Решение № 2316 от 13.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2316 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113473 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от И. И. Ф. срещу „Фератум България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор № *** от 24.10.2023г., със заемна сума от 5 000 лв., при лихва от 775 лв., ГПР 48.76 % и ГЛП 23.25 %, при срок на кредита 8 вноски. Съгласно чл.5 от договора следвало да бъде сключен и договор за гаранция с Фератум Банк, по силата на който дължима била сумата от 3850 лв. По договора за кредит ищцата заплатила сумата от 5 000 лв. главница, 200 лв. лихва и 1800 лв. такса гаранция. Счита, че договорът е недействителен, на специалните основания на чл.22 ЗПК. Липсвали условия за прилагане на лихвения процент, погасителният план по договора не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, не ставало ясно посочените в него вноски какво включвали, в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Освен това предвидената в договора за гаранция такса не била включена в ГПР, поради което се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Посоченият в договора ГПР не съответствал на действително приложения в кредитното правоотношение. Поради това е направено искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., недължимо платена по договор за потребителски кредит № *** от 24.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се излага становище във връзка с предявен от ищеца иск по чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожността 1 на чл.5 от договор за потребителски кредит № *** от 24.10.2023г.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № *** от 24.10.2023г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и И. И. Ф., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., при годишен лихвен процент – 23.25 % и ГПР – 48.76 %. Представен е и Стандартен европейски формуляр.

Представена е справка за получени плащания по процесния договор за кредит.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 24.10.2023г., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател. Според представения договор и по-точно според чл.5 от него, предвидено е обезпечаване с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. По делото не се спори, че между ищцата – кредитополучател и Multitude Bank e сключен договори за поръчителство. Освен това с писмения си отговор ответникът сам сочи, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, както и че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредитите в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и 2 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в представения договор е предвиден ГПР, който обаче не съответства на действително приложения в кредитното правоотношение, само на което основание следва да се приеме, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит. Не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител.

Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Освен това, съдът не възприема изложеното от ответника, че включването на клаузата на чл.5 е следствие направения избор от ищеца в рамките на преддоговорните задължения. Обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, като изборът на ищецът в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посоченият от кредитодателя такъв или избрано от него лице. Следователно разходът - дължимото на гаранта възнаграждение по сключения между кредитополучателя и него договор за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.

В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко свързан с договорите за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, таксата за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД в размер на 3850 лв. с цел 3 обезпечаване на договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 24.10.2023г. не е включена в изчисляване на ГПР, като ако тя се включи, то размерът на ГПР е 511.76 %.

Поради това съдът намира, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, на връщане от страна на кредитополучателя подлежи само чистата стойност на кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява платената сума над чистата стойност на кредита, като според вещото лице заплатената от И. Ф. по договора за кредит и анекс от 09.03.2024г. сума възлиза в общ размер на 11 885.53 лв. при главница в общ размер от 8 600 лв. При това положение на връщане по осъдителния иск подлежи сумата от 3 285.53 лв.

/след допуснатото изменение в размера на предявения осъдителен иск/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2025г. до изплащане на сумата.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 40.90 евро внесена държавна такса и 127.82 евро заплатен депозит за ССчЕ.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 26.29 евро до пълния размер на дължимата държавна такса с оглед допуснатото изменение в размера на предявения иск. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на адв.Д. В. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 245.42 евро с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на И. И. Ф., ЕГН ********** от *** сумата от 1 679.87 евро /3 285.53 лв./ недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 24.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2025г. до изплащане на сумата.

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на И. И. Ф., ЕГН ********** от *** сумата от 168.72 евро направени по делото разноски.

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 26.29 евро до пълния размер на дължимата държавна такса.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на 4 управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на адв.Д. В. М. от *** адвокатско възнаграждение в размер от 245.42 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5