Определение № 51513 от 17.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51513 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20251110134509 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене на детето и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет., които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет, който следва да бъде депозиран найкъсно един работен ден преди датата на насроченото открито съдебно заседание.

Резултатите от социалните проучвания да отразяват условията на живот при всеки от родителите (включително след лично посещение на социален работник в дома на същите), отношенията между родителите и детето, изградената връзка помежду им, емоционалното състояние на детето и неговите нагласи, възможностите на всеки от родителите да общува с детето, да разбира и откликва на потребностите на детето, работния режим на всеки от родителите, трудовите доходи, наличието на подкрепяща среда, данни за рискови фактори при всеки от родителите за отглеждане на детето, конкретните потребности на детето във връзка с определяне на необходимата им месечна издръжка, интереса на детето при определяне на родителската отговорност, изпълняваният към момента режим на лични отношения между детето и неотглеждащият ги родител.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА изслушване на Г. Г.Е. И. на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.

ЗАДЪЛЖАВА ДСП по местоживеене на непълнолетния да изпрати социален работник за изслушването.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за 1 доклад на делото:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, предявен от Г. Д. И. срещу Г. И. И., обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете Г. Г.. И..

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 23.10.2010 г., като имат едно ненавършилото пълнолетие дете Г. Г.ЕВА И.. Поддържа се, че съпружеските отношения са се влошили, възникнали са разногласия, в резултат на които съпрузите са се отчуждили един от друг. Твърди се, че ответникът е напуснал семейото жилище на 08.06.2024 г., в което останали съпругата и детето. Излагат се доводи, че ответницата възпрепятства контактите на бащата и детето.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения, не оспорва претенцията за прекратяване на брака за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Предявява насрещен иск относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете Г. Г.. И., както и искане по чл. 53 СК и чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище. Предявен е и иск за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време за периода от 01.12.2024 г. до 01.06.2025 г. в размер на 200,00 лева месечно.

Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност на същата.

Съдът намира, че е сезиран с брачен иск по чл. 49, ал. 1 СК, обективно кумулативно съединени с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 СК, както и иск по чл.

149 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК.

УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че в негова доказателствена тежест е да установи наличието на следните обстоятелства: че страните са съпрузи; изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка, брачните провинения на другата страна.

УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като я предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали й известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).

УКАЗВА на ищеца /по първоначалния иск и по насрещния иск/ по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската отговорност спрямо детето; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер съобразно своите доходи, имуществено състояние и квалификация; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето, стандартът на живот на семейството и детето преди раздялата (чл. 59, ал. 5 СК).

2

УКАЗВА н а ищцата по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му, своя и на детето жилищна нужда.

УКАЗВА н а ищцата по иска с правно основание чл. 53 СК , че носи доказателствената тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от „Дашева“ на „И.“.

В ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ на ищцата по иска с правно основание чл. 149 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните обстоятелства: че ответникът е родител (баща) на детето, че детето не е навършило пълнолетие; нуждата от издръжка на детето през процесния период в претендирания размер; възможностите на ответника да дава издръжка в претендирания размер съобразно своите доходи, имотно състояние и квалификации.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НАП и от НОИ относно трудовите договори на страните, техните доходи от трудови правоотношения и от други източници, както и данни за страните като самоосигуряващи се лица, считано от 01.01.2024 г. до момента на изготвяне на справката.

УКАЗВА на всяка страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи конкретни обстоятелства, за чието установяване иска събиране на гласни доказателствени средства.

ПРИКАНВА на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.

УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:

УКАЗВА на страната, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

При неизпълнение на задължението на страната, респ. на нейния законен представител, попечител или пълномощник, да посочи съдебен адресат, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

При неизпълнение на задължението, както и ако страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните и на ДСП, а на ищеца – и препис от отговора на искова молба.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4