Решение № 2405 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100511732 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20128733 от 01.06.2021 год., постановено по гр.дело № 38420/2020 г. на СРС, ІІ Г.О., 65 състав, е отхвърлен предявения от Община Варна, ЕИК ****, с административен адрес в гр.Варна, бул.“****, против „Е.е.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“**** и „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.****, в качеството им на съдружници в „Е.е.-С.“ ДДЗД, ЕИК ****, положителен установителен иск предявен по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.92 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответниците, в размер на 1707,48 лв., представляваща непогасена разлика между начислената неустойка на основание чл.24, ал.1 от договора, в размер на 33707,48 лв. за периода от 20.09.2016 г. до 04.11.2016 г./ 46 календарни дни/ и прихваната сума в размер на 32000 лв., внесена като гаранция за добро изпълнение за неизпълнение на задължение за спазване на срока за изпълнение на етап І, подетап 1.1, уговорен в чл.10, ал.1, т.1 от Договор № 160000198БВН/25.02.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.05.2019 г. по ч.гр.дело № 29170/2019 г. по описа на СРС, 65 състав.

1

Срещу решението на СРС, 65 с-в е постъпила въззивна жалба от Община Варна, гр.Варна, подадена чрез юрк.С. Н., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения установителен иск, бъде уважен изцяло.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници „Е.е.“ ЕАД, гр.София и „С.“ ЕООД, гр.Перник, чрез пълномощника си адв. Д. Р. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендират присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 2 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца Община Варна, гр.Варна срещу ответниците „Е.е.“ ЕАД гр.София и „С.“ ЕООД, гр.Перник, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за установяване на дължимост при условията на солидарност на вземане в размер на сумата от 1707,48 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения установителен иск за установяване на вземането срещу ответника по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема, че основните доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение.

Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено.

От друга страна, съдът приема за изцяло неоснователен довода на въззивникаищец, чрез неговия процесуален представител за допуснато процесуално нарушение от СРС при разпределението на доказателствената тежест на страните досежно установяване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. Видно от изготвения 3 проекто-доклад по делото, докладван в публично съдебно заседание, проведено на 08.04.2021 г., на което не е присъствал процесуален представител на ищеца, съдът точно и ясно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал кои правнорелевантни факти и обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. От друга страна следва да се посочи, че съдът няма вменено по закон задължение да указва на страната какви конкретни доказателства следва да представи за доказване на основателността на предявения иск. Противното би означавало да бъде нарушено диспозитивното начало в гражданския процес, което би довело до опорочаване на принципа за равнопоставеност на страните в съдебното производство. По изложените съображения въззивният съд счита, че първоинстанционният съд при разглеждане на спора, с който е бил сезиран, не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника- ищец. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. В настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.

На следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. С оглед на което при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай предявения от ищеца срещу ответниците по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск по чл.92 от ЗЗД за установяване на дължимост на вземане в размер на сумата от 1707,48 лв. се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На въззиваемите страни- ответници не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство, доколкото не е направено изрично искане за това.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20128733 от 01.06.2021 год., постановено по гр.дело № 38420/2020 г. на СРС, ІІ Г.О., 65 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5