Решение № 5681 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5681

***, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110175665 по описа за 2024 година

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 500,00 лв. (предявен като частичен от сумата от 1 985,78 лв.), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „***“, модел 320, с рег. № ****, вследствие на ПТП от 28.11.2022 г., настъпило в ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът **** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 28.12.2022 г., около 18:40 часа, в ***, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „***“, модел 320, с рег. № ****. Поддържа, че ответникът **** е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „***, модел „Астра“, с рег. № ***. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при движение по бул. *** и при кръстовището с бул. „*** при наличие на червен сигнал на светофарната уредба навлиза в кръстовището, където удря в задна дясна част преминаващия на зелен сигнал на светофарната уредба друг автомобил, като е съставен протокол за ПТП № 1851275/28.11.2022 г. Заявява, че във връзка с ПТП-то е образувана щета № 0300-23-777-500019, извършен е оглед и е съставен опис на щетите, като същите възлизат на стойност от 11 973,31 лв. и са отремонтирани в доверен сервиз – „***, за което е издадена фактура № 2000087227/23.03.2023 г., а наред с това е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Твърди, че на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, като с регресна покана е отправил до ответника искане за заплащане на сумата от общо 11 988,31 лв., който е извършил частично плащане в размер на 10 002,53 лв., при което остатъкът се равнява на сумата от 1 985,78 лв., от която претендира сумата от 500,00 лв. под формата на частичен иск. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „***, модел „Астра“, с рег. № ***, както и изплащането от негова 1 страна на сумата от 10 002,53 лв. по щетата. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования при него водач. В тази връзка посочва, че от представените по делото писмени доказателства не се установява твърдяния механизъм, участниците и мястото на съприкосновение между двете МПС-та. Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и вредите, чието обезщетяване се претендира. Оспорва претенцията и по размер, тъй като надхвърля действителната стойност на вредите. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 24.01.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 28.11.2022 г., около 18:40 часа, в ***, между л. а. „***“, модел 320, с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „***, модел „Астра“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз – „*** сумата от 11 973,31 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., а от страна на ответника е заплатена част от нея, равняваща се на сумата от 10 002,53 лв.

В случая, въз основа на констативния протокол за ПТП № 1851275 от 18.12.2022 г., уведомление за щета от 03.01.2023 г., както и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 28.12.2022 г., около 18:40 часа, в ***, при движение по бул. „***“ с посока от ул. „***“ към бул. „***“ и при навлизане в кръстовището с бул. *** водачът на л. а. „***, модел „Астра“, с рег. № *** удря странично навлезлия в кръстовището л. а. „***“, модел 320, с рег. № ****, вследствие на което му нанася материални вреди. Действително, констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно: настъпилото на процесната дата и място ПТП, кои са участвалите в него автомобили, както и, че по отношение на л. а.

„***, модел „Астра“, с рег. № *** е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ****. Следва да се отбележи обаче, че по отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на произшествието протоколът за ПТП 2 няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в процеса /в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на процесното ПТП във връзка с останалите доказателства по делото и конкретно уведомлението за щета, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Пред застрахователя – ищец застрахованото лице е заявило, че другият автомобил не е спрял на червен светофар и е ударил управляваното от него МПС в задната дясна част. В констативната част от заключението по съдебноавтотехническата експертиза също е възприет идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП (с изключение на частта, в която се твърди, че преминаването е станало на червен сигнал на светофарната уредба), като в тази част същият не се опровергава от други доказателства по делото, а освен това се потвърждава и с оглед извършеното от ответника частично плащане на сумата от 10 002,53 лв., което по естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, доколкото той не бил сторил това в случай, че е считал, че застрахованият при него водач на л. а. „***, модел „Астра“, с рег. № *** не е имал вина за настъпване на процесното ПТП. Ето защо, заявеното от него с отговора на исковата молба оспорване в тази насока съдът приема за несъвместимо със собственото му извънсъдебно поведение, още повече, че анализирайки го по реда на чл. 175 ГПК с оглед доказателствата по делото – данните, удостоверени в представеното уведомление за щета от 03.01.2023 г., както и констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза следва да се приеме, че изключителна вина за настъпване на инцидента носи именно водачът на застрахования при ответника автомобил.

Нещо повече, прави впечатление, че според отбелязването в констативния протокол от 28.12.2022 г. на същия е взето административно отношение за извършено нарушение на чл.

6, т. 1 ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си със светлинния сигнал на светофарната уредба, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца в исковата молба. Отделно от посоченото, съдът намира, че не се установява с поведението си водачът на увредения автомобил също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, още повече, че с отговора на исковата молба изобщо не са изложени твърдения в какво се изразява съпричинителното му поведение, а единствено е направено общо оспорване относно вината на застрахования при него такъв.

Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени отразените в описа на застрахователя – ищец вреди.

Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Между страните не се спори, че ищецът **** е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 11 973,31 лв. в полза на извършилия ремонта доверен сервиз – „***, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.

Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават 3 минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно изготвено от специалист в съответната област, обосновано и отговарящо на поставените задачи, съдът кредитира, от което се установява, че всички вреди по процесния л. а. „***“, модел 320, с рег. № ****, описани в описа на застрахователя – ищец, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 28.12.2022 г., като средната пазарна стойност на ремонта е в размер на 10 083,70 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е посочило, че същите се намират в причинна връзка с процесното ПТП. По делото не се спори, че увреденият автомобил е отремонтиран в официален сервиз, но в същото време не се установява при условията на пълно и главно доказване, че към момента на настъпване на процесното ПТП същият е бил на до 3 години.