Акт от 24.03.2021, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№38 гр.Силистра, 24.03.2021 година

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор...........,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм. дело №238 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Сдружение „Туристически риболовен клуб“, с ЕИК:********* и адрес на управление:с.Айдемир,ул.“София“ №88, представлявано от председателя Ц. Ц., срещу Решение за определяне на финансова корекция №РД-02-14-943/28.10.20г. на директора на Дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, действащ като Ръководител на Националния орган за България,съгласно §2 т.2.1„Национален орган“ от Меморандум за изпълнение- договорености между държавите членки,участващи в програмата за сътрудничество „ИН ТЕРРЕГ V-А Румъния-България“/Обн.ДВ,бр.33/26.04.2016г.- в сила за РБ от 28.03. 2016г./,за целия програмен период 2014-2020г. Сдружението жалбоподател твърди, че е изпълнило проект „Риболовът - възможност за трансграничен туризъм и устойчиво използване на природното наследство и ресурси“ с акроним FISHNAT и код ROBG-402 по посочената Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020, в периода:15.09.2018г.-14.03.2020г.,въз основа на Договор за финансиране №98322/ 30.08.2018г. и Договор за съфинансиране от националния бюджет №98324/30.08.18г. сключени с водещ бенефициер Фондация „Жива природа“ гр.Кълъраш, Румъния; като националното съфинансиране е конкретизирано допълнително с Договор №РД-02 -29-36/22.02.2019 година.

С жалбата не се оспорват факти, напротив приема се,че е допусната грешка с поставеното завишено изискване за ключов експерт „Ръководител екип“ в процедурата по чл.50 ЗУСЕСИФ за избор на изпълнител с публична покана. Не се възразява и срещу тяхното квалифициране като „нередност“ съгласно т.11 б. “а“ от Приложение 1 към чл.2 ал.1 на Наредба за посочване на нередности,представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Обн.ДВ,бр.27/17г.,посл. изм.ДВ,бр.19/20г./- занапред само Наредбата.Оспорва се обаче, определеният размер на финансовата корекция, в сегмента на приложения „показател за корекция“-10% от допустимите разходи средства от ЕСИФ (арг.чл.1 ал.2 ЗУСЕСИФ) от Договор №1 /22.02.2019г. с изпълнител „Интернешънъл Иновейтив Техноложис“ЕООД на обща стойност 115 707.00 лева с ДДС (л.291-л.293), което очертава конфликтния момент в процеса- коя редакция на Наредбата е приложима към релевираните факти - отпреди изменението с ДВ,бр.19/

06.03.20г. или след него. Жалбоподателят настоява, че в хипотезата на Преходната разпоредба към Постановление №35 на МС от 04.03.2020г. за изменение и допълнение на Наредбата, обнародвано в ДВ,бр.19/2020г., чиито §8 изрично предписва,че започнатите до влизането в сила на това ПМС производства по определяне на финансови корекции, касаещи процедури за избор на изпълнител по чл.50 ЗУСЕСИФ (каквото е процесното),се довършват при досегашните показатели на корекцията.Съгласно действалата редакция към датата на регистриране на сигнала за нередност (арг.чл.69 ал.2 ЗУСЕСИФ) на приложимата т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата /към ДВ,бр.68/22.08.17г.,т.е. в сила и към 06.03.20г./ релевантният показател е 5% от допустимите разходи по посочения по-горе договор, счита оспорващият. Позовава се още на чл.25 ал.3 АПК, съгласно който датата на започване на производството по инициатива на компетентния орган,е датата на извършване на първото процесуално действие, която свързва с 13.02.2020г. (значително преди обнародване на измененията на Наредбата с ПМС №35/04.03.20г.)- откогато е искането за първо ниво на контрол.Ето защо твърди,че размерът на финансовата корекция,определен чрез пропорционалния метод,противоречал на закона,защото как- то към момента на извършване на нарушението,квалифицирано по т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата,така и към момента на започване на производството за неговото установяване,за същото се е предвиждал показател на корекцията от 5%,в какъвто размер сдружението е готово да понесе последиците.Категорично възразява срещу подхода на ответния орган, да бъде прилаган показател,какъвто не е бил в сила нито към момента на осъществяване на съставомерните факти (публикуване на поканата по чл.50 ЗУСЕСИФ),нито към датата на постъпване на сигнала за нередност (вх.№99-00-3-33/06.03.20г.) и следователно,не е било възможно негово-то съобразяване от страната в деловата ѝ дейност.С оглед на всичко това настоява за отмяна на обжалваното решение на Ръководителя на Националния орган на Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния- България 2014-2020г.“ и за връщане на преписката за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.381).

Ответникът по жалбата-Директор на

Дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ и Ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2013-2020г.,чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт А.С.(л.182,л.190),в Писмено становище по делото, поддържа неоснователност на оспорването, по подробно изложени съображения, изведени от ЗУСЕСИФ,Наредбата по чл.70 ал.2 от с.з. и относимото общностно право.По централния спорен въпрос в процеса счита,че приложима в случая е редакцията на Наредбата за посочване на нередности,към ДВ,бр.19/06.03.2020г.,позовавайки се на правилото от чл.142 ал.1 АПК и приемайки за меродавен момента на издаване на оспореното Решение по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ,по аргумент от чл.14 ал.3 от Наредба за администриране на нередности по ЕСИФ (обн.ДВ,бр.57/16г.,посл.изм.ДВ,бр.

