Решение № 69 от 04.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Кюстендил, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261500600194 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI- “Въззивно производство”.

С присъда №42, постановена на 09.12.2026 г. по НОХД № 679/2025 г. по описа на КнРС, Кюстендилският районен съд е признал подс. Н. И. Г. от с.

***, Кюстендилска община за виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 НК-[1]затова, че на 05.02.2025 г. в гр. Кюстендил не е изпълнил заповед за домашно насилие, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – „глоба“ в полза на държавата в размер на 1 000 лева. Със същата присъда Г. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, че е осъществил същото деяние на датата 24.12.2024 година.

Протест срещу оправдателната част на присъдата не е постъпил.

Присъдата се обжалва от подс.Г. в осъдителната й част, като са изтъкнати доводи за липса на осъществен състав на престъпление. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

Окръжна прокуратура- Кюстендил чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и че присъдата на КнРС следва да се потвърди.

Частната обвинителка по делото К. И. Б., редовно призована, не се явява пред въззивния съд. От същата е постъпила молба, с която сочи наличие на служебна ангажираност и желае разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Защитникът на подсъдимия- адв.К. Д. поддържа жалбата и пледира за 1 отмяна на постановената присъда и за оправдаване на подсъдимия.

Подс. Н. И. Г. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като провери на осн.чл.313 НПК правилността на присъдата, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Присъдата на първостепенния съд е постановена е при провеждане на надлежно изследване на обстоятелствата по делото, при верен, детайлен и задълбочен доказателствен анализ. В тази дейност съдът не е допуснал нарушения на процесуалния закон. Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е попълнен с необходимите материали и е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество, като настоящият съдебен състав не намира основания за изменение на изводите на първия съд по основните факти и приложението на материалния закон. От него се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

Подс. Г. и св.К. Б. живеели в с. ***, общ. Кюстендил, като през 2023 г. и 2024 г. между тях съществували интимни отношения. По инициатива на св. Б., в края на 2024 г., връзката била прекратена. След раздялата подсъдимият не приел настъпилата промяна, започнал системно да търси контакт с нея, да я следи, да я обижда, да я безпокои по телефона, в т.ч. и от телефони със скрити номера.

Със заповед за незабавна защита №37/19.12.2024 г. по гр.д. №3071/24 г. на КнРС, на подс.Г. е забранено да приближава св. Б. на разстояние не помалко от 15 м. както и жилището, местоработата и местата за социални контакти нас ъщата, както и да осъществява контакт с нея по всякаква формалично, по телефон или други средства за комуникации.

Посочената заповед била изпратена в РУ – Кюстендил за връчване. Още на 19.12.2024 г. полицейските служители св.Х. П. и св.А. П. посетили дома на подсъдимия в с. ***, за да му връчат заповедта. При пристигането си те обяснили , че трябва да му връчат ЗНЗ, но той отказал да я получи заповедта и да подпише съответните документи. Във връзка с това бил съставен протокол за предупреждение, който също останал неподписан от него, като отказът бил удостоверен по надлежния ред.

На 24.12.2024 г. св.Б., придружена от св.Д., пътувала с автомобил от с.

*** до гр. Кюстендил, за да пазарува в магазин „***“. При излизане от селото двете се разминали с подс.Г., който управлявал л.а. „***“ . Малко след разминаването им Б. и Д. забелязали, че Г. е обърнал посоката на движение и кара след тях. Св. Д. паркирала управлявания от нея автомобил зад магазин „***“ и двете влезли да пазаруват. Докато се движели между щандовете, 2 подс.Г. ги доближил и отправил обидни думи към св.Б.. Св. Б. приела, че той нарушава ЗНЗ и подала сигнал на тел. 112. Няколко минути по-късно пред магазин „***“ пристигнал полицейски патрул; подс.Г. бил задържан за 24 часа и му е връчен протокол за предупреждение за въздържане на действия на домашно насилие спрямо Б. и да спазва ЗНЗ, който е подписан от подсъдимия.

На 30.12.2024 г. подс.Г. се явил в канцеларията на районния полицейски инспектор –св. Б. Т. , където му е връчена срещу подпис ЗНЗ №37/2024 г.

Независимо от това Г. продължил да търси св.Б. по телефона от различни номера, включително скрити, в пряко нарушение на съдебната заповед. По тези причини на 05.02.2025 г., около 10:00 ч. тя посетила офис на мобилен оператор и сменила телефонния си номер.

