Решение № 36 от 23.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000399 по описа за 2024 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ" ЕАД,ЕИК 200114696, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път" №214 против Решение №54/10.01.2024г. по т.д. 2364/22 по описа на 6-16 състав на СГС,с което са отхвърлени предявените от „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД, ЕИК 200114696 срещу „БИГСАЙЗ“ ЕООД, ЕИК 202791581, със седалище гр. Пловдив и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Братя Търневи” № 19, ет. 1, ателие 6 обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни признатото в анекс от 14.12.2017 г. към договор за наем задължение в размер на 124 528,69 лева, като заплати и обезщетение за забава върху главницата в размер на 37 900,00 лева, дължимо за периода от 22.12.2019 г. до 22.12.2022 г., като вземанията се претендират при условията на солидарност от П. И. Т., включително при квалификация на главната претенция – чл. 82 ЗЗД като обезщетение за вредите от неизпълнение на поетото с анекса задължение за учредяване на залог върху вземане.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно като в жалбата са развити подробни съображения в тази насока.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се и направените по делото разноски.

По делото постъпил отговор от „„БИГСАЙЗ“ ЕООД, ЕИК 202791581, в който се оспорва 1 подадената жалба.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото постъпил отговор от П. И. Т., ЕГН **********, в който се оспорва подадената жалба.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ" ЕАД против Определение № 1116 от 20.03.2024 г. по т.д. 2364/22 по описа на VI- 16 състав на СГС,с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателя , с правна квалификация чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 54/10.01.2024 г. по търг. дело № 2364/2022 г. на СГС, VІ-16 състав, в частта за разноските.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на определението. Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъде изменено постановеното решение в частта за разноските и бъдат намалени присъдените в полза на ответника П. Т. разноски за адвокатско възнаграждение до справедлив размер, който да кореспондира с фактическата и правна сложност на делото,а в полза на ответника „БИГСАЙЗ" ЕООД не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.

От въззиваемата П. Т. не е постъпил отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател срещу „БИГСАЙЗ“ ЕООД, ЕИК 202791581 и П. И. Т., ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата 124 528,69 лева, представляваща задължения по договор за наем, сключен на 19.05.2015 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 37 900,00 лева, дължимо за периода от 22.12.2019 г. до 22.12.2022 г. В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.05.2015 г. ищецът и „БИГСАЙЗ“ ЕООД сключили договор за наем на помещение в търговски център „София Ринг Мол“ срещу задължението последното да заплаща базова наемна цена, както и възнаграждение за управление, експлоатация и поддръжка на общите части на търговския център и консумативни разходи, свързани с използването на наетото помещение: електрическа енергия, студена и топла вода, топлофикация, климатизация, интернет и други. Наемателят „БИГСАЙЗ” ЕООД не изпълнило задължението си за заплащане на дължимата наемна цена, възнаграждение за услуги и консумативни разходи, поради което на 14.12.2017 г. между ищеца-наемодател, наемателя и П. И. Т., в лично качество, бил подписан анекс към договора, с който страните се съгласили, че задълженията на „БИГСАЙЗ” ЕООД към 14.12.2017 г. възлизат на сума в общ размер от 124 528,69 лева, които следвало да бъдат заплатени разсрочено в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., което обаче не било изпълнено.Ответницата П. И. Т. се задължила да учреди в полза на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД залог върху вземането си 2 от продажбата на неин собствен недвижим имот, но това задължение също останало неизпълнено и от неизпълнението му ищецът претърпял вреди в размер на останалото необезпечено задължение, съгласно поддържано уточнение на исковата молба.

В представения отговор ответникът П. И. Т. оспорила предявените срещу нея искове за процесуално недопустими, с оглед неясното основание на главния иск, а по същество ги оспорва като твърди, че същата с анекса не е поела задължение за заплащане на дължимите суми към ищеца, единствено поела задължение да учреди залог в негова полза върху свое вземане.Позовава се на кратката 3- годишна давност.

Ответното дружество „БИГСАЙЗ“ ЕООД не оспорва сключването на договора за наем и анекса към него, както и възникналото задължение за заплащане на сумата 124 528,69 лева, но кредиторът се съгласил то да бъде погасено на месечни вноски с размер от 3000 лева в периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., поради което и било погасено по давност. При условията на евентуалност заявява процесуално възражение за прихващане със сумата 219 832,60 лева, представляваща общ размер на извършени в наетия имот подобрения през 2015 г. и 2016 г., което е прието за съвместно разглеждане в производството.

В обжалваното решение съдът приел от фактическа страна,че по силата на договор за наем от 19.05.2015 г. „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД предоставило на „БИГСАЙЗ“ ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ помещение в търговски център, в което наемателят се задължил да извърши довършителни работи (чл.

2.4.1 от договора) и да заплаща базова и/или подоходна наемна цена, възнаграждение за услуги и други суми (чл. 2.4.6 от договора). Изрично в договора страните се съгласили, че довършителните работи в наетото помещение се извършват за сметка и на риск на наемателя, който обаче следва да ги съгласува и извършва под контрола на наемодателя – чл.

