Решение № 2002 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2002 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110128728 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „СИ – К. 2“ ЕООД срещу „БТА П.“ ЕАД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена в негова полза срещу „БТА П.“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10789/2024 г. по описа на СРС, 172 с-в, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че на 01.01.2022 г. сключил с ответното дружество договор за счетоводноконсултантско обслужване, по силата на който предоставял в полза на ответника счетоводни услуги срещу заплащането на месечно възнаграждение, в размер на 1200 лева с ДДС.

Според чл. 7 от договора, възнаграждението се изплащало авансово до десето число на месеца , подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. В чл. 8 било предвидено, че при неизплатено в срок възнаграждение възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% месечно, която се равнявала на 120 лева на месец.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил задълженията си по издадени фактура № 2832/06.01.2023 г., на стойност от 1200 лева с ДДС, както и фактура № 2857/02.02.2023 г., в размер на 1200 лева с ДДС. Сочи, че върху главницата по фактурата от 06.01.2023 г. се дължи неустойка за забава, начислена за периода от 11.01.2023 г. до 11.01.2024 г., в размер на 1440 лева, а за главницата по фактурата от 02.02.2023 г. се дължи неустойка за периода от 11.02.2023 г. до 11.02.2024 г., на стойност от 1440 лева. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 600 лева, представляваща непогасен остатък от дължимото възнаграждение за предоставени счетоводни услуги, съгласно фактура № 2857/02.02.2023 г., както и сумата от 2880 лева, представляваща сбор от дължимите мораторни неустойки по процесните фактури за периода от 11.01.2023 г. до 11.01.2024 г. и периода от 11.02.2023 г. до 11.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от края на месец януари 2023 г.

1 ищецът едностранно преустановил изпълнението на задълженията си по договора, като до средата на месец февруари предал на „БТА П.“ ЕАД всички счетоводни материали, съответно след средата на месец февруари не предоставял счетоводни услуги. Счита, че уговорената в чл. 8 неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационно отношение по сключен с ответника договор за счетоводни услуги, както и обстоятелството, че е изпълнил надлежно задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответника уговорените счетоводни услуги точно и в срок, приемането на работата от възложителя или неоснователното му отказване да приеме изработеното след като е поканен от изпълнителя, поради което му дължи заплащането на уговореното възнаграждение в търсения размер.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза, основанията за начисляване на претендираната неустойка, както и нейния размер.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните задължения, съответно, че са налице основания, които имат за последица правоизключване на отговорността му за плащане на търсените суми.

С протоколно определение от 13.12.2024 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че до 14.02.2023 г. справките декларации по ЗДДС за ответното дружество са били изготвяни от „СИ – К. 2“ ЕООД и изпращани към НАП от служители при ищеца.

Не е спорно в отношенията между страните, че помежду им е налице валидно облигационно отношение по сключен договор за счетоводно обслужване от 01.01.2022 г.

Видно от представения по делото договор за счетоводно-консултантско обслужване, сключен между страните, изпълнителят е приел, срещу възнаграждение, да извършва писмените и устни счетоводно-консултантски услуги, изброени в договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, възложителят се задължава да изплаща на изпълнителя месечно възнаграждение за абонаментното обслужване в размер на 1000 без ДДС , като възнаграждението се изплаща авансово до десето число на месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. В чл. 8 от договора е уговорено, че при неизплатено в срок възнаграждение възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% месечно. Съгласно чл. 10, ал. 1, договорът се сключва като безсрочен и се прекратява с едномесечно писмено предизвестие на всяка една от страните.

Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали ищецът е престирал в 2 полза на възложителя уговорения трудов резултат за периода от 15.02.2023 г. до 28.02.2023 г., поради което последният дължи заплащането на уговореното възнаграждение, както и дали са налице основанията за начисляване на претендираната неустойка.

По реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание са изслушани обясненията на управителя на „СИ – К. 2“ ЕООД – С. И. Ц., която е уточнила, че е подписала процесния договор с Т. С., в качеството й на управител на „БТА П.“ ЕООД, както и че към настоящия момент от възложителя не е отправяно предизвестие за прекратяване на договора.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля на ответника – Е. Г. Г.. Свидетелката е изложила твърдения, че е работила при ищеца като счетоводител за период от около 15 години, считано до месец юни 2023 г. Посочила е, че е обслужвала счетоводно ответното дружество, като последно е извършвала уговорените дейности до месец януари 2023 г. Уточнила е, че справката за месец януари се подава през месец февруари, в срок до 14.02.2023 г. В началото на месец февруари 2023 г., управителят на ищцовото дружество С. Ц. я уведомила, че прекратяват взаимоотношенията си с ответника, съответно след отчитането на ДДС през месец февруари относно данните за месец януари 2023 г., преустановили дейността си за ответника. Свидетелката е посочила, че след 15.02.2023 г. не са упражнявали контролни функции и не са правили нищо във връзка със счетоводната дейност на ответното дружество.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, съгласно която на 24.04.2023 г. ответното дружество е превело по сметка на ищеца сума в общ размер на 1800 лева, с основание: „възнаграждение по договор за месец 01 и половината за месец 02.2023 г. С изплатената сума било закрито задължението по фактура № 2832/06.01.2023 г., на стойност от 1200 лева, като частично било погасено и задължението по фактура № 2857/02.02.2023 г., в размер на 600 лева. Вещото лице е уточнило, че при проверка на първични счетоводни документи в оригинал в офиса на ищеца е установило, че поради спецификата на предоставените услуги, през месец февруари 2023 г. се обработват документи за месец януари 2023 г. В експертизата е посочено, че при преглед на подадените в НАП регистри по ЗДДС е установено, че изготвените справки по ДДС и дневници на продажби и покупки на „БТА П.“ ЕАД са приети, както следва: за месец декември 2022 г. са приети в НАП с вх. № 22142998568/16.01.2023 г., подадени по електронен път и подписани с електронен подпис от С. В. Ц., а за месец януари 2023 г. са приети в НАП с вх. № 22143014016/14.02.2023 г., подадени по електронен път и подписани с електронен подпис от С. В. Ц.. От експертизата се установява, че при преглед на подадените в НАП данни за наетия персонал на ответника, изготвените декларации по обр. № 1 и № 6 са приети, както следва: за месец декември 2022 г. са приети в НАП с вх. № 22000233160985/26.01.2023 г., подадени по електронен път с електронен подпис на Т. С., а за месец януари са приети в НАП с вх. № 22000233416391/24.02.2023 г., подадени по електронен път с електронен подпис на Т. С..

От събраните по делото доказателства, включително и от уточненията, направени от вещото лице по ССЕ се установява, че предмета на дейност, която е била възложена на 3 ищеца по договора, сключен с ответника се е свеждала до осчетоводяване на първични счетоводни документи, изготвяне на счетоводни и данъчни регистри, осчетоводяване на заплатите, начислявани от ответника, които последният е следвало да заплаща на наетия при него персонал.

От заключението на ССЕ, а и от показанията на свидетеля Г. се установява, че последната по време дейност, извършвана от служител на ищеца – С. Ц., е подаването на информацията за изготвени справки по ДДС и дневници за покупки и продажби на ответника към НАП с електронен подпис на посочената служителка, относими към м. януари 2023г., която информация е входирана в електронния регистър на НАП на 14.02.2023г.

Информация за наетия при ответника персонал за м. 12. 2022г. и м. 01.2023г. е подаване от Т. С., имаща качеството през относимия период на управител на ответното дружество.

От събраните гласни доказателства и от заключението от ССЕ се установява, че ищецът не е подавал информация за наетия персонал, или информация за справки ДДС и дневници за покупки и продажби, касаещи ответника за м. 02.2023г., която информация следва да се входира в регистрите на НАП през месеца следващ реализиране на съответното събитие – т.е през м март 2023 г.

Тук обаче следва да се отбележи, че страните са договорили плашането за услугите, които ще се извърши ищеца през съответния месец да става авансово – до десето число на месеца, подлежащ на данъчна и счетоводна обработка /чл. 7, ал. 1 от договора/.

В случая по делото се претендира плащане по фактура № 2857 от 02.02.2023г.

Както се посочи по-горе уговореното плащане е авансово, т.е. по тази фактура са начислени като стойност услуги, които ищецът следва да извърши в полза на ответника по договора за м. 02.2023г.

По делото не се установи ответникът да е извършил в полза на ищеца такова плащане.

Забавата на кредитора / в случая на поръчващия/ освобождава изпълнителя – ищеца, от последиците на неговата забава, но не е и от изпълнение на задълженията му по договора.

Следователно, въпреки, че ответникът не е извършил авансово плащане на услугите, уговорени за м.02.2023г., ищецът е следвало да извърши тези услуги в полза на ответника и след като ги извърши има право на възнаграждение за тях /арг. Чл. 266 ЗЗД/.

В случая по делото не се установи ищецът да е извършвал услуги по договора в полза на ответника, относими за м.02.2023г. /последните по време услуги, извършвани от служител на ищеца по договора са относоми за м. 01.2023г. и са услуги по подаването на информацията за изготвени справки по ДДС и дневници за покупки и продажби на ответника към НАП с електронен подпис на С. Ц./.

4

По делото не се доказа ищецът да е развалил едностранно договора поради това, че ответникът не му е плащал своевременно по договора.

Няма и събрани доказателства ищецът да е преставал да изпълнява задълженията си по договора поради невъзможност, провокирана от поведението на ответника.

Напротив свидетелката Г., която заявява, че е обслужвала счетоводно ответника изрично уточнява : Имахме достъп до системата им в сървъра, проверявахме начина на осчетоводяване, начина на досиетата на хората дали са въведени правилно, имахме контролни функции. Не, след 15.02.2023г. не сме влизали да упражняваме такива функции и не сме правили нищо“.