90/18г.) Твърди,че процедурата е започнала по сигнал за нередност с вх.№99-00-3-33 /06.03.20г.,а не както настоява жалбоподателят с искането му за извършване на първо ниво на контрол,в отговор на което органът изпратил представеното Писмо от м.09.2019г.Поддържа,че ЗУСЕСИФ и Наредбата за посочване на нередности, са приложимата нормативна рамка към релевираните правоотношения, по аргумент от §5

ПЗР ЗУСЕСИФ.Счита,че оспореният акт е издаден от материално,териториално и по степен компетентен административен орган, действал в условията на делегирани правомощия,съгласно Заповед №РД-02-14-191/ 26.02.2019г. на Министъра на МРРБ; в изискуемата от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила. Същият бил съответен на установените факти и материалния закон, поради което настоява жалбата да бъде отхвърлена. В условията на алтернативност (п.IV от писмено становище) и, ако съдът приеме,че главното оплакване в жалбата е основателно,настоява да бъде изменен оспореният акт,който по съществото си,а и по своята процесуалноправна форма,е съответен на закона.Изменението счита,че следва да доведе до разрешаване на спора по същество от съда,посредством коригиране евентуално на процентния показател,защото в основата си решението е законосъобразно, както приема и жалбоподателят и е недопустима пълната му отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените разходи за легализиран превод на представените по делото документи.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.73 ал.4 и чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи,след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол /чл.73 ал.4 ЗУСЕСИФ/, от активно легитимирана страна, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Решение №РД-02-14-943/28.10.2020г. на директора на Дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ, който е и Ръководител на Националния орган за България,съгласно §2 т.2.1 „Национален орган“ от Меморандум за изпълнение-договорености между държавите членки,участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“,за целия програмен период 2014-2020г., с което е определена финансова корекция в размер на 10% или 10 997.12 лева с ДДС от допустимите разходи, финансира- ни от ЕСИФ (109 971.18 лв. с ДДС) на българския партньор по

Договор №1/22.02.19 г. с изпълнителя „Интернешънъл Иновейтив Технолоджис“ЕООД,с ЕИК:*********.

От административната преписка се установява,че с

Договор за финансиране № 98322/30.08.2018г. (л.332-л.339), сключен между Управляващия орган за програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“ и водещ бенефициер Фондация „Жива природа“ гр.Кълъраш, Румъния, въз основа на одобрено заявление №ROBG-402 по същата програма, одобрена от Европейската комисия с Решение №886/12.02.2015г., се предоставя финансиране по Европейския фонд за регионално развитие,за изпълнение на проект (ROBG-402) „Риболов - възможност за трансграничен туризъм и устойчиво използване на природното наследство и ресурси“. Договор за съфинансиране от националния бюджет №98324/30.08.18г. (л.340-л.348) е сключен между същите страни - УО на програмата и водещия бенефициер,за същия проект,съгласно решение на Комитета за наблюдение №72/22.03.18г. в гр.Велико Търново,като с двата контракта са договорени допустимите стойности за безвъзмездно финансиране от ЕФРР, от националните бюджети на двете държави и собствения принос на бенефициерите.

Видно от Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020г. с рег.№РД-02-29-36 от 22.02.2019г. (л.213-л.219) е, че общият размер на бюджета на партньора в проекта е 92 983.69 евро, от които безвъзмездна финансова помощ 79 036.13 € (85% от общи бюджет); 12 086.96 € национално съфинансиране (13%) и

1 860.60 € (2%)- собствен принос на партньора. Съгласно чл.4 ал.2 от същия договор, в такъв именно обем и структура са допустимите разходи на жалбоподателя. Последният с Решение №1/28.01.2019г. е открил процедура за избор/определяне на изпълнител на одобрения проект, по реда на чл.50-чл.53 ЗУСЕСИФ, чрез публична покана,каквато на същата дата е публикувана в Единния информационен портал,съгласно чл.52 ал.1 ЗУСЕСИФ. Видно от същата (л.257-л.263) е, че жалбоподателят е посочил изискване за ключов експерт „Ръководител екип“- да е с висше образование и образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, връзки с обществеността, маркетинг, публична администрация или друга еквивалентна специалност.Паралелно с това е поставил изискване и за професионален опит най-малко 3 години в сферата на връзките с обществеността и/или маркетинг и/или рекламата и/или участие в минимум 3 проекта, свързани с дейности по информация и публичност.Изискването за ОКС „магистър“ е преценено от ответния орган като твърде завишено и непропорционално спрямо оповестените отговорности на експерта,като не е съобразено и с обема и сложността на поръчката.Поради това е приел,че то е ограничаващо и е довело до нарушаване на принципите на свободна конкуренция, предвид разубеждаващото му въздействие върху потенциални кандидати, които имат капацитет и интерес да изпълнят поръчката,но необосновано са били възпрепятствани да участват в нея. Квалифицирал го е като „нередност“ съгласно т.11 б.“а“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 на Наредбата и е определил размер на финансова корекция от 10% от допустимите разходи - средства от ЕСИФ от Договор №1/22.02. 2019г. с изпълнител „Интернешънъл Иновейтив Техноложис“ЕООД на обща стойност 115 707.00 лв. с ДДС (л.291-л.293).В „забележка“ към т.5 от оспореното Решение е посочено,че финансовата корекция е определена върху стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, като от общата стойност на договора е изваден собствения принос на бенефициера в размер на 2% .