На същата дата 05.02.2025 г., около 13.30 ч. св.Б. се движела по ул. „***“ в гр. Кюстендил, в посока към ул.“***“. Разговаряла с майка й – св. Е. Е., по телефона. В момента в който излязла на ул.“***“ била застигната от подсъдимия. Той я задминал и пресякъл улицата, като тръгнал по отсрещния тротоар. Тя се притеснила и споделила на майка си, че Г. отново я е проследил, Последната я успокоила, че на публично място и че той няма да посмее нищо да й направи. Св.Б. само след няколко метра видяла подс.Г., като все още разговаряла с майка си по телефона; той се приближил на около 2 метра от нея и отправил заканителни и обидни думи, въпреки че вече бил наясно с действащата спрямо него забрана да я доближава и да контактува с нея.

По делото са приобщени предадени с протоколи за доброволно предаване записи от камери за видеонаблюдение на магазин „***“, както и от общински камери, разположени в района около магазин „***“ в гр.

Кюстендил. Назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза сочи, че най-вероятно лицето, заснето от охранителните камери, записи от които са снети и изследвани, и лицето от предоставена снимка на Н.

И. Г. са едно и също.

Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г., като спрямо него за повдигнати обвинения за осъществяване на престъпно деяние по чл.296, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК на две дати- 24.12.2024 г. и на 05.02.2025 г.

КнРС е оправдал подс.Г. за датата 24.12.2024 г., като е приел, че заповедта за незабавна защита не му е връчена надлежно, респ. че това връчване е сторено в един по- късен момент- на 30.12.2024 г. Приел е, че деянието е осъществено на датата 05.02.2025 г., като Г. не е изпълнил заповедта за незабавна защита, с което е извършил престъпление по чл.296, ал.1 НК, признал го е за виновен и го освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил и анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Проведен е разпит на свидетелите Б., М. Д., Е.Е. във връзка с обстоятелствата при срещата им с подсъдимия съответно на датите 24.12.2024 г. и на 05.02.2025 г.; на св. Ал.П. и Х. П., установяващ начина на връчване на ЗНЗ на датата 19.12.2024 г. КнРС е изтъкнал доводи относно липсата на редовно връчване на тази заповед, като е обосновал причините, поради което приема такава 3 липса на същата дата, респ. незнанието на подс.Г. относно нейното съдържание и наличие на редовно връчване на същата на датата 30.12.2024 г.

Не са пренебрегнати и показанията на св. Б.Т.,Р.А., Н.А., които са последователни относно собствените им действия във връзка с постъпилите сигнали от страна св.Б.. Първостепенният съд е подходил внимателно към показнията на св.Б., Е. и Д., като е отчел заинтересоваността на първите две свидетелки и е подходил критично към тях; съпоставил ги е с СВТЕ на записите от камерите, установяващи местонахождението на подс.Г. в близост до пострадалата относно датата 05.02.2025 г.; констатирал е тяхната логичност, безпротиворечивост и последователност и им се е доверил, излагайки съответните доводи. Между показанията на тези свидетели не са налице вътрешни противоречия, непълноти или несъответствия, доколкото всеки от тях добросъвестно предава собствените си възприятия относно отделните отрязъци от време; отделно от това те и взаимно се допълват, поради което обосновано КнРС им е дал вяра и ги е включил в доказателствената съвкупност. В този аспект КнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо.

Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани от КнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.

Не се споделя защитния довод за недоказаност на деянието на 05.02.2025 г. Несъмнено от заключението на в.л.В.П. се установява, че е налице съвпадение по външни признаци между лицето, заснето в обсега на камерата на фирма „***“ за времето от 13:24 ч. до 13:25 часа и подс.Г. по външни признаци; както и е налице идентичност на действията му – спиране, обръщане към заснето лице от женски пол, съответстващо на описанието на св.Б., отправяне на думи към нея. Показанията на св.Б. относно естеството на отправените думи се потвърждават и от показанията на св.Е., с която същата е разговаряла в този момент по телефона. Тези последователни и взаимно потвърждаващи се доказателствени средства се кредитират от настоящата инстанция като напълно достоверни и логични в светлината на обтегнатите отношения между подсъдимия и св.Б., още повече, че св.Б. лично е възприела ситуацията, а майка- чрез провеждания в този момент телефонен разговор и в този аспект те имат пряк характер. Наличието на посочените преки доказателства, съпоставено със заключението на в.л.П., потвърждаващо изцяло действията на подс.Г., дават основание на съда да отхвърли защитната теза и да приеме, че изводите на КнРС относно авторството на деянието на датата 05.02.2025 г. са обосновани и законосъобразни.

В тази насока КнОС изцяло се солидаризира с мотивите на съда, които не сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползувала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от КнРС доказателствени източници, 4 преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за наличие на деяние по чл.296, ал.1 НК В заключение- изводите на КнРС са изцяло съобразени с доказателствения материал и КнОС не приема възраженията на защитата за недоказаност на обвинителната теза. Въз основа на анализ на всички доказателствени източници КнРС правилно е оправдал подс.Г. по обвинението за датата 24.12.2024 г. и че престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 НК и обосновано е приел, че на 05.02.2025 г.в гр.