8.12 и чл. 8.27 от договора. В раздел XI от договора страните предвидили забрана за наемателя да извършва подобрения и/или промени в помещението без изричното предварително писмено съгласие на наемодателя, включително уредили неблагоприятните последици при неизпълнение на така вмененото на наемателя задължение, като при допуснато нарушение на забраната и взето от наемодателя решение да бъдат запазени извършените подобрения, последният не дължал каквото и да било обезщетение за тях на наемателя – чл. 11.3 от договора. В анекс № 1 към договора за наем, сключен на 14.12.2017 г. между ищеца, наемателя и трето за наемното правоотношение лице - П. И. Т., „БИГСАЙЗ“ ЕООД признало, че в рамките на наемното правоотношение възникнало задължение за заплащане на сумата 124 528,69 лева, което не било изпълнено и се задължило да го погаси в периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. чрез месечни вноски в размер на 3000 лева. В чл. 2 от анекса страните изразили воля П. И. Т. в качеството си на гарант в едноседмичен срок от подписване на анекса, да учреди залог в полза на наемодателя върху вземанията си от продажбата на собствен недвижим имот.По делото е разпитан свидетелят А. М. Ч., който е дал собствено тълкуване на термина „гарант“,използван в споразумението.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че с подписването на 14.12.2017 г. на анекс към наемния договор, ответникът „БИГСАЙЗ“ 3

ЕООД извънсъдебно признал факта,че в правната му сфера са възникнали задължения за престиране на парични суми по договора за наем на помещение в търговски център в размер на общо 124 528,69 лева, които към сключване на анекса били с настъпил падеж,а наемодателя „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД се съгласил изпълнението на тези изискуеми задължения да бъде разсрочено на месечни вноски в рамките на една календарна година.Съдът е приел,че размерът на месечната погасителна вноска от 3000 лева не представлява 1/12 част от размера на признатото вземане, но така допусната грешка в пресмятането не е от значение за настоящия правен спор, тъй като ответниците не оспорват размера на признатото от наемателя „БИГСАЙЗ“ ЕООД задължение, нито поетото от него задължение за разсроченото му погасяване до 31.12.2018 г.. Съдът е приел,че срокът за разсроченото погасяване на задължението обективно е изтекъл и доказателства за извършено плащане или удовлетворяване чрез друг правно регламентиран способ, не са ангажирани,което налага извода,че в правната сфера на „БИГСАЙЗ“ ЕООД е налице непогасено парично задължение към „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД от 124 528,69 лева.Съдът приел,че основният спорен в производството въпрос е отговаря ли солидарно за изпълнението на това признато задължение ответникът П. И. Т. и евентуално от какви факти се поражда отговорността . Според съда общата воля на страните, изразена в анекса следва да се тълкува в смисъл, че П. И. Т. като трето за наемното правоотношение лице е поела задължението да гарантира, т. е. да обезпечи изпълнението на признатите от наемателя задължения, чрез предоставяне на обезпечение (гаранция) недвусмислено обозначено като залог върху нейно парично вземане. За да носи тя претендираната от ищеца солидарна отговорност, наред с наемателя, е необходимо да е изразила воля да отговаря за неговото изпълнение, както и наред със задълженото лице,който ефект се постига чрез фигурите на поръчителството и встъпването в дълг,но в случая нито една от тези форми на поемане на задължение не е налице, с оглед волята на страните единствено да се предостави гаранция чрез залог върху вземане, т.е. реално обезпечение. Съдът е приел,че законът предвижда прехвърлимост на задълженията чрез поемане на дълг в двете му разновидности - встъпване или заместване в дълг.При кумулативното поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, т. е. към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, едно трето лице встъпва като съдлъжник, като задължението на първоначалния длъжник остава. В този случай трябва да е налице изразена от П. И. Т. воля да поеме задължението, което не съответства на обективираното в анекса нейно съгласие да гарантира неговото изпълнение, т.е. без да е негов носител да се задължи да предостави обезпечение за изпълнението му. Съдът е приел,че воля да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на признатото задължение в качеството си на поръчител П. И. Т. не е изразила,а е изразила воля за предоставяне на обезпечение чрез залог върху вземане, съгласно чл. 162 и сл.

ЗЗД.Съдът е приел,че залогът на вземане по ЗЗД е неформален договор, но с оглед противопоставимостта на трети лица той трябва да е сключен в писмена форма с достоверна дата, когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева (чл. 162, ал. 2 ЗЗД). Съдът е приел,че тази законодателна уредба не включва в правата на заложния кредитор възможността за насочване на изпълнение към имуществени права на залогодателя П. И. Т..

4

Същата не е носител на обезпеченото задължение,а то остава единствено в правната сфера на „БИГСАЙЗ“ ЕООД, поради което и от същата няма как да се претендира изпълнението на самото обезпечено вземане.Съдът е приел,че не е спорно, че П. И. Т. е поела задължението да учреди залог върху бъдещото свое вземане, което задължение не е изпълнила и би могла да отговаря за причинените от неизпълнението вреди, които обаче ищецът следва да докаже в производството. В случая такива конкретни вреди и то стоящи в причинна връзка с неизпълнението не са доказани.Съдът е приел,че отговорността на ответника П. И. Т. не би могла да бъде ангажирана и поради факта, че бъдещото вземане за цената на конкретното вещно право на собственост въобще не е възникнало ,поради това,че правото е разпоредено от П. И. Т. без насрещна престация, а като даване вместо изпълнение. Съдът е приел,че и при точно изпълнение на задължението да учреди обезпечение, в полза на заложния кредитор не биха се породили правата, които залогът на вземане предоставя, тъй като когато този кредитор се е съгласил да приеме като обезпечение залог върху бъдещо вземане,то той е поел риска от неговото непораждане.В конкретната хипотеза и при изпълнението на поетото от П. И. Т. задължение да учреди залога, правното положение на ищеца би било идентично, тъй като заложеното вземане въобще не е възникнало - правото на собственост е прехвърлено не срещу престиране на цена във въд на парична сума, а срещу погасяване на задължения чрез даване вместо изпълнение.Поради това съдът е приел,че ищецът не е носител на вземане от П. И. Т., поради което е отхвърлил иска против нея.

Разпечатката съдържа 27 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c79849e-fe41-4e20-b57f-f4ba07b45f8c