исковата молба. Лихвите ще бъдат определени върху пълния размер на сумите по цитираните фактури или на части от тях в зависимост от начина на извършените прихващания на процесните фактури, описани в пункт А, за да се направи възражение за съдебно прихващане на исковете за мораторна лихва с дължимите се лихви по фактури №№ № **********/01.12.2016 г. за месец ноември 2016 г. и фактура № 0000000059/03.01.2016 г Размерът на дължимите лихви върху вземанията на „НЕК“ ЕАД, с които са извършени прихващания на фактура № 0000000077/01.06.2018 г. на ищеца, за периода от 17.01.2018 г. до 27.05.2021 г., са както следва: - 52 228.55 лв. мораторна лихва върху остатък в размер на 151 999.83 лв. с ДДС по фактура № **********/01.12.2016 г. за м. ноември 2016 г.; 169 143.61 лв. мораторна лихва върху сума в размер на 492 253.47 лв. с ДДС по фактура № 0000000059/03.01.2016 г. за месец декември 2016 г. Общият размер на лихвите върху фактури и части от фактури, с които е направено съдебно възражение за прихващане на фактура № 0000000077/ 01.06.2018 г. е 221 372.16 лв.