Определение № 1134 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 10.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502461 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

С решение, постановено на 23.02.2024г. по гр.д.№ 2461/23г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е потвърдено решение № 3382 от 24.06.2023г. постановено по гр. д. № 3681/22г. по описа на СГС, ГО, 26 състав, е уважен иск с правно основание чл. 26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между М. Д. О., И. И. О. и О. Ч. С., че Договор за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт № 137 т.ІІ рег.№ 4856 дело № 321/2008г. на Нотариус Е. П., рег.№ *** на НК, район на действие СРС, който нотариален акт е вписан в СВ София с вх.рег.№ 50017 от 8.07.2008г., акт № 127, т. СХХШ, сключен на 8.07.2008г. в гр.София, с който М. Д. О., продава на дъщеря си И. И. С. /сега О./, следния недвижим имот, а именно: апартамент № 15 /петнадесет/, находящ се в гр. ***, район „***“, ж. к. „*** - 2 /втора/ част“, в жилищната сграда - блок № 13-а /тринадесет буква „а“/, във вход „А“, на IV /четвърти/ етаж, със застроена площ от 84,25 /осемдесет и четири цяло и двадесет и пет стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, апартамент № 14 /четиринадесет/, двор, двор, двор, заедно с припадащото се избено помещение № 15 /петнадесет/, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 14 /четиринадесет/, мазе № 16 /шестнадесет/ и двор, заедно с 4,078 % /четири цяло седемдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на стойност 1660 лв., за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, Е НИЩОЖЕН като симулативен, прикриващ дарение.

Със същото решение и на основание чл.17 ал.1 ЗЗД, е обявен за действителен сключения на 08.07.2008г. в гр.София между М. Д. О., като дарител, и И. И. С. /сега О./, като надарен, договор за дарение на недвижим имот, а именно: апартамент № 15 /петнадесет/, находящ се в гр. ***, район „***“, ж. к. „*** - 2 /втора/ част“, в жилищната 1 сграда - блок № 13-а /тринадесет буква „а“/, във вход „А“, на IV /четвърти/ етаж, със застроена площ от 84,25 /осемдесет и четири цяло и двадесет и пет стотни/ кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, апартамент № 14 /четиринадесет/, двор, двор, двор, заедно с припадащото се избено помещение № 15 /петнадесет/, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 14 /четиринадесет/, мазе № 16 /шестнадесет/ и двор, заедно с 4,078 % /четири цяло седемдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на стойност 1660 лв., предмет на нотариален акт № 137 т.11 рег.№ 4856 дело № 321/2008г. на Нотариус Е. П., рег.№ *** на НК, район на действие СРС, който н.а. е вписан в СВ София с вх.рег.№ 50017 от 8.07.2008г., акт № 127, т.

СХХІІІ.

Присъдени са разноски, като И. И. О. и О. Ч. С., са осъдени да заплатят на М. Д. О., разноски по делото в размер на 2 264,30лв. , или по 1 132,15лв. всеки от тях.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото .

Жалбоподателят-ответник О. Ч. С. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите в пълен размер.

В срока за обжалване на въззивното решение на 01.04.2024г. О. Ч. С. е депозирал молба по реда на чл.248 ГПК, с която моли решението да бъде изменено в частта за разноските, тъй като е съсобственик само на ½ идеална част от процесния имот, поради което при определяне на адв.хонорар по реда на чл.38 ЗА в полза на адв.Т. следва да се вземе само ½ от данъчната оценка на същия, а не както неправилно съдът е изчислил хонорар върху данъчна оценка за целия имот.

Препис от молбата е връчен на М. О., която с отговор от 23.04.2024г. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че делото е образувано пред САС само по жалба на О. С., поради което само той дължи в полза на въззиваемата страна разноски.

Другият съсобственик на имота не е депозирал жалба. Що се отнася до материалните предпоставки за безплатно процесуално представителство, тя е приложила декларация по образец и съдът я е освободил от заплащане на д.т. по реда на чл.83 ГПК.

Молбата за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските е процесуално допустима с оглед изискването на чл.248 ГПК за подаването й в срока за обжалване на акта. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

САС е приел, че жалбата е изцяло неоснователна, поради което и на осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят О. С. дължи в полза на въззиваемите страни направените пред въззивна инстанция разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат.

Съгласно чл.38 ал.1 от ЗАдв, адвокатите могат да оказват безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал.2 на с.т., в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на 2 адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно материалния интерес - данъчната оценка на имота /предмет на обективно съединени искове с правно основание по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 и чл.17 ал.1 ЗЗД, за разкриване на симулация на договор за продажба, прикриващ дарение, както и за обявяване на действителния договор – дарение/ в размер на 42 191,20лв., дължимия минимален размер адвокатски хонорар по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения /в редакция към упълномощаването - 28.09.2023г., пълномощно на л.43 от делото пред САС/ е в размер на 4026 лв. без ДДС, тъй като няма ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС.

Предмет на въззивно обжалване не е само ½ идеална част от имота, а целия договор за продажба, прикриващ дарение досежно целия имот, а не само половината от него. От договора за правна защита и съдействие е видно, че страните са се съгласили да бъде осъществена правна защита и съдействие и оказана безплатна правна помощ на ищцата, сега въззиваема страна. Съдът няма правомощието да преценява дали лицето е материално затруднено или не.

В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.78 ГПК/. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не понисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., III г. о., определение № 1199 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 708 от 5.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., определение № 257 от 9.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 395 от 9.07.2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д.

№ 992/2020 г., І т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав.

3

В случая във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено да бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуалното им представителство по въззивното дело, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Няма данни договорите да са изменени - страните по тях да са уговорили размер на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство и защита пред Софийски апелативен съд, както и адв.Т. да е получила възнаграждение от доверителката си. В този смисъл не е опроверган безплатният характер на предоставената правна помощ, а съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в договорите основание за оказване на помощта - материално затруднение на въззивницата. С оглед изложеното и при съобразяване обжалваемия интерес във въззивното производство и изхода на същото следва да се приеме, че за адвокат Т. е възникнало правото да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаното в производството пред Софийски апелативен съд безплатно процесуално представителство в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7, ал. 2, т. 4.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 8730, депозирана на 01.04.2024г. от О. Ч. С. по реда на чл.248 ГПК, за изменение на решение, постановено на 23.02.2024г. по гр.д.№ 2461/23г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на адв.К. П. Т., за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения, като се намали същия от 4026 лв. на 2013 лв., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4